Геновева ДИМИТРОВА
„Януари“, 2021, България/Португалия/Люксембург, режисьор Андрей М. Паунов, сценарий: Алекс Барет, Андрей М. Паунов; оператор Вашко Виана, художник Мария Паунова, музика Иво Паунов, в ролите: Самуел Финци, Йосиф Сърчаджиев, Захари Бахаров, Леонид Йовчев, Малин Кръстев, Борислав Чучков.
Отличия: Специална награда на журито и на гилдия „Критика” към СБФД от „Златна роза“ 2021, за режисура на Андрей М. Паунов от София филм фест 2022, за поддържаща роля на Йосиф Сърчаджиев и за костюми на Мария Паунова от „Васил Гендов” 2022.
Ярък филм. Извежда Радичковата абсурдност в заниманието с българската народопсихология и особеностите на националния характер до универсалност на внушението. Разсъждавайки върху смисъла на живота по мотиви от легендарната пиеса „Януари“, филмът на Андрей Паунов е толкова мощен, че трудно може да се нарече дебют, но е факт – с него талантливият документалист влиза в игралното кино. Това не е изненада, защото е автор на ексцентричната и международно прославена трилогия за българския преход „Георги и пеперудите“ (2004), „Проблемът с комарите и други истории“ (2007) и „Момчето, което беше цар“ (2011) с колоритни герои и ситуации. Негов патент е сюрреалистичната романна структура, където се намесват действителност и абсурд, манталитет и смях. И съвсем естествено в хаотично време като нашето филмът „Януари” е завладяващо артикулиране на края на света.
Няма конкретно обозначени епоха и място. Чудата машина чупи орехи. Тя е своеобразната рамка на филма. Януари е. Най-българският месец (по Радичков). Мъж на средна възраст с винтяга (Самуел Финци) обхожда окаяна сграда. Навън е страховито бяло. В единствената затоплена стая брадат старец (Йосиф Сърчаджиев) все решава кръстословица и все не може да се сети кой е шлагерът с подсвиркване. В кафез подскача гарга и почуква с клюн. Пие ракия наравно с мъжете. Петър Моторов е излязъл рано сутринта. Търсят го близнаци, за да извадят снегорина с трактора му (Захари Бахаров и Светослав Стоянов, чието лице така и не виждаме и гласа му не чуваме). Конят на Петър Моторов се връща с шейната и с овързан замръзнал вълк… Пристига поп (Леонид Йовчев). Нещо бърбори и изчезва. Съспенс. С шумни тъпанни удари се пръква група кукери. В стаята влиза един от тях – симпатяга със сребърно зъбче (Борислав Чучков). И те потъват в гората с коня и шейната… Петър Моторов е нашенският Годо. Ужасът все по-агресивно се настанява в притихналата стая.
От многобройните герои на пиесата са останали четирима. От обилните думи – също малко. Клюводървецът (кълвач) пиенде е заменен с гарга. Има и епизодично куче. В прекрасно черно-бяло (на финала има само един цветен епизод), с режеща музика, вилнеещ сняг, груба фактура, клокочещ абсурд и свръх концентрирани актьори Андрей Паунов ни въвлича в микросвят, изпълнен със страх и безразличие, авантюризъм и вцепенение. Създал е магичен микс от мистериозен трилър и иронична притча. Разбира се, за могъщото въздействие на филма решителна роля играе експанзивната визия – камерата на португалеца Вашко Виана и сценографските решения на Мария Паунова. Лица, интериори, екстериори, видения, детайли създават неутешимо гибелна атмосфера. В екстремната и артистична постмодерна структура на стилизираното отчаяние в „Януари” се вместват реминисценции от разни филми, сред които се прокрадват стиловете на Стенли Кубрик, Бела Тар, Куентин Тарантино… Като маркери на епохата се мяркат две пионерчета или портрет на Маркс, но най-изумително ироничният е „Нашият сигнал“ на Емил Димитров (шлагерът с подсвиркване), след като чуваме в негово изпълнение на френски и „Джулия”. В „Януари“ няма милост, няма спасение.
И се сещам за Йожен Йонеско, който твърди: „Да осъзнаеш ужасното и да му се надсмееш, означава, че си станал негов господар… Логиката се разкрива в алогичността на абсурда, който започваме да усещаме“.
„Януари” е почти семеен филм – Иво Паунов е братовчед на Андрей, а Мария Паунова е негова съпруга. Филмът е в програмата на „Януари – месецът на Йордан Радичков“ в Пловдив – на 13.01.2023. Прожекцията му съвпада с Деня на българското кино. Наскоро след това излиза по екраните.
