Георги Петров Папакочев е журналист, медиен анализатор и блогър. Син е на известния в миналото фотограф Петър Папакочев. Възпитаник е на Английската гимназия в София. Завършва международни отношения и журналистика. Той е един от създателите на предаването „12 + 3“ на БНР. От 1993 година е нещатен журналист в радио „Свободна Европа“ – София, а от 2004 г. е един от кореспондентите на „Дойче Веле“ в България. Един от основателите на специалността „Художествена фотография“ в НАТФИЗ.

1. Как се представяте пред хората?
– Опитвам се да бъда равен, дистанциран и приличен.
2. Важно ли е за вас първото впечатление?
– Много важно. Което често ме е водило до грешки.
3. Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
– Не. Любовта е осъзнато чувство, което евентуално се появява след първия поглед, най-често във времето.
4. Допускате ли лесно хора до себе си?
– Не. Допускам първоначално само малко скъсяване на дистанцията.
5. Какво може да ви извади от равновесие?
– Арогантната глупост и нахалното, безпочвено самочувствие.
6. Компромисът, който не бихте си позволили?
– Да вървя срещу собствения си здрав разум заради фанатизма на някой друг.
7. Какво може да ви разплаче?
– Освен рязането на лук – човешката драма и най-вече болни деца.
8. На какво най-често се смеете?
– Парадоксално, но на случки и ситуации с някои специални приятели от миналото. Имало е случаи, когато съм се смял със сълзи на очи от разговори с тях!
9. Последната книга, която ви впечатли?
– „Моите истории 1973–2023“ на Георги Борисов.
10. Любим художник?
– Антон и Веселин Радулови от Прага и Казанлък. Norman Rockwell – САЩ.
11. Любим писател?
– Владимир Зарев.
12. Любим поет?
– Любомир Николов (САЩ) и Георги Борисов (Брюксел- София).
13. Любим певец?
– Франсоаз Арди (Françoise Hardy) – Франция, Мама Кес (Mamma Cass) от състава The Mammas&Papas – САЩ.
14. Любим филм?
– „Поаро“ с Дейвид Суше, „Рим“ на Фелини.
15. Любимо тв предаване?
– Hard talk на Stephen Sackur от Би Би Си.
16. Каква музика предпочитате да слушате?
– Ретро – от 30-те и 40-те години, и състави от 60-те и 70-те години на миналия век.
17. За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
– Купих си средноформатна фотокамера „Пентакон Сикс“, естествено с леко финансово рамо от баща ми.
18. Политик, на когото вярвате?
– Рейгън, Тачър.
19. Историческа личност, която презирате?
– Националсоциалистът Хитлер и комунистът Сталин.
20. Историческа личност, на която се възхищавате?
– Вацлав Хавел.
21. Любим парфюм?
– Bacchus на Coty.
22. Любимо мъжко име?
– Навуходоносор.
23. Любимо женско име?
– Евлампия.
24. Какво научихте от родителите си?
– Практически всичко. Най-вече същината на понятията за честност, почтеност и уважение.
25. Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
– Синът ми е на 43 години. Помъчихме се да го образоваме и възпитаме достойно. Досега се проявява като добър човек.
26. Какъв искахте да станете като малък?
– Летец. А по-късно – лекар.
27. Кое е любимото ви животно?
– Бялата мишка, която тича вътре в своето колело.
28. Мото, девиз или цитат, които следвате?
– „Винаги спазвай златната среда“ – девиз на родителите ми. Много ми е помагал в журналистическата професия.
29. Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
-„Странна държава е България, можеш да родиш на 13, а да гледаш порно чак на 18!“
30. Думата, която използвате най-често?
-„Благодаря“ и „Моля“.
31. Любимо ястие?
– Палачинки. Гулаш с кнедли.
32. Любим цвят?
– Синьо.
33. Любимо питие?
– Пиво, чешко. „Пилзен 12“.
34. Пушите ли?
– Лула, и то само в моменти на удоволствие.
35. Кое е първото ви разочарование в живота?
– Когато родителите ми отказваха да ми купят велосипед. За да не се пребия де.
36. Кога сте били най-горд със себе си?
– Когато можах да си купя от Ню Йорк през 2000 година една от най-качествените и скъпи фотокамери Rolleiflex TLR, за каквато моят баща мечта цял живот и така не доживя да си я позволи.
37. Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
– Семейството. Няколко пъти съм бил изправян пред тази дилема и винаги на преден план е било семейството.
38. Какви са хората от приятелския ви кръг?
– Основно моите съученици от Първа английска гимназия –София.
39. От какво най-много се срамувате?
– От „Хоризонт“ на БНР и сегашното ръководство на обществената медиа.
40. Кой е най-големият ви страх?
– Връщането на лицето Волгин в българската журналистика.
41. Мечтата, която преследвате?
– Да доживея да видя внуци, които да продължат фамилното име и традиция.
42. Откъде черпите информация?
– От всички възможни коректни и достоверни източници на английски, чешки и дори руски език.
43. Как отсявате истината от фалшивите новини?
– С почти половинвековна журналистическа практика и новинарство, отсяването на фалшивите новини не е проблем.
44. Колко време прекарвате в социалните мрежи?
– Прекалено много, за съжаление, но е неизбежно. Все пак мрежите са важен информационен източник.
45. Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
– В обозримото бъдеще – не. С напредването на технологиите в бъдеще това е възможно, но само 99 на сто. Надявам се човешкият разум да запази „златния“ 1 процент за себе си.
46. Искате ли да летите в Космоса?
– Вече не, макар че летях достатъчно с всякакви самолети, най-вече спортни.
47. Вярвате ли в извънземни?
– Засега не. Същото е да повярваш в задгробния живот, за какъвто все още няма реални сведения.
48. Имате ли пророчески сънища?
– Почти не. Единствено, когато ми предстои да се разболея.
49. Кое е любимото ви цвете?
– Роза. Перуника. Много са фотогенични!
50. Отглеждате ли домашен любимец?
– Не. Преди време имахме една красива, но много дива и злобна котка. За късмет, след като остаря и напусна този свят, се зарекохме – повече никакви домашни любимци.
51. Кое според вас е най-ценното човешко качество?
– Стремежът към съвършенство, в това число и професионално.
52. Кога предпочитате самотата?
– Когато пиша и когато снимам. И двете дейности са самотни занимания.
53. Има ли порок, който ненавиждате?
– Политическата измекярщина. Непоправима е, за съжаление.
54. Борили ли сте се със зависимости?
– Не, макар че следва да го направя. Просто ненаситната все още професионална необходимост от новини и информация, основно международна, вече ми тежи.
55. Коя е най-тежката битка, която сте водили?
– Да докажа в младежките си години във времето на тежкия комунистически тоталитаризъм, че синът на един обикновен фотограф частник може да „пробие“ в тогавашната и днешна журналистика. Не съм сигурен дали съм спечелил тази битка.
56. Имате ли хоби?
– Да. Фотолюбител съм.
57. Бихте ли се определили като бохем?
-Като студент си мислех, че съм бохем, но после се оказа, че всъщност само завиждам благородно на бохемите и техния начин на живот. За което и до днес съжалявам.
58. Къде почивате – в България или в чужбина?
– Никога не съм почивал в чужбина, въпреки че цели 10 години съм живял и работил извън страната.
59. Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
– На стари години да ме сочат с пръст като провален човек и професионалист.
60. Вярвате ли в късмета?
– Да, разбира се. Без него си загубен отвсякъде.
61. Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
– Много са пропуснатите шансове, за които съм си мислел, че трябва да съжалявам – първи консул в Дъблин, едногодишна специализация в университета в Джорджтаун и други, но после винаги се е случвало така, че се е появявал още по-добър шанс за нещо друго. Така че каквото е трябвало да се случва, то се е случило без един или друг шанс. За добро или лошо.
62. Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
– Само на 75 годин(к)и.
63. Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
– Когато при баща ми навремето се появи някакъв ядосан татко на студентка, която казала, че е бременна от мен. Изпотих се да доказвам пред родителите си, че не познавам въобще въпросната госпожица, не съм имал нищо общо с нея и че това е обикновена клевета. Много скоро истинският забременител е бил разкрит, а ядосаният баща поднесе специални извинения пред родителите ми.
64. В коя епоха бихте предпочели да живеете?
– През 30-те и началото на 40-те години на миналия век, сиреч през времето преди Втората световна война.
65. Кое според вас е най-голямото научно постижение?
– Засега това е новият свръхмощен квантов процесор, а ако Мъск успее да качи хора на Марс (в което искрено се съмнявам, поне през следващите 50 години), това ще е наистина епохално постижение.
66. Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
– На този етап климатичните промени вече се „справят“ с човека и ако неговият инстинкт за самосъхранение не сработи спешно, катастрофата ще е по-фатална и от глобален ядрен конфликт.
67. Вярвате ли в конспиративни теории?
– Не. Макар че в някои от тях има значителна доза истина.
68. Как бихте се определили – либерал или консерватор?
– Либерал с леко консервативни възгледи по някои въпроси.
69. Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
– Определено не. Детето е незрял човешки индивид, който до своето пълнолетие не следва да има мнение по въпроса. Такова мнение трябва да имат родителите му и медицинските специалисти, които наблюдават неговото развитие.
70. Толерантен ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
– Напълно толерантен съм към половите и расови различия. Виж, интелектуалните ме дразнят, но стискам зъби и ги понасям някак.
71. Интересувате ли се от спорт?
– Вече не, но навремето съм практикувал лека атлетика (11 години) и моторен акробатичен пилотаж (4 години). Парадоксално, но като младеж бях страстен футболен запалянко, но изведнъж интересът ми към този спорт рязко секна. Днес гледам мачове само от финалите на Световното първенство по футбол.
72. За или против пластичните операции?
– Като фотолюбител съм категорично против тези операции. Човекът е такъв, какъвто е във всяка определена възраст и в това няма нищо срамно. Или както е казано в Еклесиаста: „Суета сует и всяческая суета“.
73. Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
– Не. Дори се улавям да кокетнича понякога със старческата си брадичка, особено когато срещу мен в тролейбуса седи млада госпожица.
74. Твърдо или меко легло предпочитате?
– Твърдо, което рано или късно става меко.
75. Доволен ли сте от парите, които получавате?
– Не. Затова съм принуден и като пенсионер да се опитвам да заработвам някой и друг лев, макар че в журналистиката това става все по-трудно. Последният прекрасен мохикан беше дядо Петко Бочаров (отличен приятел на моя баща и мой личен приятел и колега), светла да е паметта му!
76. Страхувате ли се от новото начало?
– Ако визирате Пеевски и дори ПП – много се страхувам. Просто спекулирането с думичките „ново“ и „промяна“ е старо като света. Пример: Гьобелс въведе пропагандния нацистки термин „Нова Европа“ (Das Neues Europa) при Хитлер, след това въпросният термин трайно влезе в лексиката на политиците от ЕС и в крайна сметка Радио „Свободна Европа“ след затварянето си за кратко кръсти своето бюро в София „Радио Нова Европа“. Което е абсурдно, все пак.
77. Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
– Вануату, в островната част на Тихия океан.
78. Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
– Когато взех първото си интервю на чешки език с тогавашния първи чехословашки президент Вацлав Хавел.
79. Най-тежкият период, който сте преживели?
– Кончината на родителите ми, която трябваше да посрещна в чужбина.
80. Коя е надеждата, която ви крепи?
– Разумът, свободата и демокрацията един ден ще бъдат осъзнати напълно от човечеството.
81. Как си представяте света след 100 години?
– Както света преди 100 години, но с чиста природа, без войни и оръжия.
82. С кого бихте живели на самотен остров?
– С книгите си и моята фотокамера.
83. Можете ли да простите изневяра?
– По принцип – да. Мисля си, че в това отношение съм широко скроен човек.
84. Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
– Да. С единствената ми съпруга вече живеем в отделни стаи, но поддържаме отношения в кухнята и пред телевизора, естествено.
85. Привърженик ли сте на брака?
– Да, защото от даден момент нататък неговите юридически измерения стават съвсем необходими и неизбежни.
86. Романтичен ли сте?
– Изглежда е така – улавям се, че все повече ми харесват британски тв сериали със сюжети от викторианската епоха и някои от романите на сестрите Бронте.
87. Кой е любимият ви момент от денонощието?
– Много ранната утрин, когато мракът отстъпва на розовия изгрев.
88. На кой народ симпатизирате?
– Парадоксално, но на чехите. Те си знаят какви хора са, но за българин като мен това са славяни с германски манталитет и еврейско мислене (какъвто впрочем е етническият състав на днешна Чехия).
89. Кой е въпросът, който си задавате най-често?
– „Съм ли съм, или не съм?“ – точен примитивен превод на Хамлетовото колебание To be, or not to be.
90. С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
– Разговарял (интервюирал) съм със стотици личности, но ми липсват политици и мъдреци като Сюзън Зонтаг, Карел Шварценберг, Булат Окуджава, Елена Бонер и други. В България особено много ми липсват кинорежисьорите Еди Захариев и Владо Икономов.
91. Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
– „Морето наистина не е до колене“, както и че „Можеш да обхванеш необхватното“ (по Козма Прутков).
92. Кога свършва детството?
– Когато разбереш, че дърпането на плитката на съученичката на чина пред теб е нещо повече от палавщина.
93. С какво никога не искате да се разделите?
– С песните на Бийтълс и „Мамас&Папас“.
94. Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
– „Продължавай да продължаваш“ – това е една интелигентна американска тв реклама.
95. Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
– Да, до голяма степен. Но ще е драма, ако човек научи това предопределение.
96. Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
– Не, никога.
97. Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
– Връзват ми само мартеница на ръката, нищо друго.
98. Каква е представата ви за щастие?
– Съвпада почти с казаното от Алеко Константинов в анкетата на проф. Шишманов: „Кое развлечение Ви е най-приятно?“ – „Гуляй на чист въздух и мъжка компания“.
99. Как бихте искали да си отидете от този свят?
– В съня си, внезапно.
100. С какво бихте искали да ви запомнят хората?
– С някои мои фотографии и с предаването „12+3“, което създадохме с колеги през 1989 г. и което „Хоризонт“ и БНР днес всячески се опитват да изпратят в забравата.