Тя е легенда, звезда, секссимвол, блян…Тя е Мерилин Монро и на 1 юни светът ще чества нейната 100-годишнина. Един век след появата й на бял свят митовете около името й не спират да витаят. Тя се ражда като Норма Джийн Бейкър на 1 юни 1926 година, но животът й никак не е лек. Бъдещата звезда живее в сиропиталище и приемни семейства. Но съдбата си знае работата и когато е на 18-годишна възраст, докато работи във фабрика за боеприпаси, тя е забелязана от армейски фотограф, който й предлага да се занимава с мода. Тогава Норма боядисва косата си в платиненорусо и животът й се обръща на 180 градуса.
Сега, когато се отбелязва 100-годишнината на Мерилин, една нова книга за нея разбуни духовете. Тя е озаглавена „Мерилин: Изгубени фотографии, последното интервю“ и за първи път представя пълното интервю за списание „Лайф“ заедно с последната фотосесия, правена с фотографа Алън Грант.
Историята на самото интервю е изключително любопитна. То е публикувано на 3 август 1962 година. Два дни по-късно актрисата е намерена мъртва, а причината за смъртта е остро отравяне с медикаменти. Властите и съдебните лекари подозират, че тя се е самоубила, но въпросителните около края на Мерилин си остават и до днес.
Когато човек чете този разговор сега, цели 64 години по-късно, остава с убеждението, че интервюто не е дадено от човек, който мисли за края на живота си. Дори напротив! Но ето какви признания прави самата Мерилин Монро пред списание „Лайф“.
За детството си
Реших, че искам да бъда актриса, когато бях на 5. Някои от приемните ми родители ме пращаха на кино, за да се отърват от мен, и аз седях там цял ден и до късно през нощта – на първия ред, едно малко дете, напълно само, и бях щастлива.
За славата
Като хайвер е. Хубаво е да имаш хайвер, но ако го ядеш всеки проклет ден, нали знаеш? (Смее се.) Твърде много хайвер. Когато излязох от болницата в Ню Йорк през 1961 г., беше малко трудно, защото току-що бях претърпяла операция на жлъчния мехур и хората ме блъскаха, което разкъса шефовете. Осъзнах, че така хората искат да проверят дали си истински.
Никога не съм чувствала, че имам влияние върху хората, докато не бях в Корея през 1954 г. Там 75 000 мъже седяха в снега и когато излизах, те подсвиркваха и викаха името ми в продължение на 10 минути, преди дори да успея да направя първата крачка.
За рождения ден на президента Джон Ф. Кенеди на 19 май 1962 година
Настана някаква тишина. Не мислех, че нещо ще излезе. Когато стигнах до микрофона, просто си поех дъх и изведнъж си помислих: „Ето я!“. Помислих си, че ще изпея тази песен, дори да е последното нещо, което някога ще направя. И не само за президента, но и за всички хора.
След това направиха някакъв прием. Бях се срещнала за кратко с главния прокурор, така че беше хубаво да видя усмихнато приятелско лице. Но бях с бившия си тъст. Той дойде тук като имигрант и си мислех, че това ще бъде най-важното нещо в живота му. Мислех, че ще бъде нещо, за което може да разказва на внуците си. Така че, вместо да кажа: „Как сте, г-н президент?“, казах: „Това е бившият ми тъст, Изидор Милър“.
За създаването на филми в студийна среда
Спомням си, когато получих ролята в „Джентълмените предпочитат блондинки“, Джейн Ръсел беше брюнетката, а аз – блондинката. Тя получи 200 000 долара за ролята, а аз получавах 500 долара на седмица, но за мен това беше значително. Но не можех да си намеря гримьорната. Накрая казах: „Вижте, аз все пак съм блондинка“. Постоянно ми повтаряха, че не съм звезда, а аз отговарях: „Е, каквото и да съм, аз съм блондинка!“. Корпорацията винаги ме унижаваше.
За това да бъде секссимвол
Ако ще бъда символ на нещо, предпочитам да е секс, отколкото други неща, които имат символи. Мисля, че сексуалността е привлекателна само когато е естествена и спонтанна. Никога не съм действала съзнателно от сексуална гледна точка. Преди всичко никога не съм имала еротична сцена. Винаги съм искала да го изпробвам и да видя дали мога да се справя. Всички сме родени сексуални същества, слава богу. Жалко е, че толкова много хора презират и потискат този естествен дар. Защото изкуството, истинското изкуство, идва от него.
За брака и доведените си деца
На 16 години, още дете, бях домакиня. Възпитаваха ме различно от средностатистическото американско дете. Щастието не беше нещо, което някога съм приемала за даденост. Понякога си мисля, че всичко, което съм искала на света, е да се задоволя с това да бъда щастливо омъжена жена с прекрасно семейство.
Когато бях омъжена, винаги трябваше да вземам предвид другия човек, съпруга си. Не само съпруга си, но и най-вече доведените си деца. Винаги исках те да чувстват, че ме познават такава, каквато съм, каквото и да четат или чуват.
Веднъж доведеният ми син Боби Милър (син на драматурга Артър Милър) имаше някакво скрито списание. Беше една от онези ужасни статии, изцяло за мен. Просто казах: „Боби, всичко, което искаш да знаеш за мен, ела и ме питай. Но не го разбирай от втора ръка, от такива неща“. Джоуи (Димаджо, син на втория й съпруг Джо Димаджо), когато беше във военно учреждение, го вземахме през уикендите. Доведените ми деца са най-добрите ми приятели.
За житейските си уроци
Научих много неща, които не бих заменила за нищо на света. Не бих искала моето дете да премине през това, през което аз съм преминала. Може би просто звучи като кисело грозде, защото нямах щастливо семейство, животът ми, този начин на учене, трябваше да бъде моят път. Надявам се в крайна сметка да мога чрез работата си да осветля някои неща, които съм научила, за някои хора. Може би това е просто мечта. Но аз също имам право на мечти.
Два дни след последното им интервю Ричард Меримен посещава Мерилин Монро, за да поговорят за крайния резултат. Той помни тази среща така: „Тя беше боса, носеше халат и все още не беше изтрила грима си от предната вечер. Деликатната й коса беше разрошена от сън. Държеше черновата пред очите си и внимателно четеше на глас – разказва журналистът. – Докато излизах от стаята, тя подвикна след мен: „Хей, благодаря“. Обърнах се и ето я там, странно самотна. Тогава си спомних за реакцията й по-рано, когато я попитах дали много приятели са се обадили, за да я подкрепят, когато беше уволнена от „Фокс“. Настъпи тишина и седейки много изправена, с широко отворени очи и наранена, тя отговори тихо „Не“.
Блондинката, която покори Холивуд
Големите звезди й се присмиват, но режисьорите й дават роли, защото превръща филмите им в касови хитове
Когато прохожда в киното, мнозина я определят като глуповата блондинка без капка актьорски талант. Големи звезди като Кари Грант и Лорънс Оливие й се присмиват зад гърба. Режисьорите обаче се надпреварват да й дават роля след роля, защото добре знаят, че тя кара зрителите да се тълпят в салоните и да гледат филмите на Монро, с които си плакнат очите. Но Мерилин не иска да е просто красива кукла пред камерите. Надява се да бъде приета като актриса, равностойна с големите имена в индустрията.
„Винаги съм мислила, че за мен не съществува само една-единствена възможност, и това навярно мислят и други. Затова исках да стана актриса“, признава Монро.
В ужасния и безкомпромисен свят на Холивуд тя не изневерява на себе си и подхожда професионално към ангажиментите. Първо се записва на уроци при Михаил Чехов, който преподава по системата на Станиславски. След това неин учител става самият Лий Страсбърг, създал звезди като Марлон Брандо, Ал Пачино и Робърт де Ниро. Благодарение на своята упоритост – от първия си филм през 1947 година до последния през 1962 – Мерилин израства значително. А истинския си талант разкрива в комедията „Някои го предпочитат горещо“ и кара публиката да се смее до припадък.
През март 1954 година е обявена за най-популярната актриса в Холивуд, за ужас на критиците си. Получава статуетката „Златен глобус“ – за най-добра актриса в мюзикъл или комедия за ролята й в „Някои го предпочитат горещо“, както и приза „Давид на Донатело“. Впечатляващо е, че за 15 години тя се снима в 33 филма! Сред известните ленти с нейно участие са „Ниагара“, „Джентълмените предпочитат блондинки“, „Проклетите седем години“ и „Непригодните“.
Мъже, аборти и сълзи
Съпрузите не я правят щастлива, ревност и скандали съпътстват браковете й
Красива и желана – това са най-честите определения за жената, която се превърна в еротичен блян за цяло поколение. Личният й живот обаче е истинска катастрофа!
Мерилин минава под венчило за първи път, когато е едва на 16. С този брак тя по-скоро търси сигурност и възможност да не й се наложи да живее при поредното приемно семейство. Неин избраник е 21-годишният Джеймс Дохърти.
„Бях силно привлечена от него – признава Монро. – За разлика от повечето млади мъже, Джеймс не ме отвращаваше сексуално. Приписвах му завладяващи качества, каквито аз не притежавах. Обожавах среднощните ни срещи, откраднатите погледи, споделянето на океана, луната, звездите и желанието да принадлежа някому.“
Но този прекалено идеализиран образ на Дохърти коренно се различава от реалния. Докато той служи в армията, тя работи във фабрика за муниции. Именно тогава започва да се снима и като модел. Но съпругът й поставя ултиматум – може да е модел само докато той е на служба, след това трябва да се отдаде на семейството. Ревността му съсипва връзката им и двамата се развеждат.
Прохождайки в Холивуд, Мерилин има връзка с Джони Хайд – вицепрезидент в агенцията „Уилям Морис“, който й помага да получи роли в началото на кариерата й. Хайд няколко пъти й предлага брак, блондинката обаче категорично му отказва.
Но идва 1952 година, която преобръща личния свят на най-желаната жена на планетата. Пътищата й се пресичат с най-добрия бейзболист на всички времена Джо Димаджо. Спортистът прави всичко възможно да се види с Мерилин и успява. След първата среща обаче нещата не изглеждат обещаващи. Самата Монро признава:
„Очаквах бляскав нюйоркски тип, а вместо това срещнах консервативен мъж, който никак не беше настоятелен. Държеше се, сякаш съм нещо специално.“
Да, но първото впечатление не се оказва решаващо. Любовта пламва и двамата се превръщат в най-коментираната двойка. Таблоидите следят всяка тяхна крачка.
„Истината е, че ние много си приличахме – разкрива Монро. – Моята слава и величието на Джо бяха само върхът на айсберга. Те нямаха нищо общо с нашата същност.“
Самият Димаджо описва интимния живот с Мерилин така: „Когато правехме любов, сякаш боговете се сражаваха над нас. Имаше мълнии и гръмотевични бури.“
Връзката им, изпълнена с много страст, преминава на ново стъпало и двамата сключват брак. Сватбата им е в общината на Сан Франциско на 14 януари 1954 година. След това младоженците заминават за Япония, където съчетават медения си месец с бизнес ангажименти на Джо. По същото време Мерилин пътува сама до Корея, за да изпълни песни пред над 60 000 американски морски пехотинци, а Димаджо е сам в Страната на изгряващото слънце и това го побърква. Колкото и двамата да се опитват да са нормално семейство, трудно им се получава. Ревността взима връх и бейзболистът започва да се меси във всичко, дори и при подписването на договорите на Монро.
Явно Джо мечтае само за едно – да превърне жена си в покорна домакиня. Но Мерилин няма такова намерение и въобще не мисли да се застоява край печката. Упорито се говори, че бейзболистът й е посягал физически. И това се разбира, когато приятелки на Монро забелязват синини по гърба й. Краят и на този брак изглежда предизвестен и това се случва по време на снимките на филма „Проклетите седем години“ с прочутата сцена с вдигната от въздушна струя бяла рокля на актрисата. Джо побеснява, че краката на съпругата му са на показ. Девет месеца след сватбата Мерилин обявява, че се развежда, а като причина посочва „психическо насилие“. След публичното си изявление тя получава писмо от Димаджо, който й пише: „Обичам те и искам да съм с теб. Не желая нищо друго, освен да възвърна твоята вяра в мен. Сърцето ми се късаше, когато те гледах как плачеш пред всички тези хора“.
Двамата така и не се събират, но след края на земния път на Монро в продължение на цели две десетилетия той изпраща три пъти седмично рози на гроба й.
„До последния си ден ще се чувствам виновен за всичко, което й се случи – признава Джо. – Веднъж Синатра ми каза, че Мерилин винаги ме е обичала и че не е спирала да ме обича до последния си дъх.“
След като се развежда с Димаджо, Мерилин отива да живее в Ню Йорк, където създава и своя собствена компания. Там среща и третия си съпруг – един от най-големите американски драматурзи Артър Милър. Двамата се познават още от 1950 година благодарение на режисьора Елиа Казан, с когото Монро имала връзка. Любовната история на Мерилин и Милър няма как да остане незабелязана. Проблемът е, че по това време драматургът е женен. Но когато снимки на двамата излизат на първите страници на вестниците, Артър Милър се развежда със съпругата си Мери Слатъри и на 1 юни 1956 година сключва брак с Монро. За да се омъжи за него, най-желаната блондинка дори приема юдаизма.
За жалост, актрисата претърпява няколко спонтанни аборта, започва да се пристрастява към болкоуспокояващи и сънотворни и се чувства потисната. Милър пък рядко я вижда и предпочита да стои затворен в кабинета си, за да пише пиеси. Всичко се сгромолясва в деня, в който тя подрежда дома и попада на тайния дневник на Артър. Тогава прочита неща, които не пожелава и на най-големия си враг. От писанията на съпруга си разбира колко той е разочарован от техния брак, колко бил нещастен с първата си жена, но Мерилин била още по-лоша и се срамувал от връзката си с нея. Това направо съсипва Монро, която и без това е нестабилна психически. Бракът им окончателно се разпада, докато работят по филма „Непригодните“, сниман по разказ на самия Милър.
Двамата се развеждат през 1961 година, а година по-късно Монро е открита мъртва. Запитан дали ще отиде на погребението й, драматургът заявява, че няма такова намерение, защото тя няма да е там. Освен това той вече е женен за третата си съпруга. Само две години по-късно Милър пише пиесата „След грехопадението“, а единият персонаж много наподобява Мерилин.
Разбира се, най-коментирани и до днес си остават отношенията на Монро с президента на САЩ Джон Кенеди. Дали двамата са имали сексафера, остава загадка, но според легенда, която се носи в Белия дом, Монро лично се обадила на първата дама на САЩ Джаки Кенеди, за да я уведоми, че Джон Кенеди е обещал да се ожени за нея. Президентшата тогава заявила: „Ти ще се омъжиш за Джон, това е прекрасно… Ще се преместиш в Белия дом. Ще поемеш отговорностите на първа дама. Аз ще си тръгна и за теб ще останат всички проблеми“. Дали обаче този разговор се е състоял, или е плод на нечия развинтена фантазия, и до днес историята мълчи.
Мистерия тегне над края й до днес
Мерилин Монро е мъртва! Съобщението е получено в спешната помощ на Лос Анджелис в 4.25 часа на 5 август 1962 година
Последният ден на иконата на шоубизнеса започнал като всеки друг с много телефонни разговори и срещи. Посетил я и фотографът Лари Шилър, за да обсъдят възможността за заснемане на корица на декемврийския „Плейбой“. Мерилин Монро знаела за желанието на Хю Хефнър, но все още не била взела решение дали да приеме предложението. 
В следобедните часове позвънила на стария си приятел Норман Роснът, според когото тя приказвала твърде много, но била очарователна. Говорила за бъдещето и се вълнувала за предстоящото пътуване до Ню Йорк. „Нека всички започнем да живеем, преди да сме остарели“ – казала тя.
В книгата „Поверително и лично“ Мишел Морган подробно описва последния ден на Мерилин. Ето какво разказва той:
„Доктор Грийнсън бил повикан в къщата в четири и половина следобед и когато пристигнал в 17.15 часа, Монро изглеждала като „упоена“ и депресирана. Той позвънил на доктор Енгелберг и го помолил да дойде, но последният отказал. Около седем часа вечерта позвънил Питър Лофърд, за да я попита дали иска да дойде на вечерно парти с приятели. „Сама вдигна слушалката при второто позвъняване – спомня си той, – което ме кара да мисля, че се е чувствала добре. Звучеше сънливо, но през стотиците пъти, в които съм говорил с нея, тя винаги звучеше различно. По-късно звъннал и доведеният й син Джо Димаджо-младши, за да каже, че отменил годежа си с момиче, което тя не харесвала.
Остатъка от вечерта Мерилин прекарала в спалнята си. А в 4.25 часа сутринта в диспечерската служба за спешна помощ се получило следното обаждане: „Мерилин Монро е мъртва. Самоубила се е. Името ми е доктор Енгелберг, лекар на Мерилин Монро. Намирам се в дома й“.
От самото начало историята с откриването на тялото на Мерилин била, меко казано, съшита с бели конци. Предвид безбройните теории, появили се през годините за това как и защо е починала Мерилин Монро, е напълно възможно някоя от тях да разкрива истината за смъртта й. Само че начинът, по който това се е случило, все още предизвиква множество въпроси. Официалната версия е самоубийство, но мнозина са тези, които не й вярват. Ако Мерилин не се е самоубила, възможно ли е да е била убита?
Според една от теориите тя е била убита, за да престане да обсъжда връзката си с братя Кенеди пред обществеността. Тиражират се абсурдни слухове за намеса на мафията и ФБР, които искали да й затворят устата, защото била разбрала за кацането на извънземни в САЩ.
Каквато и да е истината за края на една от най-големите легенди на света, мистериите около смъртта й ще витаят вечно.
Нейните мисли, останали във времето
Умното момиче целува, но не обича, слуша, но не вярва и си тръгва, преди да си тръгнат от него!
*****
Мъж – това е човек, който винаги забравя рождения ти ден и никога не изпуска случай да спомене възрастта ти.
*****
Една жена може да даде нова любов на всеки мъж, когото обича. При условие че не са твърде много.
****
Успехът кара много хора да ви завиждат. Иска ми се да не е така. Иска ми се да се наслаждавам на успеха, без да виждам завистта в очите им!
*****
Кариерата е чудесна вещ, но тя не може да стопли никого в хладна нощ.
****
Холивуд е място, където ти плащат хиляди долари за целувка и петдесет цента за твоята душа
Антон Стефанов
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg