Представете си как изглежда порция пържени щурци, гарнирани с ориз. А какво ще кажете за купичка панирани червеи или за брашно от червени мравки за панировка?
В последната седмица на януари, Европейската комисия разшири списъка на насекомите, които могат да се използват за храна на хората. Според новите разпоредби на европейския пазар вече може да се продават щурци – замразени, сушени или на прах, както и ларви на брашнен бръмбар. Преди две години беше издадено разрешение за пролетния скакалец и жълтия червей. Одобрение очакват още осем вида насекоми. Всички тези инсекти ще могат да се влагат в различни хлябове по подобие на семената, а също в бисквити или крекери. Биха могли да са заместители на месо и мляко в паста, сосове и супи или пък екстри в шоколадови блокчета.
„Новите“ храни с насекоми, трябва да са добре опаковани и с ясно надписани етикети, където да е отбелязано и съдържанието на алергени.
Възможно е всичко това да ви се стори прекалено екстравагантно или дори нелепо, но според ФАО – организацията по прехрана и земеделие на ООН, повече от 1900 вида насекоми се консумират по целия свят и те са част от много национални диети.
Ако се разходите из оживен нощен пазар в Тайланд няма да пропуснете улични търговци, които ще ви предложат да опитате гарнирани бамбукови червеи и щурци. Насекомите се възприемат като деликатеси и се консумират прясно приготвени и горещи.
В Азия обичат да похапват червени палмови дългоносици, а в Демократична република Конго през дъждовните месеци събират гъсеници и се хранят с тях. В Гана е обичайно да хапват печени термити. В Югозападна Бразилия мравките са популярна част от менюто.
И ако в много страни по света традиционно ядат буболечки, в западните култури има естествено отвращение към тях. Кожата ни буквално настръхва, ако видим мухи, накацали върху парче месо, или червеи в пакета с брашното.
Но всичко тече и се променя, много екзотични ресторанти в Европа и Северна Америка вече включват в менюто си щурци, медузи и всевъзможни нетипични за районите видове от фауната. Подобни странности могат да се открият и на щандовете в някои магазини.
Мнозина опитват буболечки от любопитство, но малцина са наясно с тяхната хранителна стойност и изискванията за отглеждането им. ФАО неведнъж е публикувала свои проучвания и доклади, в които защитава идеята насекомите по-масово да намерят място в кухнята на хората. Заедно с Международната мрежа от системи за данни за храните (INFOODS) събират, съпоставят и разпространяват информация за състава на храните, включително и за различни ядливи буболечки. Двете организации притежават мащабна база от данни.
Аргументите в полза на тази нова диета са много: насекомите имат важна хранителна стойност, предлагат енергия, мазнини, протеини и фибри, те са добър източник на микроелементи като цинк, калций и желязо.
През 1800 г. световното население достига един милиард. Само за 130 години се удвоява до 2 милиарда. И оттогава постоянно набира скорост. Смята се, че хората на планетата ще бъдат 10 милиарда през 2055 година. Изхранването на цялата тази популация е истинско предизвикателство, след като се знае, че днес един от всеки седем души в света гладува.
Ясно е, че производството на храни ще трябва да се увеличава значително, но природните ресурси за традиционно земеделие са ограничени. Според ФАО ядливите насекоми могат да помогнат за подобряване на храненето и да са част от продоволствената сигурност на планетата.
В Университета по хранителни технологии в Пловдив от две години вече разработват брашно от щурци. Според учените до 80 на сто от теглото на насекомите са белтъци и затова брашната от буболечки вече се влагат във фуража на животните.
Инсектите са източник на евтин протеин
Протеинът е основният градивен елемент на всяка част от човешкото тяло. Мускулите, костите и кожата разчитат на него, за да растат и да се възстановяват.
Говеждото обикновено се счита за отличен източник на белтъци и други ценни хранителни вещества. Но всъщност 100 грама от това месо дават приблизително същото количество протеин като щурците. Например една порция скакалци от 3,5 унции (почти 100 грама) обикновено съдържа между 14 и 28 грама протеин. Това означава 25–60% от препоръчителната дневна доза. Порция червени мравки също осигурява около 14 грама протеин, както и цели 71% от препоръчителната дневна доза желязо. Съдържанието на аминокиселини и мазнини в говеждото е по-високо от това на брашнените червеи, но те пък имат сравними стойности на минерали и като цяло по-високо съдържание на витамини.
Освен това насекомите се развъждат върху ограничени площи и с малко количества фураж. Животновъдните ферми използват 70% от земеделската земя в света, насекоми изискват многократно по-икономично пространство.
При отглеждането им се отделят значително по-малко парникови газове в сравнение с едрите домашни животни. Буболечките отделят между 10 и 80 пъти по-малко метан, отколкото говедата, и 8–12 пъти по-малко амоняк. Необходима е и по-малко вода, отколкото за добитъка. Производството на 1 кг говеждо изисква средно около 15 литра вода. За същото количество брашнени червеи се използват около 4 литра.
Щурците например се нуждаят от 12 пъти по-малко храна от говедата, за да произведат същото количество протеин. ФАО в сътрудничество с университета „Кхон Каен“ в Тайланд вече публикува ръководство за устойчиво отглеждане на щурци.
Отглеждането на насекоми не изисква много земя или скъпи машини. Дори най-бедната част от населението в най-слабо развитите страни може да го направи и да получава доходи.
Буболечките пренасят паразити, които може да са смъртоносни
Напоследък хранителните алергии стават все по-масови и опасни. Яйцата, черупчестите, ядките и млякото, смятани някога за толкова безобидни, сега са често срещани причини за алергични реакции.
Неслучайно в ЕС върху етикетите на храните задължително се изписват алергените.
Ако имате алергия към миди, добре е да се откажете от брашното от щурци или от печените скакалци. Но много насекоми се хранят с разлагаща се материя, изобщо с отпадъци, които са пълни с бактерии. Това е често срещана опасност, свързана с уловени диви насекоми.
Но е възможно микроби и бактерии, носещи спори, да попаднат във ферми за буболечки, които ще се използват за храна. Задължително е те да се отглеждат в чиста среда, но много стопанства в Азия не спазват високите хигиенни стандарти.
Установено е също, че насекомите могат да пренасят паразити, които са вредни, дори смъртоносни. В началото на 50-те години на миналия век е установено, че хора, живеещи в Малайзия, са били заразени от чревен „метил“. Вредните бактерии са се озовали в организма след консумацията на водни мухи.
Пчелите и някои видове мравки носят токсини в себе си, за да се предпазят от хищниците. Същите тези токсини могат да бъдат опасни при консумация. Някои видове бръмбари имат метаболитен стероид, който може да доведе до забавяне на растежа и дори безплодие.
Най-малко 100 души загиват преди няколко години заради неидентифицирана болест в Демократична република Конго. В град Кахемва, намираща се в югозападната част на страната, хората, отишли в гората да събират гъсеници, получили главоболие, висока температура, повръщане и диария. Гъсениците са сред основните хранителни продукти в района. За няколко месеца само там били регистрирани и повече от 200 случая на кoнзo. Тази болест се наблюдава сред селското население в Централна и Източна Африка, които в периодите на суша дълго време консумират корени на растението маниока. То съдържа цианид, който предизвиква парализа на краката и кръста.
Според известната диетоложка проф. Донка Байкова, тъй като нямаме имунна реакция или ензимни системи, които да обработват непознатите за нашия организъм храни, каквито са насекомите, трябва много да внимаваме. Човешкият организъм може да реагира с астматичен бронхит или с автоимунни заболявания – болест на Крон, псориазис, Хашимото.
Само за смелчаци
Мнозина са толкова настроени за приключение, обикалят най-различни туристически дестинации и не отказват да опитат от странни по-странни местни храни. За някои от тях обаче се изисква наистина голяма доза смелост. Може да се убедите сами.
Стогодишни яйца са деликатес в Китай
Тези яйце са китайско ястие, което някои дори приемат за деликатес. И въпреки че в далекоизточната страна не го наричат развалено яйце, всъщност си е точно такова. За да се направи това ястие, трябва да се консервират патешки, пилешки или пъдпъдъчи яйца в смес от глина, пепел и сол в продължение на месеци. През това време жълтъкът е станал тъмнозелен или сив и естествено е придобил силна миризма на сяра. Представете си, че сте забравили едно боядисано яйце от Великден и го откриете някъде през горещия август и умножете по няколко пъти този аромат.
Сирене с личинки на червеи от Сардини
Някои са фенове на т.нар. миризливи сирена. Чудесно! Ето една идея да си поръчате този деликатес. Това сирене е заразена с живи червеи? Известен още като „развалено сирене“, този деликатес от Сардиния се нарича casu marzu и се прави от пекорино с изтекъл срок на годност. След това, за да станат нещата още по-странни се добавят ларвите на специални мухи (piophila casei), които след това се излюпват вътре, усвояват мазнините и превръщат продукта в меко кремообразно сирене. Можете да изберете да се насладите на порция със или без личинки.
Пържени тарантули предлагат в Камбоджа
Гладуващите камбоджанци за първи път започнаха да ядат паяци по време на режима на Червените кхмери. Днес косматите паякообразни все още се смятат за популярна закуска в цялата страна – има дори един камбоджански град с прякор Спайдървил, защото жителите на града много обичат тези пълзящи, чийто вкус напомня на раци.
Очни ябълки на риба тон сервират в Япония
Когато става въпрос за риба тон в Япония, всяка една хапка се поглъща – до очите. Те са една от най-странните храни: очни ябълки от риба тон. Ако се осмелите да опитате този рибен деликатес, можете да го намерите в менютата на ресторанти в цялата страна. Естествено, има много различни рецепти за очни ябълки на риба тон, но най-лесният начин да ги приготвите е да ги сварите или задушите на пара, да овкусите с чесън или соев сос! Не се изненадвайте, защото вкусът е на калмари.
Патешки ембрион от Филипините
Ето един друг яйчен деликатес: филипински балут. Това е оплодено патешко яйце, което се развива около две-три седмици и след това се сварява живо. Този ембрион се яде директно от черупката, подправен със сол, чили и оцет. Консумира се всичко – от пикантната течност до останалата част от развитото яйце – пера и кости.
