„Трябва да живеем живота си така, сякаш Христос ще дойде този следобед“
На 29.12.2024 г. почина Джими Картър – 39-ия президент на САЩ, който управлява от 1977 до 1981 г.
Джеймс (Джими) Ърл Картър-младши навърши 100 години на 01 октомври 2024 г. и стана първият американски президент столетник. В родното му градче Плейнс, Джорджия личният му празник се превърна в повод за всенародни чествания – с авиошоу, концерт и специална церемония местните жители изразиха уважение към именития си съгражданин. Самият той обаче не се появи публично заради преклонната си възраст. От февруари 2023 г. той получава хосписни грижи в дома си, а неотлъчно до него е и семейството му. За последно Картър излезе от дома си в края на ноември 2023 г. – на погребалната церемония на съпругата си Розалин, която бе неотлъчно до него почти 80 години.
През целия си живот Картър е посветен не толкова на политиката, колкото на човешките права, социалната справедливост и различни хуманитарни въпроси. Той вярва, че държавата и правителството носят отговорност за създаването на по-добро общество. Неговата цел като президент е провеждането на градивна промяна – както за американското, така и за другите общества по света. След като напуска Белия дом през 1982 г. създава Центъра „Картър“, чиято мисия е да подкрепя и разпространява концепцията за човешки права и да намали страданията на хората по света. Пример за хуманитарната му дейност е изкореняването на Гвинейския червей – паразит, от който в средата на 80-те години на миналия век са били заразени около 3,5 милиона души, а през 2023 г. – само 14 човека. Дори след като се разделя с президентския пост, активно се занимава с дипломация и понякога дори пътува по света като специален пратеник на американското правителство. В изявленията си често говори за мир, свобода и качество на околната среда. Някои дори го наричат Великият миротворец. Неслучайно през 2002 г. става третият президент след Теодор Рузвелт и Удроу Уилсън, който получава Нобелова награда за мир. Заедно с това 39-ият американски президент е носител на три награди „Грами“ за свои аудиокниги.
Възгледите на Джими Картър се основават до голяма степен на християнската религия, на която той е отдаден още от ранна възраст. Години наред преподава в неделно училище в баптистката църква Maranatha в родния си Плейнс. Не пропуска да се помоли, дори когато е затрупан с най-различни ангажименти като президент. Неведнъж е казвал, че Исус Христос е движещата сила в живота му.
Хора като Джими Картър днес са изчезваща порода. А това е изключително тъжно, особено на фона на жестоките военни конфликти не само в Близкия изток, но и в Европа.
Пътят към голямата политика тръгва от отглеждането на фъстъци
Семейството му живее във ферма без електричество и течаща вода
Пътят на Джеймс Картър започва от селските райони на Джорджия по време на Голямата депресия. Родът му е тясно свързан с щата Джорджия, а част от предците му се занимават със земеделие и отглеждат памук. Баща му Джеймс Ърл Картър също е фермер, има и смесен магазин, който се развива доста успешно.
Родителите му го учат на трудолюбие, пестеливост, борбеност, изострено чувство за справедливост, както и на преданост към християнската вяра. Баща му е известен като почтен човек, който проявява интерес към политиката. Майка му е медицинска сестра, която се включва в куп доброволчески инициативи. Няма как в такава среда и при такова възпитание малкият Джими да не развие чувство за гражданска отговорност и желание да се включи в обществените процеси.
През 1928 г., когато Джими е на 4 години, семейството купува The Boyhood Farm, която освен основна къща, включва няколко постройки, като хамбари, плевня, навеси за съхранение, както и голяма площ обработваема земя, където отглеждали различни култури, включително фъстъци. Когато семейството се мести там, в дома им няма течаща вода и електричество. Тези екстри се появяват едва през 1938 г. Впрочем, днес е The Boyhood Farm е превърнат в туристическа дестинация и всеки желаещ може да види детската стая на 39-ия американски президент. Фермата е възстановена във вида й преди електричеството да бъде инсталирано през 1938 г. и е част от Националния исторически обект на Джими Картър. Посетителите могат свободно да се разхождат по пътеките на фермата и да прочетат любопитни факти за някогашния живот тук. В специално създадени звукови записи пък Джими Картър споделя истории за детството си.
Бъдещият президент е прилежен ученик със засилен интерес към четенето. Играе баскетбол, а освен това активно помага на семейството си в земеделието. В детските и юношеските си години става свидетел на сегрегацията, неравенството и дискриминацията. В района на Плейнс и Арчъри живеят много афроамериканци, а семейство Картър не ограничава нито Джими, нито останалите си три деца да общуват с тях. Това допълнително засилва чувството за справедливост и желанието да защитава гражданските права на всички хора, без значение от цвета на кожата и произхода им.
След като завършва училището в Плейнс, Картър постъпва в Югозападния колеж на Джорджия, след което учи във Военноморската академия на САЩ. Завършва през 1946 г. и постъпва на служба във Военноморските сили като подводничар. Служи в Атлантическия и в Тихоокеанския флот и се издига до чин лейтенант, като постига отлични резултати във военната си кариера. Насочва се към ядрената физика и реакторната технология и е специално избран да участва в програмата на САЩ за атомни подводници.
През 1953 г. обаче баща му Джеймс си отива от този свят. По това време 29-годишният Джими е вече женен мъж с деца. Тежката лична загуба го подтиква да напусне армията и да се върне в родния Плейнс, за да поеме бизнеса на баща си със земеделски доставки и голяма площ обработваема земя. Проявява се като предприемчив и борбен мъж, който има желанието да се развива. Решава, че вместо просто да купува и препродава сертифицирани семена, би било по-изгодно, ако започне сам да отглежда семена от фъстъци. Увеличеният доход му позволява да разшири складовата дейност. Carter’s Warehouse включва не само продажба на сертифицирани семена от фъстъци, но включва и услуги като доставка на течен азот, насипни торове и вар. Складът закупува и царевица, осигурява мелене и смесване по поръчка и памук. Плътно до него в бизнеса е и съпругата му Розалин.
Освен с бизнес въпроси, Джими Картър се ангажира все по-активно и с обществените и постепенно се превръща в местен лидер. Участва в различни съвети, като активно се бори както за човешките права, така и за подобряване на живота в своя район. Така постепенно се включва в местната политика, която се превръща в трамплин за пътя му към Белия дом.
Впрочем, след като влиза в политиката, Картър предоставя управлението на фермата на т.нар. „сляп тръст“, за да избегне конфликт на интереси. Впоследствие се оказва, че има натрупани сериозни финансови дългове и в крайна сметка фамилията продава семейния бизнес. Остават собственици на лична земя в различни райони на Джорджия, която се превръща в сертифицирана ферма за дървета.
Джо Байдън е първият сенатор, който го подкрепя
Най-големият успех по време на мандата му е мирният договор между Израел и Египет, провалът му е заложническата криза в Иран
Политическата кариера на Картър започва през 1962 г. Вече придобил популярност в окръга, е избран в Сената на щата Джорджия. Той е прогресивен демократ, който се застъпва за гражданските права и социалната справедливост, а дейността му се концентрира върху подобряване на живота на своите избиратели. Като губернатор осъществява важни реформи в образованието, общественото здраве и опазването на околната среда и работи за подобряване на расовите отношения в щата и назначава повече от 100 афроамериканци на държавни длъжности.
Придобил опит и увереност, че може да прокара идеите си на национално ниво, през 1976 г. обявява кандидатурата си за президент. Младият Джо Байдън е първият сенатор, който го подкрепя. Джими Картър на практика е аутсайдер от Вашингтон, тъй като е слабо познат извън Джорджия. Но противно на очакванията, успява да спечели номинацията на Демократическата партия, а след това с минимално предимство побеждава тогавашния обитател на Белия Дом Джерълд Форд. Победата на Картър е историческа, тъй като той е първият президент от дълбокия Юг след Гражданската война.
Джими Картър обитава Белия дом само един мандат, но за тези четири години се случват немалко важни неща. За някои той не е особено успешен президент, докато други смятат, че управлението му е силно подценявано и много от неговите заслуги не се признават. Във всеки случай, почтеността, справедливостта и мисълта за човека са движеща сила в неговата политика. Освен това, когато застава начело на Америка през 1977 г., държавата не е в най-доброто си състояние. Картър трябва да се справя с последствията от войната във Виетнам, скандала „Уотъргейт“, петролното ембарго и икономически трудности. Дълбока рецесия и висока безработица ясно показват колко тежко е положението в страната.
Въпреки това Картър успява да направи значими постижения както във вътрешната, така и във външната политика на Америка. Създава национална енергийна политика, което е особено важно на фона на последствията от петролното ембарго. Въвежда строго законодателство за защита на околната среда, дерегулира въздушната, железопътната, финансовата, комуникационната и петролната индустрия. Помага също така на социалната система и следвайки своите дългогодишни възгледи, назначава рекорден брой жени и представители на малцинствата на значими държавни и съдебни позиции. Нерядко обаче е в конфликт дори с конгресмените от собствената му партия.
Един от първите му ходове като президент е да издаде указ за помилване на всички отклонили се от военна служба по време на Виетнамската война. Това предизвиква сеизмична обществена реакция.
Освен това в управлението му ясно личи стремежът му към опазване на околната среда. Картър насърчава пестенето на енергия и въвеждането на екологични способи за добив на електричество. По време на неговия мандат за пръв път са инсталирани слънчеви панели на покрива на Белия Дом.
В областта на външната политика също е изключително активен. За негово най-голямо постижение се счита Споразумението от Кемп Дейвид – историческият мирен договор от 1978 г. между Израел и Египет, за което Картър активно посредничи. Първият опит за такива преговори година по-рано се е провалил, обаче американският президент не се отказва и кани Ануар Садат и Менахем Бегин в президентското имение „Кемп Дейвид“. В крайна сметка, за изненада на целия свят, Египет признава суверенитета на Израел и е първата арабска държава установила дипломатически отношения с Тел Авив.
Сред неговите външнополитически успехи са договорите за Панамския канал, въз основа на които той е върнат на Панама, както и установяването на пълни дипломатически отношения с Китай.
Докато е президент, Картър не посещава СССР, но се среща веднъж със съветския лидер Леонид Брежнев във Виена през 1979 г. за подписване на договора за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия. Освен това по негово време Америка налага санкции срещу СССР след нахлуването на съветски войски в Афганистан. Тогава е взето и решение за бойкотиране на лятната Олимпиада в Москва през 1980 г., към което се присъединяват 65 държави.
Интересно е посещението му в Полша през 1977 г., с което Картър иска да покаже добронамереното отношение на САЩ към социалистическата държава. Поднася цветя в еврейското гето в Краков, среща се с тогавашния президент Едвард Герек. В чест на Картър е организиран прием. Само че преводът на речта му по време на приема е умишлено изопачен и са му приписани анти-полски изказвания.
Най-големият му провал, за който се твърди, че му коства победата на следващите президентски избори, е заложническата криза в Иран. През 1979 г. Картър, воден от хуманитарните си убеждения, позволява на бившия шах на Иран Мохамед Реза Пахлави да дойде в САЩ за медицинско лечение. Това предизвиква гнева на върховния водач Рухолах Хомейни и впоследствие американски граждани и дипломати са взети като заложници. Исканията са за връщане на шаха, за да бъде изправен на съд, предоставяне на имуществото на шаха на иранския народ, признаване на вината на САЩ за минали намеси в Иран, обещание от страна на САЩ да не се намесва в бъдещето на Иран. Въпреки че по-късно шахът напуска САЩ и умира в Египет, кризата със заложниците в Иран доминира последната година от президентството на Картър и през 1980 г. той губи изборите от Роналд Рейгън.
Джими и Розалин – 77 години любов
Те остават в историята на Америка като най-дълго женената президентска двойка
Джими Картър е на 99 години и в инвалидна количка, когато изпраща във вечния й път своята голяма любов – съпругата си Розалин. Двамата остават в историята като най-дълго женената президентска двойка със своите 77 години семеен живот. Розалин умира на 19 ноември 2023-а, на 96. Няколко години преди да си отиде от този свят, тя е диагностицирана с деменция, но до последно за нея се грижат близките й.
Джеймс и Розалин сключват брак през 1946-а, когато той е едва на 21, а тя е на 18 години. Тяхната любовна история започва в градчето Плейнс, щата Джорджия.Всъщност двамата се познават още от времето, когато са били съвсем малки. Но когато се срещат през лятото на 1945 година, стрелите на Купидон ги уцелват и любовта пламва. Тогава Джеймс заявява на майка си, че това е жената на живота му и иска да се ожени за нея. Година по-късно, на 7 юли, двойката сключва брак и то само няколко седмици след като младоженецът завършва Военноморската академия.
Розалин не е от първите дами, които стоят в сянката на мъжа си, а винаги играе важна роля в политическата кариера на 39-ия президент на САЩ. Когато той е в Белия дом, тя води активна кампания за психично здраве. Участва в заседания на правителството, изказва се по спорни въпроси, а сътрудници на Картър я наричат „съпрезидент“. Много от тях дори смятат, че нейните политически инстинкти са били по-добри от тези на съпруга ѝ. Желязната ѝ воля, контрастираща с наглед срамежливото ѝ изражение и мекия южняшки акцент, карат репортерите във Вашингтон да я наричат „Стоманената магнолия“.
След като Джеймс вече не е президент, тя създава „Картър център“ с нестопанска цел и хуманитарна организация, за да помага на хората да живеят по-добре.
Въпреки че Джими Картър е начело на Америка, семейството никога не се мести да живее в имение или в луксозен имот. Напротив. Бившият президент и съпругата му избират да си останат в малката фамилна къща в Плейнс, която има две стаи, хол и кухня.
Джеймс и Розалин имат четири деца – Джон Уилям Картър, роден през 1947, Джеймс Ърл III „Чип“ Картър – появил се на бял свят през 1950, Донъл Джефри Картър, роден през 1952 и Ейми Лин Картър – 1967.
Семейство Картър често коментират тайната за щастливия им брак. През 2015 г. бившият американски президент казва: Най-доброто нещо, което направих, беше да се оженя за Розалин. Това е върхът в живота ми. През 2021 г. Картър е по-конкретен и обявява, че остават толкова дълго време в хармония, защото водят самостоятелен начин на живот и балансират общите си интереси. „Оцеляхме толкова дълго заедно, защото преди всичко си даваме взаимно достатъчно пространство, за да правим собствените си неща“, откровен е той.
Розалин от своя страна допълва: „Винаги се стремим да правим нещо или да намерим неща, които можем да правим заедно, като например да наблюдаваме птиците или просто да отидем до езерото и да уловим риба.“
Когато семейство Картър обявява през май миналата година, че Розалин е диагностицирана с деменция, уточнява, че бившата първа дама продължава да живее щастливо у дома със съпруга си, наслаждавайки се на пролетта в Плейнс и на посещенията при близките си.
На 17 ноември състоянието на Розалин се влошава и тя получава хосписно лечение в дома си. Умира два дни по-късно и остава в историята като втората най-дълго живяла първа дама в Америка. „Розалин бе мой равностоен партньор във всичко, което съм постигнал“, каза в прощалното си послание Джими Картър. „Докато Розалин бе на този свят, винаги знаех, че някой ме обича и подкрепя“.
Страда от рак на черния дроб, откриват му тумори в мозъка
Пада в дома си и се налага да зашият главата му с 14 шева, но винаги оцелява
Вероятно преди да се прероди, Джими Картър е бил котка, тъй като има не един, а няколко живота. Каквито и изпитания да му е изпращала съдбата, той винаги излиза победител. Дори когато лекарите не виждат никакви шансове за оцеляването му, той се изправя и продължава. А неговите болести са сред най-страшните. Той има и наследствена обремененост, тъй като баща му е бил едва на 59 години, когато умира от рак на панкреаса. Неговата сестра на 54-годишна възраст си отива от същата болест. Брат му издъхва на 51 заради онкологичното заболяване. Съдбата им последва и най-малката сестра. Няма друг такъв случай, в който цяла фамилия да умре от тази болест в САЩ. Лекарите дори смятат, че става дума за вроден генетичен дефект.
Когато е на 91 години и Джими Картър е дигнастоциран с рак на черния дроб. Лекарите не дават шанс да оцелее, тъй като метастазите са навсякъде, включително в мозъка, където откриват четири меланома. Веднага му правят операция и изрязват част от черния дроб, но въпреки това прогнозите са, че му остават няколко седмици живот. Съдбата обаче има други планове. За учудване на медиците, когато правят скенер, установяват, че в тялото на Картър няма и помен от рака. Самият той обявава публично, че се е излекувал пред 350 души в баптиска църква в Плейнс.
С това обаче премеждията на бившия президент не приключват. За нещастие той пада и се налага да му бъде сменена тазобедрена става. След това удря лошо главата си в ръба на голяма маса в дома си. Незабавно е приет в спешно отделение, където зашиват раната с 14 шева. Въпреки синините и отоците по лицето още на следващия ден Джими Картър отива в гето в Мемфис, където строят жилище на бедно семейство. При друго падане получава фрактура на таза и след кратък престой в болница се възстановява в дома си. Днес той се придвижва с инвалидна количка, но лекарите го смятат за истинско медицинско чудо.
Внукът му Джеръми умира само на 28 години
Сърцето на младежа спира внезапно, открит е мъртъв от майка си
Един от внуците на Джими Картър – Джеръми умира най-изненадващо през 2015 година, когато е само на 28. Тази трагична новина съобщава не друг, а самият бивш президент по време на час в неделно училище, където преподава. Джими Картър разкрива, че внукът му се е почувствал зле и решил да поспи в семейната къща в град Пийчтрий. Майка му Анет отива да го види и установява, че сърцето му е спряло. Той веднага е откаран в болница, но въпреки усилията на лекарите, сърдечният пулс не е въстановен.
Мъдростта на столетника
За да бъдем верни на себе си, трябва да бъдем верни на другите.
В съвременния свят човешката идентичност вече не се определя от това, което правим, а от това, което притежаваме.
Където и да ни отвежда животът, там винаги има изумителни моменти.
Не Америка е създала правата на човека, а правата на човека – Америка.
Бог винаги отговаря на молитвите. Понякога е „да“. Понякога отговорът е „не“. Понякога е „сигурно се шегуваш“.
Трупането на материални блага не може да запълни празнотата на живот, в който няма увереност или цел.
Ивет САВОВА
Антон СТЕФАНОВ
