- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
събота, 26 ноември 2022 г.
5.8 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

„Шекспир като улично куче” – истински жива история с непукизъм и страст

Избрано

Геновева ДИМИТРОВА

„Шекспир като улично куче”, 2021, България, 93 минути, сценарист и режисьор Валери Йорданов, оператор Борис Славков, музика Калин Николов, в ролите: Владислав Стоименов, Васил Илиев, Захари Бахаров, Елеонора Иванова, Меглена Караламбова, Серафим Тодоров и други. Отличия: Наградата на Варна, за сценарий, за режисура, за Владислав Стоименов и Васил Илиев, на младежкото жури, на Съюза на българските филмови дейци от 40-то издание на „Златна роза”.

Един от двата безусловно най-силни пълнометражни филма на тазгодишната уж празнична, но по-скоро слаба откъм кино и визия „Златна роза” (23 – 29 септември). След участието си и в кино-литературния фестивал „Синелибри“ (8 – 30 октомври) „Шекспир като улично куче” най-сетне ще излезе по екраните през ноември.

Няма подобен български филм. С рамка банков обир и злокобен финал разказва историята на 17-годишния къдрокос Данко (Владислав Стоименов). Той е необуздан, обожава Шекспир и е талантлив боксьор. Осиновен е от авторитетен бос на ромския квартал (Захари Бахаров). Той има близнаци, Ицо (Васил Илиев) и Ели (Еленора Иванова), и така Данко се побратимява с тях. В дома му лежи безпомощната баба (Меглена Караламбова), за която се грижи. Прави секс с младата учителка по  литература (Гергана Данданова). После се влюбват с близначката. И в училище, и на улицата двамата младежи се бият яко. Участват в телевизионно шоу и цялата улица се е събрала да ги гледа. Но както гордо си седи босът, като ги вижда как гейски се целуват, помръква за миг, а после се сеща… В един момент той се разболява лошо и заминава с Ели на лечение в чужбина, но трябват доста пари. И Шеки, както наричат Данко (заради Шекспир), започва да играе бокс в нелегални мачове. Елиминира партньорите си един след друг… Забелязва го Късия в инвалидна количка (Серафим Тодоров).

Зареден със солидна доза автобиографичност, филмът излъчва обезкуражаваща искреност. Независимо дали има търкал или се рецитира Шекспир, дали ни показват улично куче или секс, бащино напиване или царствено бабино присъствие на празнична маса (невероятна Меглена Караламбова), от всеки кадър блика огнестрелна енергия. Младите и непознати актьори са възхитително органични и въздействащи. Колосална е мощта в изпълнението на Захари Бахаров. След като го видяхме в „Снимка с Юки” на Лъчезар Аврамов, големият боксьор Серафим Тодоров отново присъства ефектно на екрана.

Решителна роля за магнетизма на филма има поразителната визия на Борис Славков – динамичната му камера следи неизменно младите герои, запечатва и екшън, и нежност, и масови сцени, и портрети. Във Варна се чуха гласове, че филмът е прекалено американски, но не е така – и да е използвал някои матрици, Валери Йорданов ги е напълнил с живот и виталност, с простота и сила.

Всъщност „Шекспир като улично куче” е доста изстрадан проект. През 2011-та излиза режисьорският дебют на прекрасния актьор Валери Йорданов „Кецове” (заедно с Иван Владимиров). Същата година той написва сценария на „Шекспир…” по свой разказ и го предлага на продуцентите братя Чучкови. Проваля се на две сесии в НФЦ. Междувременно е селектиран в престижната сценарна програма ScriptEast, получава първа награда за сценарий от Гърция и едва през 2014-та е одобрен за финансиране. Но пък за пет години субсидията е блокирана. И 11 години след „Кецове” най-сетне гледахме „Шекспир като улично куче”. Все още мъчително се прави кино в България. По книжарниците вече е дебютният сборник разкази на Валери Йорданов „Гризачи” („Колибри”).

Не пропускайте „Шекспир като улично куче” – ще се насладите на истински жива история с младост, непукизъм и страст. А кой е другият силен филм на „Златна роза” – в следващия брой на „Филтър”.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини