Опасенията на политическия елит от народни бунтове лека-полека започват да се огласяват. На фона на протестната вълна в дузина европейски градове, телевизия CNN призна, че администрацията на президента Байдън следи внимателно ситуацията.
Обяснимо недоволството на обедняващото европейско население е по-отразявано в САЩ. На Стария континент темата е неудобна за политиците, които имаха пръст в инфлацията и прекъсването на търговските вериги, а сега нямат решение на проблема. С наближаване на студените месеци настава суматоха в европейските институции – предлагани всевъзможни мерки и разногласия.
Премиерът на Белгия алармира за „опасност от деиндустриализация и тежък риск от фундаментални социални размирици“. Александер де Кро е сред европейските лидери и министри, настояващи за налагане ценови таван на търговията с природен газ, който е поскъпнал 10 пъти на 5-годишна база и 7 пъти спрямо 2021. „Европа трябва да предприеме незабавни действия срещу енергийната криза. Още няколко седмици с тези цени, и ще е твърде късно. Икономиката ще спре, а възстановяването ще е много по-сложно от една централна намеса на газовия пазар. Не виждам друг избор, освен интервенция. Няма да получим втори шанс да докажем като 450 милиона европейци, че вземаме нещата в свои ръце. Днес виждаме масивно изцеждане на просперитета от Европейския съюз.“
Еврокомисията предлага правителствата да вземат „свръхпечалби“ под формата на „солидарна вноска“ от производители и търговци на енергия, за да подпомагат бизнеса и домакинствата. Една мярка, за която има изгледи на съгласие в ЕС, е задължително намаляване потреблението на енергия в пиковите часове в ЕС.
За тавана на цените на руския газ няма единна позиция. Белгия иска пазарни лимити като цяло, защото ограничения само върху Русия са политическа цел без добавена стойност. Преразпределяне на енергийни печалби изглежда сложно за осъществяване, смята Де Кро и предупреждава: Ако някоя европейска държава изпадне в ситуация с прекъсвания на електричеството, ще бъде гигантски проблем за всички нас.
Като стана въпрос за режим на тока, американският банков и инвестиционен гигант JP Morgan изготви заради възможна „тъмна зима“ в Германия извънреден план за прехвърляне на борсовите мениджъри от Франкфурт към офиси в Лондон и други градове. На държавно ниво САЩ препоръчва Европа да се откаже от предстоящата забрана за внос на руски нефт и да приеме плана на Г-7 за ценови лимит. Москва заплаши, че ще спре да продава газ и петролни продукти на страните, които опитат намеса на пазара. Според Путин, санкциите са заменили пандемията като най-голяма заплаха за световната икономика, а акцията за „спасяване на бедните страни“ с украинско зърно се оказва лъжа, защото огромна част от износа през Черно море и Босфора е насочен към Евросъюза.
Гняв и исторически препратки
Тревогата, че енергийната криза освен студ води инфлация и глад, активизира населението на Стария континент. Последните големи протести в Прага и германски градове са индикатор за изчерпан толеранс. Властта стресира хората с анонси на температурни лимити, глоби за превишена употреба на климатици, ограничения на електричеството и топлата вода. В Швейцария предлагат награда 200 франка за донос срещу съседи, които нарушават мерките. Нищо чудно, че новата парижка мода е да се гледат кокошки в градски условия. Британците организираха движение „Няма да платим“, докато в техния парламент предлагат добиване на зелена енергия от малките приливно-отливни вълни на река Темза.
Авторитетни медии и коментатори допълнително изострят сетивата с исторически паралели. В германския вестник Die Welt излезе коментар, че ЕС върви към крах по примера на Древния Рим с комбинацията от епидемия, търговски ограничения и инфлация. В Америка списание Forbes и отделни икономисти пишат, че Европа е на прага да се върне към Тъмната епоха от Средновековието заради комбинацията от форсирани „зелени“ политики и енергийни санкции срещу Русия. За Щатите особено интересни са паралелите с последния френски монарх Луи XVI, защото е опразнил държавната хазна с финансова помощ към американците в борбата им за независимост от Британската империя и опитал да компенсира с вдигане на данъците, преди да бъде свален и гилотиниран от Френската революция през 1793 г.
Прогнози за ескалация
Британската полиция се подготвя за масови нарушения на обществения ред, ако новият премиер Лиз Тръс не замрази енергийните сметки. Проблемът е, че този държавен разход от стотици милиарди паунда сетне трябва да се покрие чрез повишени данъци.
Известният френският икономист, финансист, инвестиционен експерт Шарл Гав предрича протестите да обхванат целия континент. Евроскептик, близък по възгледи с крайно десните политици, Гав обобщава, че растящата цена на газа и оттам на електричеството вбесява гражданите и ще става по-лошо. „Европейските правителства и Еврокомисията говорят за манипулации от Русия, но хората разбират добре, че забраните за внос на руски газ и нефт са взети в Брюксел, без дори да се помисли за отражението им върху икономиката. За последните 15 години нашите европейски лидери изпаднаха в климатична лудост, промотират вълшебни огледала и вятърни мелници като решение. Не е работещо. Тези решения изискват същия капацитет енергия от газ. Глобалистите технократи жертват интересите на континента пред олтара на продължаване на войната. Европейците дори вярват, че лошите руснаци са затворили крана за нефт и газ, когато нашите лидери глупаво наложиха санкции, които унищожават европейската икономика. Ние си стоварихме стагфлация върху главата и преди да го осъзнаем, ще е прекалено късно. Макрон, Шолц, Фон дер Лайен и подобните никога няма да признаят, че са сбъркали“.
Политици винят зелените политики
В търсенето на причини видни политици като чешкият президент Милош Земан изтъкват „зеления преход“ като първопричина за енергийната зависимост и криза. Дали го наричате Зелената сделка или по друг начин, аз съм уплашен, но няма да бъда тук, когато открием къде ни води зелената лудост“, заяви 78-годишният лидер, визирайки също скъпия преход към електромобили и температурните ограничения за отопление до 20 градуса.
Участвалият в няколко белгийски правителства, а сега кметът на Антверпен Барт Де Вевер се изказа още по-цветущо, насочвайки фокуса към отказа специално от атомна енергия. „Това е криза, която не Путин причини, а Европа сама си докара. Америка не е в тези лайна, тя прави обратното и сега вече е нетен износител на нефт и газ. Климатичните стандарти не са от полза, ако всичките ви компании отидат да произвеждат в Щатите и Китай, а вие банкрутирате. Това е зелен догматизъм. Нефт, газ и въглища вече не са позволени, няма инвестиции в резерви. Германия няма нито един терминал за втечнен газ. Най-глупавите държави Германия и Белгия паралелно закриха атомната си енергетика и станахме напълно зависими от Путин. Време е за горчиви истини. Белгия е банкрутирала. Правителството не направи нищо преди две години, изпаднахме в затворен кръг от държавни харчове, дългове и инфлация. Нашият дефицит е по-лош от Южна Европа, това е икономически шок като в Гърция.“
