„Лъст” (2026, България/Дания/Швеция), сценарист и режисьор Ралица Петрова, продуценти: Ралица Петрова, Поли Ангелова, Николай Тодоров; оператор – Юлиан Атанасов, в ролите: Снежанка Михайлова, Никола Мутафов, Михаил Милчев, Алексис Атмаджов. Награда на журито за игрален филм от Национален фестивал на българското кино ”Награди на СБФД Васил Гендов” 2026. Разпространява PRO8 Film Distribution
Необичаен филм. Интимен. Приковава. След огромния фестивален успех на дебюта на Ралица Петрова „Безбог” (2016), който не е моят тип кино, но оценявам радикалността му, почакахме доста, докато видим втория й филм. А тя го е замислила още тогава, след смъртта на баща й.
Огромен питон се измъква от леговището си и се настанява в стаята. Все още младата Лилиан (Снежанка Михайлова) е криминален психолог в американски затвор. Строга, вглъбена. Контролът е в душата й. Самотница. Налага й се половин година след смъртта на баща си, когото почти не познава, да се върне в страната си и да го погребе. В началото за нея това е административна тегоба, която се опитва да отхвърли. Оказва се, че освен апартамента, наследството включва и немалък кредит. Започва ходене по мъките. Лилиан е принудена да общува с приятели на баща й. Намесени са негови пушки. Когато открива, че я мамят, тя се нагърбва сама да разплете мрежата. В началото се дърпа, но все пак отива в моргата да види тялото на баща си. Чувства се комфортно единствено в невзрачните си дрехи. След неуспешен секс с един от мъжете го моли да я завърже – той е майстор на шибари. И увисва с цялата тежест на несмасленото си тяло. И в един момент й просветва. Лилиан се променя. Изопнатостта й изчезва. Успява да погребе баща си и да погаси дълга. Вече нищо не я задържа „у дома”.
Конструкцията на филма е колкото дифузна, толкова и строга. От време на време се появяват епизоди във флашбек със затвора. Иначе Лилиан предимно е затворена в апартамента. Телефонният разговор с майката някак увисва – не допринася с нищо за проумяването на героинята. В тъканта на филма има и сюрреалистични елементи, най-силният от които е питонът, който яде замразени мишки. За разлика от черния натурализъм на „Безбог”, тук е работено в рамките на поетичния реализъм.
Както и в дебюта си, Ралица Петрова безкомпромисно представя екзистенциалния дискомфорт – и престъпната социална работничка Гана, и дисциплинираната и задръстена Лилиан крият душевен смут и липса на ориентири. „Лъст” разравя кадър по кадър неуюта на живеенето, ада на заключеното либидо.
Външността на Снежанка Михайлова е странна – нещо средно между Бьорк и индианка. И тази скована нейна Лилиан съумява да извърви целия травматичен път от тоталното отчуждение до просветлението. Необикновена изпълнителка.
Геновева ДИМИТРОВА