- Реклама -

- Реклама -

понеделник, 6 февруари 2023 г.
-5.8 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Чърчил увековечава Маракеш в картини

Мароканският град Маракеш притежава тайнствената сила да връща човек към живота. Неслучайно Чърчил го нарича „най-красивото място на света“, а Ив Сен Лоран купува къща и голям парк тук. Багрите на природата, палатите и акробатите, упойният дъх на плодовете и билките в града омагьосват и лекуват. Хората тук владеят изкуството да се живее.

Наричат Маракеш „червения град“ заради цвета на къщите и укрепленията, направени от червена глина, и розовия мрамор на дворците. Но тук дори почвата е с такъв цвят. Ако човек пътува с кола към града, усеща как жълто-оранжевият цвят на пустинята се насища и с наближаването на селището прелива в червено.

Навремето европейци погрешно нарекли града Мароко и така дали името на кралството, на което тогава бил столица. Днес той е един от четирите основни града на страната, център на мароканските традиции и изкуства. Приказката тук започва още преди изгрев слънце. Тогава градът се разбужда от протяжния звук на муезините, които призовават вярващите към молитва. Първите слънчеви лъчи осветяват близо 70-метровото минаре на джамията Кутубия – духовен фар на града от XII в., към който бързат молещите се. После лъчите се отразяват в розовия мрамор на фонтаните, стоплят тюркоазеното, зеленото и бялото на мозайките и се разтварят в бялата мазилка на двореца Бахия. Играта им върху златото, мрамора и оникса на палата възкресява миналото му величие, когато скъпоценните камъни се измервали в килограм захар.

По обяд идват усилните часове на „потно“ пазарене. Тълпи мароканци и туристи пълнят лабиринта от сукове край централния площад Джема ел Фна. По тесните улички едва можеш да се разминеш от мулета, мотопеди и хора, нарамили кошници, бурета, чанти. Дюкянчетата предлагат почти всички видове стоки, познати на човека. Продавачите водят безжалостни преговори до пълното изтощение на купувача. Оттук по-мекушавият турист излиза, нарамил поне един-два килима, керамика и автентични бижута.

В Мароко имат 3 думи за килим и стократно повече за рекламата му. Най-многобройни обаче са похватите, които прилагат, за да ви убедят да го купите. След 5 ментови чая и час пазарлък и най-неподатливите капитулират. Внимавайте, ако местен ви попита: „Искате ли да идете на високо?“. Това не са дилъри на авиокомпания или на туристическа фирма за планинско катерене. Откажете, ако не искате марихуана.

Но разходката из суковете не е за изпускане. Тук човек попада в света на ароматите. Дъхът на шафран, джинджифил, карамфил, портокали, примесен с жасмин, мента, амбър и мускус, действа като опиум. Той замайва, но и изостря сетивата за мистерията и чара на този екзотичен свят.

Така денят неусетно минава и със залеза на слънцето идва най-грандиозният и уникален спектакъл в света. Карнавално настроение обхваща Джема ел Фна. Основната атракция там до XIX в. са екзекуциите. Днес обаче зрелището е не по-малко внушително – звуци на флейта разбуждат змии и ги карат да танцуват, гадатели предсказват бъдещето, акробати строят човешки пирамиди. Във всяко местенце на площада се блъскат хора, за да купуват магически смеси или да позяпат фокусниците и дресьорите на маймуни. Други пък с полуотворена уста слушат разказвачи на приказки, знахари, музиканти, проповедници.

Ако и това ви доскучае, можете просто да си лъснете обувките или да дадете да ви извадят някой поразклатен зъб. „Зъболекарите“ демонстрират умението си, като показват купчини от вече извадени експонати. Най-интересни обаче са акробатите бербери. Те се смятат за светци, чиято вяра пази хората. Вече 400 години акробатите обикалят Мароко и демонстрират смъртно опасните си номера – тройни пируети, пирамиди от хора, които надхвърлят пет пъти човешкия ръст. Те се учат от малки да се влачат по корем, подобно на раци, като краката им са увити около врата. Акробатите се гънат в тази болезнена поза, докато някой от зрителите плати, за да ги освободи. Те се мислят за синове на светеца Сиди Хамид Мусат. Смятат също, че ако силно вярват в него, болката и опасността изчезват. Килимът, върху който показват номерата си, също е свещено място. А самите те са като колело на вярата и носят благословия на хората с всяко свое превъртане.

Според историци навремето акробатите били свързани с армията. Човешките пирамиди се правели, за да се прехвърлят високи крепостни стени. Сложната акробатика била част от военните бойни изкуства, подобни на карате.

Спусне ли се вечерта, Джема ел Фна се превръща в открита арена на храната. Изкусни готвачи заемат мястото на акробатите и фокусниците. Десетки сергии предлагат ястия, приготвени пред очите ви. Само луната и специалните фенери осветяват площада. От терасата на близкото кафене „Париж“ площадът изглежда като сцена от Средновековието, обвит в облаци дим от барбекю, простиращи се към нощното небе. Нощите са най-уютни в хотел „Ла Мамуния“ – „най-хубавото място в целия свят“ по думите на Чърчил. Казал ги на Рузвелт през 1943 г., когато двамата седели в градината на хотела и се възхищавали на мароканския залез, багрещ в огненочервено назъбения силует на планината Атлас. Тук Чърчил нарисувал и единствената си картина от периода на Втората световна война. По-късно той често идвал тук, за да рисува тучните градини с маслинови и лимонови дръвчета, мимозите, хибискусите, бугенвилията и тропическите храсти. Няколко от тези картини днес са изложени в неговия музей.

Не е за изпускане Тропическата градина „Мажорел“, кръстена на създателя си – художника Жак Мажорел. Той заживява в Маракеш, пленен от мистиката, ароматите и цветовете. Започва изграждането на великолепен парк тук, като това занимание го превръща в един от най-големите колекционери на растителни видове за времето си. В невероятната градина има над 350 вида растения от 5 континента: редки видове кактуси, бананови дръвчета, азиатски лотоси, бамбукови оазиси и разнообразни водни растения в многобройните езера. В единия й край се намира ателието на художника в стил ар деко, което днес е Музей на ислямското изкуство. Сега градината, собственост на Ив Сен Лоран, е истински оазис на спокойствието с птичите песни и играта на светлините и сенките върху невероятното синьо (наречено мажорел блу) на сградата.

Навярно защото всеки, който дойде в Маракеш, остава в плен на приказния му свят, Труман Капоти е казал: „Преди да идеш в Маракеш, увери се, че си казал сбогом на всичките си приятели, и изтегли спестяванията си от банката“. Вслушайте се в думите му.

Основните забележителности на града могат да се видят за не повече от три дни. Сред тях са изключителният палат Бахия от XIX в., мавзолеят на Сади от XVI в., Музеят на мароканското изкуство „Дар Си Саид“, дворецът Ал Бади, в който всяка година се правят фолклорни фестивали.

Един от най-очарователните ресторанти в града е „Стилия“, настанен в бивш палат от XV в. с ислямски мозайки, великолепни килими и ниски маси. Тук предлагат популярния кускус със сочни късчета агнешко, стафиди и зеленчуци и „пастила“ – сладкиш с месо от гълъб и бадеми.

Кафенето върху покрива на „Хотел де СТМ“ предлага чудесна панорама към приказния площад Джема ел Фна.

- Реклама -

Последни новини