- Реклама -

- Реклама -

събота, 4 февруари 2023 г.
1.1 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
Категории:

Честита хибридна Нова година!

Милена ФУЧЕДЖИЕВА

Преди месец по „Хоризонт“ беше излъчено интервю с Христо Грозев, в което той разказа за разследване на „Белингкат“, съсредоточено върху хората, които управляват руските ракети във войната срещу Украйна. Споделеното от Грозев беше изключително интересно по две причини. Първо, беше ясно, че е човек, боравещ с много специална секретна информация, както и средства, за да стигне до нея. Всичко звучеше като от американски шпионски трилър. Второ, той и колегите му бяха успели да открият програмистите, управлявали ракетите вода-въздух, въздух-земя и земя-земя.

След дълга разработка „Белингкат“ стигат до група млади Ай Ти специалисти с допълнително специално военно обучение, чиято работа е да насочват ракетите, примерно, към жилищните блокове в Буча. Тези млади руснаци на възраст между 24 и 37 години са в социалните мрежи и описват себе си като напълно нормални хора, с нормални възгледи за света, както и с нормални занимания. Професионалисти един вид. Професионализмът им включва и убийства на невинни хора с един клик върху мишката, понякога от удобството на дивана в хола, докато, примерно, майка им готви вечерята. После сядат да вечерят или обядват с любимите си хора, излизат на разходка, срещат се с приятели, пият бира и т.н. За тях картинките на експлозии в екрана на компютрите им явно не са нищо повече от видео игра.

Масови убийства, извършени от поколението, което не различава живия живот – или смъртта – от виртуалната реалност. Все пак ставаше дума за много добре селектирани млади убийци, но цитатът на Христо Грозев с известните думи на Хана Аренд за „баналността на злото“, попадна точно в целта. А на тях може и да им е минало през ум, че те също вече са мишени.

Ясно е, че подобни разкрития няма как да излизат в световните медии без последствия за изнасящите ги, още повече че те разкриват врага. Беше удивително, че г-н Грозев е толкова смел и открит, за да сподели тази логистична информация по българското радио. Тогава запомних името му. Сега, покрай заплахата срещу него, която несъмнено е заплаха за живота му, вече знаем повече за работата му. Независимо кой е и какво точно работи, а той е нещо средно между разследващ журналист и разузнавач, Грозев е български гражданин, който е на първа линия на фронта срещу Русия, макар и тази най-първа линия да е невидима за нас. Той очевидно е много добър разузнавач. Заплахата срещу него не би трябвало да го изненадва, което обаче не прави живота му по-лесен. Уви, от тук нататък той и семейството му ще са завинаги под прицел. Най-малкото, с което България може да го подкрепи, е да застане открито на негова страна. Институциите вече го направиха, а за нас, „зрителите“, остава да наблюдаваме публичния, ужасяващ спектакъл с аромат на най-мракобесните години от Студената война, в който един човек ще бъде открито преследван. Смелостта на г-н Грозев е възхитителна, можем само да му пожелаем да бъде максимално защитен от службите, които са на негова страна, а те със сигурност са всички европейски и американски тайни служби освен българските.

Отвратително време, в което, вместо да говорим за постиженията, които придвижват човечеството напред, ние обсъждаме дали един българин в открита битка с режима на Путин ще оцелее. Тази Нова година е най-плашещата от Втората световна война насам с неизвестността си дали войната няма да се разрасне извън границите на Украйна. Безсилни сме да променим каквото и да било, освен да помагаме финансово на поставения под чудовищно изпитание украински народ. Големите сили разиграват своя шах, няма никаква гаранция, че която и да било от тях знае какъв ще е изходът от тази опасна игра с бъдещето на света, а нашата роля е да продължаваме живота си така, все едно че нищо не се е случило, което е нелепо. През Втората световна война поне не са имали ежеминутната информация кой жилищен блок е ударен и кого наемниците на Вагнер убиват с чук или пък режат половите му органи с джобно ножче. Нямаме право да се оплакваме и за секунда, защото преяждаме, разхождаме се по фланелки в топлите си жилища, мотаем се из мола в дивене какво още да купим и т.н. Това звучи срамно на фона на войната в Украйна, но действителността е шизофренична, а човешката адаптивност към всякакви безумия е плашеща със способността си да можем да съжителстваме, пазарувайки във виртуалното пространство, паралелно със смъртта и унищожението, случващи се само на няколкостотин километра разстояние.

И понеже гадостта се разраства всеки ден, Сърбия реши да открие изложба за българските престъпления срещу сърби точно сега. Разбира се, моментът е избран неслучайно и е избран не от кого да е. Заедно със заплахата срещу Грозев тази изложба в Белград със сигурност е част от хибридната война на Путин срещу България. На какво разчитат „братята“ сърби? Кой би бил на тяхна страна извън Путинова Русия? Никой. Ние сме с Европа и Америка, ние сме в НАТО, ние сме това, което Сърбия не е. Несъмнено е странно, че в тази мачовска и националистична среда те успяха да изберат лесбийка начело на държавата, с което уж показват, че са по-толерантни от нашето общество, но тази толерантност може би е по-скоро привидна.

Другата провокация към България е руски „научен“ документален филм, в който се обяснява, че Кирил и Методий са македонци. Човек се вбесява на тези активни мероприятия срещу България, но разумното поведение е да се реагира хладно и преценено, без никакви „войводски“ или националистични изцепки. А и на кого политически компрометираните руснаци ще показват този филм? Кой в Европа ще се занимава с техните твърдения освен сърби и македонци? Албанци, косовари, гърци, румънци, изобщо Балканите, не са на тяхна страна. Европейският съюз и Америка обаче трябва да разберат, че не само че македонските твърдения невинаги са истина, а и че те са част от руската пропаганда срещу България като член на НАТО и страна, подкрепяща Украйна. Това е задача на групата български евродепутати, които гласуваха Русия да е обявена за терористична държава. В този ред на мисли „Продължаваме промяната“ удариха тъпомера с американския сенатор лобист, който е бил против Русия да бъде обявена за терористична държава също като любимата на протестите от 2020 г. Клеър Дейли. Сега и този проруски тръмпист се бори за съдебната реформа в България. Явно никой сериозен американски политик няма да употреби името си в нелепи обвързвания със съмнителни български политически и други субекти.

Към всичко това се добави и малоумното чувство за хумор на Медведев. Илон Мъск за секунда се почувства поласкан, че the ruskies – термин от Студената война за руснаците – го видяха като президент на САЩ, но бързо се осъзна и отговори, че Медведев и руснаците са все още в средата на ХХ век. Илон и Доналд Тръмп имат общо в нарцисизма си със съществената разлика, че Мъск има несъмнен принос за технологичния напредък на човечеството, докато Тръмп е платил през 2017 г. 917 долара данъци по време на президентството си. Дребен мошеник някакъв. Тръмп е бита карта, а следващият възможен президент на САЩ е Рон де Сантис, със сигурност по-приемлива кандидатура от тази на the Donald.

Мъглата в навечерието на 2023 е гъста, войната в разгара си, инфлацията е плашеща. Путин избива един по един хората, които се обръщат срещу него. Русия полека и пред очите ни се завърна в СССР на Сталин.

Светът е по-издръжлив, отколкото предполагаме. България е гранична за ЕС държава и се изисква от нея да реагира максимално въздържано, силно аргументирано и непоколебимо пред Европейския съюз и Америка на каквито и да било хибридни провокации, както и на каквито и да било исторически истини, дори и да не ни харесват.

- Реклама -

Последни новини