Доброто, хармонията и любовта между хората тържествуват в дните на индийския фестивал Холи. По време на цветните празненства символично хората се освобождават от грешките в миналото, прекратяват конфликтите, прощават на тези, които са ги наранили. С пъстрата си лудост и еуфория фестивалът на цветовете и любовта връща безгрижността на детството, изпълнено със забавни игри и щуротии. Границите между богати и бедни, различни раси, пол, възраст се заличават и всички заедно се отдават на щури забавления, като се ръсят един друг с пъстри прахове и цветна вода по улиците, в парковете, дори в храмовете.
Древният празник, който е в чест на плодородието, отбелязва началото на пролетта. Хората отправят към всевишния молитва за добра реколта и изобилен сезон. На някои места в Индия се организират шествия с украсени слонове и камили, както и сборове, на които се танцува в ритъма на барабани. Някъде пък подсилват еуфорията с приготвена субстанция от канабис, която добавят към храни и напитки.
В някои части на Индия на Холи се правят шествия със слонове
Холи е с променлива дата спрямо лунния календар, но обикновено е през март, тази година се пада на 18-и. Подобно на празненствата на Сирни заговезни у нас, вечерта преди празника се палят огньове, които пречистват от злите сили. Забранено е те да се палят преди залез слънце, вярва се, че това може да донесе големи нещастия. Индийците наричат кладите „холика“ и те символизират изгарянето на злия дух и победата на доброто над злото. Според една от легендите някога в Индия живял принц Прахлада, който ревностно се прекланял пред върховния индуистки бог Вишну. Това обаче му навлякло гнева на неговата зла леля Холика. Тя решила да го накаже, защото заради божеството той не почитал достатъчно баща си – царя. Тъй като Холика можела безопасно да влиза в огън, подмамила Прахлада да влезе в пламъците с нея в името на Вишну. За всеобща изненада обаче той останал невредим заради силната си вяра, а Холика изгоряла. Така доброто надвило злото. В чест на тази победа в навечерието на празника символично се изпълнява ритуалът Холика Дахан – статуя на Холика се поставя върху голяма клада и с нея изгаря злото. На следващата сутрин хората излизат по улиците с цветни прахове от лечебни аюрведически билки и балони, пълни с бои, започват масово да се замерят с „цветните бомби“, да пеят, свирят, танцуват и празнуват. Много от хората предварително са намазани с черни бои и катран, а покриването им с цветове символизира новото начало, преобразяването на духа, настъпването на цветната пролет. Смята се, че колкото повече човек е оцветен, т.е. посипван с прах и обливан с вода, толкова повече е благославян с добри думи. Вечерта всички се събират с роднини, приятели, съседи, черпят се със специално приготвени за празника лакомства и празнуват до идната сутрин.
В отделните райони на Индия празникът има различна специфика и продължителност, но само във Вриндаван, родното място на Кришна, е цели 2 седмици. Тогава по и без това претъпканите с народ улици е почти невъзможно да се разминеш, тъй като прииждат чужденци от цял свят. Очевидци разказват, че дори обичайно нахалните маймуни се скриват и не остава човек, крава или куче, които да не са оцветени. Навсякъде хората се поздравяват с „Честит Холи!“.
Древният фестивал първо се вихри в Индия и Непал, но с годините на много места по света хората започват да се поздравяват с „Честит Холи!“. Първо в индуистки страни, много части на Азия, а впоследствие и в Европа, Северна и Южна Америка, та дори и в Африка. Причината е във ведрото и щуро настроение, с което е зареден, и посланията му за любов, равенство, прошка, победа на доброто. Индийската традиция оцветява и България от 2014 г.
Където и да празнуваме Холи, важното е да се освободим от задръжките, за да се радваме искрено на живота и хората край нас. Поне за ден да се върнем в безгрижието на детството и цветни да се потопим в магията на живота.
Жените налагат мъжете с бамбукови пръчки
Според една от легендите фестивалът е посветен на хиндуисткия бог Кришна и любимата му Рада. Като млад Кришна се оплакал на майка си, че заради тъмната му кожа Рада, а и другите момичета няма да го харесат. Майка му го посъветвала да поръси с цветен прах лицето на Рада и разликите ще изчезнат. Палавият Кришна последвал съвета, но поръсил не само Рада, а и другите девойки в родния му Вриндаван. Те обаче отвърнали на удара, като наложили с бамбукови пръчки момчетата, които Кришна подстрекавал да участват в акцията. И до днес в един от дните на Холи във Вриндаван жените бият мъжете с бамбукови пръчки.