Павел Иванов е актьорът, който се заема с изключително сложната задача да се превъплъти в образа на един от най-обичаните и почти митологизиран български футболист Георги Аспарухов във филма „Гунди – легенда за любовта“.
След премиерата младият актьор или ще стане всеобщ любимец или ще отнесе остри критики за изявата си. Проблемът е, че всеки има своята представа за легендарния футболист, който трудно съвпада с екранните интерпретации.
Павел Иванов е родом от Русе, завършва НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов, а още преди да се дипломира започва да играе в Народния театър. От 2016 г. официално влиза в трупата на първата ни сцена, където е и досега. Става популярен със сериала „Татковци“ на Би Ти Ви, където си партнира с Филип Буков, Христо Пъдев и Стоян Дойчев. Четиримата играят заедно и в спектакъла „Петък вечер“.
–
Павел, вече започнаха снимките на филма за Гунди. Как върви снимачният процес?
– Още преди началото бях убеден, че вероятно предстоят най-трудните снимки в живота ми. Оказах се прав. Падам на колене в знак на благодарност за възможността и времето, което имах за подготовката. То бе изключително ценно, а и много хора ми помогнаха да се подготвя за ролята.
– Заемате се с изключително отговорна задача. Колебаехте ли сеу преди да приемете ролята?
– Полагаме огромни усилия и ежедневно влагаме много труд, защото осъзнаваме отговорността. Няма момент, в който да не се радвам, че инвестирах толкова време и ресурс в подготовката си.
– Колко време се подготвяхте и през какви етапи преминахте?
– Подготовката ми отне 6 години. Тя беше целенасочено разделена на няколко етапа, които бяха планирани така, че тялото и умът ми да са готови за предизвикателствата на снимачния процес. Аспарухов е бил атлет на световно ниво и неговите изпълнения на терена са били блестящи. Да не говорим за морала, който е притежавал.
– Кои факти от живота му ви впечатлиха най-силно? Най-вероятно бихте искали да притежавате някои негови качества?
– Мога да го опиша с няколко думи – любов, уважение, ведрост, готовност, отзивчивост, труд и без големеене. Именно това исках да възпитам и у себе си.
– Разказвали сте, че срещата ви с неговата вдовица Лита Маркова, е била изключително емоционална. Какво ви посъветва тя?
– Величка Маркова ми каза, че е убедена, че ще се справя. Това ми вдъхна кураж и увереност. В процеса на подготовка се опирах главно на архива, старателно и изчерпателно събран от екипа на филма. Прекарах дълги часове в изучаване на живота на Георги Аспарухов, за да бъда максимално верен на неговата личност.
– Притеснявате ли се дали хората ще харесат филма?
– Този филм ще се хареса на своите зрители.
– Публиката пък хареса вас в сериала „Татковци“. С колегите от поредицата играете авторското представление „Петък вечер“. Защо точно петък вечер?
– В телевизията и по-конкретно в „Татковци“ изградихме стабилни отношения с екранните ми партньори, а именно с останалите трима татковци. Решихме категорично, че оставаме заедно в професията и в животите, си като започнем работа върху спектакъла „Петък вечер“, който вече е на една година и жъне успехи навсякъде, където отидем. Живеем живота на мечтите си, забавляваме се, душите ни се смеят и радват като играем.
– Предстои да ви видим и във втория сезон на сериала „Дяволското гърло“, където сте в ролята на кмет на Велико Търново. Удобен ли е кметският стол?
– Столът на кмета е удобен, а администрацията на Търново и жителите му се постараха работата ни в техния град да бъде удоволствие.
Част сте и от трупата на Народния театър. Притеснявате ли се, преди да излезете на първата ни сцена?
– Като артист от трупата на Народен театър „Иван Вазов“ нося специална отговорност. Формулата да не се притесняваш е подготовка, подготовка, подготовка.
– Ученик сте на Стефан Данаилов. Каква беше емоцията, когато разбрахте, че сте приет в неговия клас?
– Стефан Данаилов промени моя живот. Никога няма да го забравя.
– Албена Павлова, с която си партнирахте в „Татковци“, казва, че носите харизмата на Ламбо. Ласкае ли ви такова сравнения?
– Няма втори като Стефан Данаилов. Говорете с когото искате, дори със случайни минувачи – и ще ви кажат същото.
– Преди да станете актьор сте тренирали баскетбол и сте играли народни танци. Приключихте ли с тези дейности?
– Спортът е част от моя път. Без тези занимания не знам какво щях да правя. Баскетбол, футбол, волейбол, каквото и да е… просто подайте топката насам. Ако няма топка, без топка ще действаме. Това е страст. Фолклорните танци продължават да имат място в живота ми. Завършвайки математическата гимназия в Русе, излязох със самочувствието, че владея основите на точните науки. Именно в този град се запалих по театъра. Артистът Стелиан Радев ме насочи да отида при опитния Венцислав Петков, който ми показа а-б-в-то на театъра, а впоследствие Стефан Данаилов ме прие в класа си и ми даде хляба в ръцете.
– Притеснявате ли ви популярността, която вероятно ще се увеличи след премиерата на филма?
– Имам си своите радости и тревоги като всеки човек. Радвам се най-вече, когато мога да помогна на някого.