На днешния ден през 1974 г. американският президент Ричард Никсън подава оставка. Причината за това е аферата “Уотъргейт”. Скандалът променя из основи САЩ – променя институциите в държавата, начина, по който те взаимодействат, отношението към президента и не на последно място – отношението към правото.
Скандалът започва на 17 юни 1972 г. със залавянето на петима души, влизли тайно през нощта в щаба на Демократическата партия в комплекса “Уотъргейт”, за да поправят оборудването, което преди това е поставено за подслушване. Обществото не знае, че петимата са агенти на ЦРУ, наети тайно от кампанията по преизбиране на президента Ричард Никсън, а подслушването е поставено заради параноята на американския президент, който иска да научи плановете на опонента си демократ.
Затова какво се е случило обаче разбира ФБР, институция, която току-що се е простила с първия си директор – Дж. Едгар Хувър, стоял начело на бюрото за разследване 48 години. За него се носят легенди, че има досие за всеки политик, съдия и голяма клечка в САЩ. Много президенти са искали да го уволнят, но никой не се осмелява и в крайна сметка смъртта върши работата вместо тях. Така на 2 май 1972 г. – месец преди “Уотъргейт” – страховитият Хувър, изградил една могъща институция, получава инфаркт.
Никсън бърза да назначи наследник, който да е верен на президента, да държи нещата “под контрол”, а след залавянето на петимата влезли в “Уотъргейт” скандалът да бъде потулен.
Скандалът става известен с името си защото поставените лица на Никсън са хванати в централата на Демократическата партия в хотел Уотъргейт във Вашингтон.
винаги обаче властта е силна, има и хора с морал. Дясната ръка на починалия Хувър – Марк Фелт, решава да продължи разследването въпкреки натиска от новия си шеф. Той също започва да се среща с журналиста Боб Уудуард от Washington Post, който заедно с колегата си Карл Бърнстийн водят паралелно журналистическо разследване.
Фелт става тайният им източник с псевдоним Deep Throat (Дълбоко гърло), кръстен на известна порноактриса за времето си от редактора на вестника. Същият редактор Хауърд Симънс се застъпва за журналистите си да продължат с материалите и разкритията въпреки огромния натиск от Вашингтон и обвиненията във фалшиви новини.
Скоро “Уотъргейт” сваля доверието от Никсън.
Назначен е специалният прокурор Арчибалд Кокс и той тръгва по следите, обкръжението на президента започва да го напуска, правният секретар на Белия дом Джон Дийн се обръща и споделя, че операцията е координирана от Никсън.
В последен опит да се спаси на 20 октомври 1973 г. Никсън нарежда специалният прокурор Кокс да бъде уволнен. Главният прокурор отказва да изпълни заповедта и подава оставка, неговият заместник също. Третият по ред склонява и уволнява Кокс, а денят става известен като “Клането в събота вечер”.
Опитът се оказва безсмислен. Назначен е нов специален прокурор – Леон Джаворски, който обвинява в конспирация “цялата президентска свита” (както е озаглавена книгата на Уудуард и Бърнстайн, по която после Робърт Редфорт прави филма All the President’s Men.), а Никсън е назован като “необвинен съконспиратор”, тъй като президент на САЩ не може да бъде обвинен.
Освен обвинението новият специален прокурор Джаворски настоява да получи и записите на Белия дом, които отразяват разговорите на президента. Нискън отказва и делото (United States v. Nixon, 1974) стига до Върховния съд на САЩ, който нарежда той да ги предаде.
Веднъж предал ги, от тях става ясно, че Никсън е координирал всичко, упражнявал е натиск и се е опитвал да потули разследването. Конгресмените напускат американския президент, като го заплашват с импийчмънт и точно преди долната камара да повдигне импийчмънт, Никсън подава оставка на 9 август 1974 г. Той никога не признава, че е извършил нещо незаконно, но твърди, че е направил грешни преценки.На 8 септември 1974 г. следва обща амнистия от новият президент Джералд Форд, който е вицепрезидент по време на втория мандат на Никсън. Това слага екрай на всички възможности за привличане на Никсън към отговорност. Този акт е силно противоречив и критиците на Никсън твърдят, че общата амнистия е „услуга за услуга“ заради оставката му. Тази „размяна“ на услуги не е доказана, но амнистията наврежда на Форд политически и е една от основните причини за загубата му на изборите през 1976 г. от Джими Картър.
Защо “Уотъргейт” преобръща САЩ? Скандалът въвлича всички власти. Изпълнителната, законодателната, съдебната, също така и четвъртата власт – в лицето на в. Washington Post, който не сваля темата от вниманието на обществото.
“Уотъргейт” показва, че върховенството на правото се крепи на отделните личности – от Марк Фелт, който решава да не се подчини на новия си директор, през Уудуард и Бърнстийн, които не спират да разкриват пред обществото историята, редакторът, който им го позволява, върховният съд, който се застъпва за разследващите, специалните прокурори, които не спират, и не на последното място – съпартийците на президента. Те забиват последния пирон, казвайки на Никсън, че времето му е изтекло.
След “Уотъргейт” следват промени във всички институции – нови баланси и проверки, ограничаване на намесата на Белия дом в разследванията и преосмиляне на ролята на ФБР, ЦРУ и Департамента по правосъдие.
След аферата става ясно, че президентите могат да бъдат разследвани.
За разследването си журналистите Боб Удуърд и Карл Бърнстайн получават награда „Пулицър”, а днес терминът „Уотъргейт” символизира злоупотребата с власт. Холивуд екранизира историята под името „Цялото президентско войнство”. Режисьор на филма е Алън Пакула, а главните роли – на репортерите от „Поуст” – изпълняват Дъстин Хофман и Робърт Редфорд.
Източник: flashnews.bg