- Реклама -

- Реклама -

събота, 4 февруари 2023 г.
1.1 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Шоколад – пак сладък е целият свят

Автор: Маргарита ДИМИТРОВА

Празниците, а защо не и делниците, са невъзможни без изкушаващото тъмнокафяво блокче. Шоколадът е универсалният подарък за малки и големи, затова щандовете изобилстват от най-различни по размер и вид тематични фигурки в лъскави опаковки. А бонбоните – няма подобно разнообразие – от семпъл млечен шоколад до ръчно инкрустирани ядливи златни листа, зашеметяващи захарни перли и трюфелово масло.

Но откъде идва тази любов към какаовите изделия, която често преминава в истинско пристрастяване?

Произведен от семената на какаови дървета в тропическите гори на Централна и Южна Америка, шоколадът дълго време е смятан за „храната на боговете“, а по-късно – за деликатес за елита. В началото на своята история той всъщност се консумира като горчива напитка. Древните мезоамериканци вярват, че шоколадът е енергиен бустер и афродизиак с мистични и лечебни качества. Маите смятат какаото за дар от боговете и го използват в свещени церемонии.

Шоколадът пристига в Европа през 1500 година, вероятно донесен от испански монаси или от конкистадори, които са пътували до Америка. Испанците подслаждат горчивата напитка с тръстикова захар и канела, но едно нещо остава непроменено: шоколадът царува като символ на лукс, богатство и власт, достъпен само за елита.

Захарната тръстика е била култивирана от поробени западноафриканци в Карибите и Америка. Рафинираната тръстикова захар пък си проправя път до Англия, където се консумира от работническата класа като бърз източник на енергия. Именно карибската захар прави шоколада вкусен.

По това време британците пренасят какаовите растения в Западна Африка. Необходима е топлина и влага, а тропическите гори на Кот д’Ивоар и Гана предлагат точно такива условия. Тогава се създават първите какаови ферми, които все още функционират в тези две държави. През 1847 г. британската компания JS Fry & Sons прави първото ядливо шоколадово блокче от какаово масло, какао на прах и захар. Конкурентният производител Cadbury’s последва примера и през 1854 г. става доставчик на шоколад за кралица Виктория.

Производството на какаови изделия прави най-големия си скок в Швейцария. През 1870 година местният производител Даниел Питър използва мляко на прах, разработено няколко години по-рано от неговия съсед Анри Нестле, за да произведе първото блокче млечен шоколад. В крайна сметка двамата основават компанията Nestlé. През 1879 година швейцарския производител Rodolphe Lindt изобретява машината за конширане, която използва големи каменни ролки за смесване и аериране на шоколада, за да му придаде кадифена текстура и превъзходен вкус.

 

Силен антиоксидант, помага при депресия

Всяка хапка се превръща в момент на щастие за мозъка

 

Освен перфектен подарък шоколадът е успокояваща закуска и дори здравословна храна благодарение на изобилието от антиоксиданти. Какаото е богат източник на минерали. Това са магнезий, който помага за здравината на костите и отпускането на мускулите, на желязо – полезно за производството на здрави червени кръвни телца, и на цинк, който стимулира образуването на нови клетки в организма.

Шоколадът се приема за естествен антидепресант, което се дължи на съдържанието на триптофан – това е аминокиселината, която пряко влияе върху производството на серотонин, даващ усещане за благополучие и еуфория. Всяка хапка се превръща в момент на щастие за нашия мозък.

Удоволствието е подсилено и от фенилетиламина – натурално съединение, което подобрява настроението. В какаото присъства и олеиновата киселина – твърди се, че тя сваля лошия холестерол. Черният шоколад е отличен антиоксидант и се препоръчва на хора с онкологични заболявания. Тъмният, в който какаото е над 70%, съдържа флавонол с антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Поради това се смята, че шоколадът е полезен за сърцето и кръвоносните съдове.

Доста популярни са и т.нар. шоколадови диети. Дали може да се отслабва с тази храна, няма гаранция. Но пък има проучвания, че едно парченце шоколад, изядено преди хранене, изпраща сигнали за ситост към мозъка и ни кара да ядем по-малко. Още едно блокче на финала допълнително удължава усещането за ситост и намалява желанието за последстващо хранене.

Като прибавим и неустоимия вкус, изобщо не е изненадващо, че шоколадовата индустрия печели милиарди долари всяка година.

 

Тъмната страна на индустрията

Над 1,5 милиона деца работят в какаовите плантации в Кот д’Ивоар и Гана

 

Шоколадът може да е сладък, но индустрията, която го произвежда, не е. По-голямата част от какаото, се отглеждат от бедни западноафрикански фермери, твърде често дърветата са засадени върху обезлесена земя.

За всяко шоколадово блокче, струващо 1 английска лира в британски супермаркет, фермерът получава около 6 пенса. Много често това кара селяните да работят заедно с невръстните си деца. Около 790 000 деца в Кот д’Ивоар и 770 000 в Гана все още се трудят в какаовите плантации, като 95 процента от тях са изложени на най-лошите форми на експлоатация. Тези държави държат две трети от световното производство на съставката, която е ключова за шоколада.

Какаовите ферми в Африка обикновено са притежание на дребни собственици. Прибирането и преработката на продукцията е твърде трудоемко и много от тези бедни земеделци просто нямат финансови средства, за да наемат работници и по-често включват в работата децата си. Типично е в какаовите гори да бъдат забелязани 10-12-годишни малчугани, а понякога се трудят и съвсем малки, петгодишни дечица. Но какаото се намират в шушулки, които трябва да се разрязват с мачете, а това е твърде опасна работа за деца.

Изследователи на проблема твърдят, че мнозинството от невръстните работници всъщност попадат във фермите чрез трафик. Доста от тях идват от бедни селски райони на Мали.

Трафикантите обещават добри пари, отвеждат децата в Кот д’Ивоар или Гана, където ги продават на фермерите. Малчуганите често са заети от 14 до 16 часа на ден, носят тежки чували. Има данни, че дори са бити, ако откажат да работят или просто рухнат от преумора. Но не само детският труд е проблемът. Кот д’Ивоар губи повече от 80% от горите си от 60-те години на миналия век, за да се правят какаови насаждения.

Европейският съюз купува около 60% от какаото и подготвя правила, които ще принудят износителите да гарантират, че продукцията им е сертифицирана. Само така може да се докаже, че фермерите не причиняват обезлесяване и не използват детски труд. Окончателното гласуване на новите разпоредби трябва да стане през 2023 година.

Засега по-малко от 15% от какаото в Кот д’Ивоар и само около 12% от продукцията в Гана са сертифицирани, т.е. има гаранции, че плантациите не са създадени върху обезлесени площи и че берачите не са деца. С глоби и искове за обезщетение ЕС смята да принуди компаниите да бъдат отговорни за нарушения на правата на човека, както и за екологични щети в тяхната верига на доставки.

Големи международни купувачи като Cargill Inc., Olam International Limited и Barry Callebaut AG ще трябва да спрат да взимат несертифицирано какао, след като законът влезе в сила. Промяната обаче може да наруши глобалното предлагане и да навреди на западноафриканските икономики.

Какаото е третият най-голям експортен продукт на Гана и представлява 8% от икономиката на Кот д’Ивоар. Затова двете държави, най-големи износители в света, преговарят с европейски служители за отлагане на предложения краен срок – 2024 година. От своя страната Европейският съюз и неговите партньори вече обявиха, че набират 450 милиона евро (442 милиона долара) в подкрепа на Кот д’Ивоар да се справи с детския труд и обезлесяването. Изправена пред нови закони, Nestlé обяви 1 милиард паунда, за да предпази децата от шоколадовия бизнес.

През последното десетилетие компаниите предлагат инициативи за корпоративна социална отговорност. Например, Mondelez, производителят на Cadbury и Toblerone, отделя 600 милиона долара в подкрепа на страните, производителки на какао. Така общото финансиране за екологични и социални въпроси достига 1 милиард долара от 2010 г. насам. Тези суми обаче са нищожни в сравнение с печалбите на тези корпорации. Mondelez отчете 2,5 милиарда долара на инвеститорите си само през първата половина на 2022 година.

 

Най-скъпите марки в света

Всеки La Madeline au Truffe се прави по поръчка и струва 250 долара за брой

 

Съществуващи от векове шоколадовите бонбони са един от най-добрите десерти, които се предлагат в невъобразими форми. Понякога цените им са само за ценители. Ето някои от най-скъпите марки и техните творения.

Fritz Knipschildt е датски готвач и шоколатиер. От 13-годишен работи в местен ресторант като мияч на съдове, но бързо напредва. След обучение в Училището за хотелиерство и ресторантьорство в Дания, работи във Франция и в Южна Испания, а няколко години по-късно се мести в Съединените щати. През 1999 г. започва да прави шоколадови бонбони от малкия си апартамент и ги продава на местни търговци на дребно. През 2005 г. отваря Café Chocopologie в Кънектикът и това е може би най-доброто място да почерпите вкусовите си рецептори с богатия тъмен шоколад в съчетание с трюфели.

През 2009 година Forbes определи La Madeline au Truffe за най-скъпия шоколад в света. Прекрасният ганаш е направен от 70 процента черен шоколад Valrhona, тежка сметана, захар, трюфелово масло и ванилия. Рядък френски трюфел е обвит от този богат ганаш и след това овалян в какао на прах. Всеки La Madeline au Truffe се прави по поръчка и има срок на годност седем дни. Представен е върху легло от захарни перли, обвити в златна кутия, завързана с панделка. Предлага се на цена от 250 USD за брой.

Ако искате да опитате лукс, няма нищо по-добро от това да се поглезите с някои фини швейцарски пралини, увити в ядливи златни листа. DeLafée е швейцарска марка, известна със своята уникална и възхитителна комбинация от шоколад и ядливо злато. Трюфелите на къщата са направени от какао, кокосово масло, захар, ванилия и мляко на прах. Те имат специална съставка от 24-каратово златно листо, което прави десертът твърде екстравагантен. Шоколадовата кутия DeLafée включва осем фини швейцарски пралини, покрити с 24-каратово ядливо злато. Предлага се заедно с антична швейцарска златна монета, датираща от 1910-те до 1920-те години. Кутията струва 470 CHF, което е около 490 USD.

Белгийската марка за луксозен шоколад Guylian е известна със своите уникални творения с формата на морски миди и кончета. За тях е използвано 100 процента чисто какаово масло и пълнеж, направен от карамелизирани и печени лешници. Една хапка от морските миди Guylian е достатъчна, за да разберете защо марката се смята за една от най-луксозните. Основана от Guy Foubert през 1958 г., компанията използва фин белгийски шоколад, направен от смес от подбрани какаови зърна от Западна Африка. Компанията гарантира, че са добити по етичен начин е в тази региони.

- Реклама -

Последни новини