„Колкото и трудно да е да приемеш ситуация – но в никакъв случай драматично – че си отиваш, ако имаше тук тази вечер изгряваща звезда, аз се чувствам като залязваща. Без хумор. Наистина. Всяко нещо на този свят има край и в последно време аз нямам достатъчно сили вече да оползотворявам по най-добрия начин онова, което се крие дълбоко в душата ми и което винаги съм се стремяла и съм успявала да предам на публиката, дошла на театър. Вярваме и искаме да има хора след нас, които също така да мечтаят. Аз твърдо вярвам, че всичко това може да се върши в театъра. Ако и вие мислите така, може да ми благодарите, като ми изръкопляскате за последен път.“
С тази емоционална изповед голямата Цветана Манева се прости с публиката навръх 24 май, когато получи почетен „Аскеер“ за всички роли, които е изиграла в театъра. А те са стотици – в творби на Ибсен, Чехов, Молиер, за да стигне до Ева Енслър и „Монолози за вагината“, в които повдигна завесата над теми табу за жените, които дадоха път на либералните идеи в новото време. Да не говорим за безбройните ѝ кинопревъплъщения, чрез които е вдъхвала кураж на хората да живеят достойно, независимо от обстоятелствата.
Цветана Манева ще намери своя нов път в изкуството. Сигурно ще предпочете аудиозаписи и проекти, които заобикалят директната среща с публиката. И ще бъде не по-малко убедителна в тази си дейност.
Въпросът е как отдаваме почит на големите творци, когато те приключват етап от кариерата си. Новината за оттеглянето на актрисата от сцената и снимачните площадки трябваше да бъде основна в медиите, както би се случило навсякъде по света. Вместо това емоционалното ѝ прощаване с публиката потъна в информациите за цената на бензина, предстоящите морски почивки и абитуриентските балове. Не че те не са важни. Но когато творец от нейния ранг се оттегля, всички трябва да ѝ се поклоним. Потенциалът на всяка нация се измерва по много критерии, но и по отношението към големите личности. Тези, на които трябва да е благодарна, че са я водили към катарзис, когато е затъвала в безпътица.
Шапки долу пред Цветана Манева! Тя е сред малкото, които ни даваха кураж, когато ни е било най-трудно. И ще продължава да го прави по своя си начин. Важно е ние в каква посока ще тръгнем, щом не осъзнаваме стойността на малкото големи творци, заради които сме се замисляли за смисъла на съществуването.
