- Реклама -

- Реклама -

понеделник, 6 февруари 2023 г.
-5 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

2023: Скандалните прогнози на Saxobank (част втора)

Автор: Теодор ЦЕКОВ

Saxo е датска банка, специализираща в онлайн борсова търговия и инвестиции. Глобално използвана за посредник от над сто финансови институции, с клиенти в 180 държави и дневен оборот $12 млрд.

Годишната селекция „Скандални прогнози“ се фокусира върху малко вероятни, но недооценени събития, които биха могли да предизвикат шокови вълни на финансовите пазари. В два поредни броя „Филтър“ ви представя екстремните варианти за 2023 на експертите по проучвания и анализ.

5)Държава забранява производството на истинско месо

Над една трета от зърнените култури в световен мащаб отиват за храна на животни, 80% от обработваемата земя се използва за паша. Това води до загуба на биоразнообразие и други локални въздействия над околната среда като почвена ерозия, замърсяване на водни ресурси от животински отпадъци и торове за фуражни култури. Хранителната промишленост е отговорна за една трета от всички емисии парникови газове на планетата, производството на месо причинява двойно по-голямо замърсяване спрямо храните с растителен произход.

Мнозина смятаха, че енергийният шок през 2022 година ще накара държавите да загърбят „зелените“ ангажименти. Изменението на климата и свързаните политики не се отнасят само до енергията, но и до храната. За постигане на целта – нулеви нетни емисии до 2050, според един доклад консумацията на месо трябва да бъде намалена тройно, до 24 кг на човек годишно спрямо сегашната средна стойност за ОИСР от 70 кг. Най-вероятно е страните, които имат правно обвързващи цели за нула нето, да вземат предвид хранителния аспект. Швеция пое ангажимент да постигне въглеродна неутралност до 2045, а други като Обединеното кралство, Франция и Дания се стремят към 2050 г.

Подходът на моркова и тоягата рядко работи и през 2023 поне една държава ще започне да облага месото с високи данъци, нарастващи прогресивно от 2025 натам. Освен това ще планира да забрани изцяло производството от добитък през 2030, установявайки, че подобрени изкуствени меса от растителен произход и по-хуманни технологии за лабораторно отглеждано месо с по-малко вредни емисии ще трябва да задоволят апетита, за да помогнат за опазване на околната среда и климата.

6) Обединеното кралство прави референдум за UnBrexit

Рекордно краткият премиерски мандат на Лиз Тръс показа дилемата на Великобритания: намаляване на данъци върху предлагането плюс стимулиращи търсенето енергийни субсидии са токсичен коктейл за облигационния и валутен пазар на държава с огромен бюджетен/търговски дефицит. Новото дуо Риши Сунак-Джереми Хънт осигурява депресираща фискална строгост чрез повишаване на данъци и намаляване на разходи. Това може да стабилизира траекторията на държавния дълг за известно време, но е просто алтернативен токсичен коктейл.

През 2023 бруталната фискална програма на Сунак-Хънт хвърля кралството в съкрушителна рецесия, при която безработицата се покачва и, иронично, дефицитът също скача, тъй като данъчните приходи пресъхват. Избухват демонстрации с искане Сунак да свика предсрочни избори. В условията на икономическа разруха анкетите в Англия и Уелс показват променени размисли за Брекзит. Мнозинството от младите и преди беше за оставане, срещу близо две трети гласували за напускане на възраст над 65. Сунак отстъпва и свиква избори. Лидерът на лейбъристите Кийр Стармър забелязва подкрепата на населението за прегласуване и излиза с платформа за повторно присъединяване към ЕС. Лейбъристко правителство поема властта като обещава UnBrexit референдум на 1 ноември 2023. Вотът ReJoin печели. Паундът възстановява 10% от стойността си спрямо еврото и 15% спрямо швейцарския франк поради очакван тласък за лондонския сектор на финансови услуги.

7) Властта налага широк ценови контрол срещу инфлацията

Инфлацията ще остане предизвикателство, докато глобализацията продължава да върви наобратно, а дългосрочните енергийни нужди не бъдат уредени. Почти всички войни са довели до контрол на цените и нормиране на потреблението. Списъкът с прецеденти се простира поне до римския император Диоклециан, който в края на III век се опитва да наложи ценови таван на всички стоки. През 2022 видяхме ранни и хаотични инициативи за управление на инфлацията. Данъкът върху свръхпечалби на енергийни компании е актуален, докато правителствата не успяват да използват класически инструмент за нормиране на доставките. Те субсидират свръхпотребление като ограничават цените на отопление и електричество за потребителите. Във Франция това означава, че компаниите за комунални услуги фалират и трябва да бъдат национализирани. Сметката се прехвърля на правителството, а след това и на валутата чрез инфлацията. Имаме също обречени усилия на Запада да ограничи цените на руската енергия. Целите са лишаване на Русия от приходи и поевтиняване на суровия петрол навсякъде, но вероятно няма да се постигне нито едното, нито другото.

Във военни условия правителствената ръка ще се разпъва безмилостно. Политиците смятат, че скокът на цените предполага пазарен срив и е нужна по-голяма намеса, за да се предотврати дестабилизиране на икономиката и обществото от инфлацията. През 2023 очаквайте разширен контрол над цените и дори върху заплатите. Но резултатът ще е същият, като при почти всяка правителствена политика: Законът за неволните последици. Ценови контрол без решаване на основния проблем ще доведе до по-голяма инфлация и социален риск чрез понижаване на жизнения стандарт поради демотивация за производство и неправилно разпределение на ресурси и инвестиции. Само пазарните цени могат да подобрят производителност и ефективност чрез инвестиции. Изглежда, че ще трябва да учим урока отново.

8) ОПЕК+ и Киндия излизат от МВФ, ще търгуват с нова валута

Макар че под една пета от международната търговия е предназначена за САЩ, над една трета се фактурира в долари и близо 60% от световните валутни резерви са в долари. Забраната за трансакции с руски субекти след нахлуването в Украйна предизвика шокови вълни в държавите, които не са военни съюзници на Америка, тъй като мащабът далеч надхвърли този от предишни санкции. Те се чудят дали техните активи в долари – дори в евро, йена или паунд – могат да бъдат замразени от днес за утре по заповед на САЩ.

През 2023 на епохална конференция в Казахстан лидерите на страните от ОПЕК+, Хонконг, Китай и Индия (Киндия), Бразилия, Пакистан, държави от Централна Азия и десетки от Африканския съюз се събират, за да създадат Международен клирингов съюз (МКС) с нова счетоводна единица и резервен актив: банкор (валутен код KEY), вдъхновен от идеята на британския икономист Кейнс за възстановяване на паричната система без хегемон след Втората световна. KEY може да се държи само от централни банки като се използва за уреждане на международни сделки и като резервен актив. KEY е индексиран към кошница от търгувани суровини, в която суровият петрол има най-голяма тежест. Валутите на държавите членки са обезпечени с KEY при фиксирани обменни курсове и се коригират според промени по текущите сметки на държавите членки. Всички, членуващи в новосъздадения паричен съюз, се оттеглят от МВФ. Саудитска Арабия и Хонконг прекратяват обвързването на валутите си с долара. Щатските пари спадат с 25% спрямо кошницата от валути, търгувани с KEY.

- Реклама -

Последни новини