48 художници, които работят в техниките стенопис, витраж и мозайка, през 1978 г. основават секция „Декоративно-монументални изкуства и художествен синтез“ в рамките на Съюза на българските художници. Сред тях са Йоан Левиев, Димитър Киров, Григор Спиридонов, Димо Заимов, Вълчан Петров, Мито Гановски, Йордан Спиров, Тома Върбанов.
Именно 45-годишнината от основаването на секцията се превръща и в повод 60 автори от днешният й състав да обединят усилията си и реализират изложбата „Монументално-кавалетно“. През снимки и табла са представени най-добрите постижения на голяма част от действащите художници в секцията, чиито монументални творби са в частни и обществени сгради, стенописите им са в големи църкви и манастири, изпълнени с голямо майсторство и висок професионализъм.
Разбира се, още тук трябва да кажем що е то монументално изкуство и кога исторически се институционализира неговото присъствие у нас. По дефиниция това е творческа форма, при която се изявяват значими теми и е предназначена за ситуиране в публично пространство. За разлика от кавалетното изкуство – като картината например, монументалното придобива образната си завършеност в съответния архитектурен или природен ансамбъл. Говорим за скулптурни паметници и групи, посветени на исторически личности и събития, пана, мозайки, фрески, и т.н. Този вид произведения понякога се назовават монументално-декоративно изкуство, защото служат както за идейно-художествена изява, така и за подчертаване на естетическата изразителност на най-често архитектурен ансамбъл. По определение монументалното изкуство не е предназначено за музейна среда или за частни домове – то се поставя на площади, по улиците, парковете, в големи обществени сгради. Заради своята непосредствена среща с публиката, се предполага, че монументалното изкуство трябва да работи с ясни, прости и изразителни форми и големи мащаби. Всичко това предопределя и изключителната сложност на организирането на подобни експозиции, които презентират постиженията в това изключително трудоемко и особено отговорно творческо поле, при което визуалните артисти се намесват директно в публичните пространство. В допълнение на тази сложност организаторите на изложбата решават освен монументалните изяви на отделните автори да покажат и техни кавалетни творения, а мотивът за подобно решение е: „искаме да покажем, че художниците от тази секция се справят еднакво добре и с монументалните, и с кавалетните форми“. За съжаление, крайният резултат не само не впечатлява, а тъкмо напротив – обърква допълнително и без това неподготвената за общуване с монументалните изкуства публика.
В изложбата с монументални проекти са Андрей Янев, Велина Сталева, Владимир Запрянов, Вълчан Петров, Димитър Касабов, Кирил Божков, Мариела Маламатенова, Неда Василева, Николай Панайотов, Олег Гочев, Сашо Рангелов, Светлозар Захариев, Силвия Басева, Силвия Цочева, Симеон Тодев, Стефан Стефанов, Станимир Божилов, Страхил Ненов, Тома Върбанов, Тодор Тодоров, Петър Маламатенов, Флореза Иванова, Хари Арабян и много други. Имена, отдавна намерили своето признание не само сред колегите си, но и пред публиката. Не малка част от тях се представят и с кавалетни разработки, което ни дава възможност да оценим тяхното майсторство и по-важното – да проследим начина на мислени за мащаба, една от основните характеристики на монументалното изкуство.
Факт е обаче, че общото впечатление от изложбата е затормозяващо зрителя – не само защото в експозицията се борави едновременно с малко/голямо, но и с безчет материали. Нещо повече – борави се едновременно с документално и реално, което в крайна сметка зазвучава нестройно, а на моменти дори като визуален шум, от който и автори, и публика са еднакво губещи, а общият вкус е за лошо устроена изложба, която освен да презентира множество образи, няма никаква друга функция. Не са уяснени отделните проявления на монументалното изкуство и още по-жалкото е, че не са представени подобаващо и балансирано отделните автори.
Устройването на подобни изложби е задача сложна. Още повече, когато говорим за секция „Монументални изкуства“, в която днес членуват 119 художника, всеки от тях със свое важно място на сцената. Уви, както често се случва, подобни представителни експозиции се превръщат в своеобразни общи изложби, в прегледи на актуалното състояние на постиженията на секцията. И дори, когато ги гледаме изолирано, без да държим сметка за общото внушение на изложбата, не е никак радостно. Очевидно монументалните изкуства изживяват своя си криза. Криза, белезите, от която се явяват естествено в собственото ни съвремие – в обезобразените ни публични пространства, в които е налично всичко друго, но не и художествен синтез. И този отсъстващ синтез пронизва не само монументалните изкуство, но и архитектурата. И още по-тъжно – целия ни обществен живот.
Погледнато от този ракурс, изложбата „Монументално-кавалетно“ е сред най-добрите тази година, защото е ярко свидетелство за изострените дефицити в обществото ни. И няма как да бъде по друг начин. Различен е въпросът можем ли да извлечем поуките от всичко това? А може би просто бъркам?