О, да. Преди не беше ли по различно?
Картината на Дьолакроа не се ли казваше всъщност: „Свободата води народа на барикадите“?
Тук ще очертая веднага един проблем: четящите днес съвсем спокойно може да не знаят какво е Дьолакроа и какво е „Свободата води народа на барикадите“, но също е възможно да не знаят и какво е „картина“ – в смисъл платно, масло, поставено в музей. Буквосъчетанието „картина“ у тях спокойно може да събужда само асоциации с телевизори с плосък екран.
Проблемът е: сега никак не е неприлично да не знаеш КАКВОТО И ДА БИЛО.
Ако не знаеш кой е Христофор Колумб – няма страшно. Човек не е длъжен да знае. За тая работа си има Гугъл. Да си напълно невеж в наше време не е неприлично. По-нататък ще го повторя още няколко пъти.
И се страхувам, че някои ще възприемат това изречение не като укор, а като добронамерена констатация. В смисъл – да, наистина, какво хубаво време! Никой никого не обвинява за нищо, ние сме толерантни – и най-толерантни сме към глупостта, тъпотията и невежеството – тоест всичко си е едно голямо ОК. Да си невеж в наше време си е напълно ОК.
А ето още едно проблемче. Както е напълно възможно някой да не разбере нищо от това – Дьолакроа и т.н. – така и немалко хора ще се възмутят страшно: Ти нас за прости ли ни имаш?
Сега клиентът – ако ще да е чудовищно прост – има правото да бъде приеман само за много умен! И никой няма абсолютно никакво право дори да си помисля да намеква, че клиентът може да е прост. А читателите, както и всички ние – до един – от хора се превърнахме именно в клиенти.
Имаме право да сме си прости. Това е ОК!
Ура. Консуматорската епоха върлува наоколо и Нахалното и Самонадеяно Невежество е нейният пророк!
Свободата, Санчо, е на върха на салама.
Консуматорската епоха, братя и сестрици, върлува; и да си див, прост и самонадеян (като учителя на народа Слави Трифонов) е някак… как да го кажа по-изискано и по-сложно… ще го кажа така, дано е достатъчно изискано: да си див, прост и нагъл е просто ОК!
Дьолакроа, Дьолакроа. Ние учим също така и за Гаврош. Нима, мисля си, всички в Париж от 1830 са се (сега ще използвам една велика консуматорска дума) кефели на барикадите?!
Инджойвали ли са ги?! Дали всички в Париж на Юго и Клетниците са припадали от възторг, виждайки натрупани павета и обърнати екипажи? (тук пак ще подсетя, че за немалко читатели „екипаж” не означава нищо друго освен екипажа на самолета на „Райънеър“; не означава, примерно, каляска с коне). Дали всички са се кефели и инджойвали от съществуването на барикадите, на една от които е умрял Гаврош? (Дали е политически коректно да казвам „умрял“?)
И сега – въпрос.
Как живеем с тая бъркотия от ценности? И от ценностополагащи източници, заложени в образованието. Как живеем?
Добър ли е Гаврош, който така грубо нарушава правата на другите? Като им пречи да минават по улицата? И ха-ха, като не носи маска? Нима не знаете, че холерата по времето на Юго е върлувала страшно? (Тук се ужасявам от читателите, които бърчат носове и не разбират какви такива оплетени ги плещя; защото клиентът има право да е и ленив – той смисъл не иска да търси – той го иска смлян на пюре в туба, на която има надпис и за съдържащите се алергени!)
Добри ли са Гаврошите, правещи барикади във всички наши възторжени литературни спомени? Йохан на Смирненски? Той… аха – той отпадна. Вероятно ще отпадне и Гаврош…
Ами Свободата? Свободата, която води народа на барикадите? На Дьолакроа? Тя… тя не е ли политически некоректна…?
И дали не е редно да отпадне от образователните програми?
Дали всяка свобода, която по някакъв начин нарушава удобството и (сега дума поздрав за скотовете консуматори) комфорта на консуматора… не е ли редно да бъде забранена?
А то е ясно – всяка свобода по някакъв начин нарушава комфорта на консуматора. Неговият комфорт се простира на огромни площи и е невероятно лесно да бъде нарушен. От дори микроскопична свобода.
Не ми нарушавайте комфорта, ей! – вика консуматорът. И насреща стои Петлешков. Стои и Ботев (който е нарушил комфорта на куп мирни консуматори от Козлодуй до Околчица). И Левски стои. Левски си казва: Дали не нарушавах комфорта на моите мили, богати съотечественици, като им исках пари за делото? Че им ги исках и доста… строго, без да приемам отказ… Хм…
Но пак да помислим: Ако пренастроим ценностната си система, като изключим напълно от нея Гаврошите и Левски – дали няма да станем едно много хубаво гойно стадо от страстно блеещи и потънали в съвършен комфорт свине?
Тук за всеки недоволен от моите блеещи свине ще отговоря като Мирча Кришан (велик хуморист от ХХ век): Че нямат ли право да говорят чужди езици?
И така нататък.