6 август 1945 г. Малко преди осем часа сутринта американският бомбардировач „Енола Гей“ пуска атомната бомба над Хирошима. Двегодишната Садако Сасаки е в дома си на около километър и половина от мястото на взрива. Момиченцето оцелява по чудо, няма и видими тежки наранявания. Садако расте жизнено и весело дете, обича да спортува, дори е сред най-бързите в училище.
Хората се опитват да забравят ужаса на войната и да продължат напред. Но десет години след взрива миналото се връща, защото страшната болест идва без предупреждение. Когато е вече в шести клас, през есента на 1954 г., Садако започва да се чувства все по-уморена, симптомите на болестта са засилват и с всеки изминат ден състоянието на момичето се влошава. През февруари 1955 г. лекарите поставят диагнозата, от която всички се страхуват – левкемия. В Хирошима по това време я наричат „болестта на атомната бомба“.
Садако е само на 12 години и незабавно е приета в болница, където започват дългите й дни на лечение. Хирошима вече се възстановява от разрушенията, но пораженията едва сега се проявяват в телата на много хора, които пълнят болничните стаи.
Японците вярват, че ако болен човек направи 1000 книжни фигури, ще му се сбъднат всички мечти. И тогава се появява необичаен план, момичето започва да прави жерави от хартия. В японската култура птицата е символ на дълголетие и щастие. Хартията невинаги е специална и момичето използва каквото намери, включително опаковки от лекарства и различни други малки парчета хартия. Някои от птиците са толкова малки, че за изработването им се налага да използва игла. В болничната стая една след друга се появяват множество цветни птици. Бащата на Садако по-късно разказва, че тя сгъвала жерави, дори когато била много изморена и изпитвала нечовешки болки. Желанието й да пребори болестта обаче било огромно, за да може да изпълни мечтата си да попадне в отбора по бягане.
В делото на Садако се включват деца от цял свят, които й изпращат свои оригами. В стаята й жеравите започват да се множат, да висят от тавана, да стоят в кутии, да запълват пространството около леглото. Но болестта постепенно отнема силите й, Садако вече трудно става от леглото и въпреки това продължава да сгъва птиците на надеждата. С всеки следващ жерав тя сякаш казва едно и също: искам още време. Но истината е жестока: за тази болест лечение няма. На 25 октомври 1955 г. животът й приключва, когато е само на 12 години.
С течение на времето около историята на Садако се появяват различни версии. Най-популярната, разказана и в известната детска книга „Садако и хилядата хартиени жерава“, гласи, че тя успява да сгъне 644 жерава, преди да стане прекалено слаба, но след смъртта й съучениците довършват останалите до 1000. Според материали от музея момичето е направило 1000 за по-малко от месец, но продължило и след това, докато можело да движи ръцете си.
Съучениците на Садако са потресени от смъртта й и започват кампания за изграждането на паметник в памет на всички деца, загинали вследствие на атомната бомбардировка. Идеята е подкрепена от много хора, пристигат дарения от всички краища на страната. На 5 май 1958 г. в Мемориалния парк на мира в Хирошима е открит Детският паметник на мира. На върха му е изобразено момиче, което държи над главата си голям хартиен жерав. В основата е изписано послание: „Това е нашият вик. Това е нашата молитва. За мир в света“.
Садако придобива известност в България с книгата „Садако иска да живее“ (1965) от Карл Брукнер, написана по спомените на нейния брат Масахиро Сасаки. Историята многократно е разказана и в различни филми.
Днес деца, родени десетилетия след Садако, сгъват жерави без да са я познавали. Те може никога да не са виждали Хирошима и никога да не са изпитвали ужаса на войната, но знаят нейното име. И когато окачат поредния хартиен жерави, той вече не е просто сгънат лист. Около паметника постоянно има птици от хартия, изпращани от ученици, семейства и организации не само от Япония, а в целия свят. Според градската управа приблизително 10 милиона хартиени птици годишно пристигат в Мемориалния парк на мира. Хартиеният жерав вече не е просто фигура от японското оригами, а е международен символ на мира и надеждата човечеството никога повече да не преживява подобна трагедия.
Садако не е политик, не е военен, не е човек, който може да влияе върху решенията на държави. Тя е едно 12-годишно момиче, което иска да живее, и това е най-силното послание, което светът трябва да се опита да разбере.