- Реклама -

- Реклама -

понеделник, 6 февруари 2023 г.
-5 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
Категории:

Петко Попганчев управлява 33 минути самолет по гръб

На празника на българската писменост и култура през 1932 г. жителите на старопрестолния ни град Велико Търново, които се разхождат в празничния ден около прочутия Стамболов мост, остават със зяпнала уста и буквално не вярват на очите си. Те виждат как самолет прави подход от хълма Трапезица, пикира над Старопрестолната гимназия и неочаквано се снижава към Янтра, сякаш ще падне в реката. След това завива на 180 градуса срещу течението й и след като машината се стабилизира на едва 20 м височина, се насочва към моста и минава по средата на свода му.

Изумените наблюдатели на това невероятно изпълнение избухват в аплодисменти и бурни възгласи, докато самолетът вече прави кръг над града и гордо каца на хълма Картала. За пилота на самолета – талантливия авиатор и инженер Петко Попганчев, това е поредна проява на изключителните му способности. Хората се дивят как е възможно да се премине по такъв начин под 30-метровата дъга на моста. „За миг над главата ми се мярна ажурният свод, клоните на върбите сякаш блъснаха отдолу крилете и след малко правех тур за овации над града“, разказва по-късно Петко.

Предизвикателствата, които поставя пред себе си и реализира безпогрешно, са достойни за филм. Макар и да изглежда напълно безразсъден, той добре е преценил възможностите си, отсявайки всички плюсове и минуси. Самият той разказва, че е бил повлиян от романтиката на времето и обзет от известна доза лудост, но все пак полетът му е бил добре обмислен. Както и всички останали негови „геройства“ във фигурното летене, където поставя рекорди, ненадминати и до днес.

Петко Попганчев лети без никаква авария на 123 типа самолети от 1925 до 1966 година. Той е първият български авиатор, който извършва сляпо летене през 1933 г. Поставя 5 абсолютни републикански рекорда, сред които и 135 последователно свързани лупинга и 33 минути полет по гръб. Когато през 1940 г. лети по гръб, горивото свършва и моторът спира, но той запазва хладнокръвие и успява да кацне невредим. Последният му рекорд е от 1957 г., когато на 52 години изпълнява за 41 секунди бавно управляемо „тоно“ – фигура от висшия пилотаж, при която самолетът се завърта през крило по надлъжната си ос на 360 градуса. Прелитането под моста обаче си остава най-рисковото му изпълнение, което никой след това не успява да повтори.

Летецът изпитател прави 127 лупинга от Карлово до Казанлък с ДАР-1 – самолета, с който минава под моста

В историята на авиацията има само още един смелчага, прелетял под мост над река, но изпълнението на българския летец е по-сложно и по-рисковано. През лятото на 1927 г. прочутият съветски летец-изпитател Валерий Чкалов прелита под една от двете централни арки на Троицкия мост на река Нева в Ленинград с изтребител Фокер Д7, който по това време е на въоръжение във Военновъздушните сили на Червената армия. Там, където мостът съединява двата бряга, реката е широка 570 м и има повече от километър прав участък от двете му страни. Отворът на двете централни арки е 43 м, а височината над водата е 8 м. Нашият ас прелита под арката на Стамболовия мост с учебен самолет ДАР-1А, чийто двигател е с мощност едва 85 к. с. Почти 100 „коня“ не му достигат до мощността на Фокера, чиито крила освен това са с дебел носещ профил, много по-ефективен от тънкия профил на учебния ДАР.

Когато Попганчев минава под моста, местните вестници пишат, че полетът е „нестандартно обяснение в любов към местна красива девойка“. За това се говори, че така е искал да впечатли бъдещата си съпруга Поля. Той наистина я покорява с уменията си, но години по-късно, защото по онова време тя е едва 10-годишна. Но когато Поля е в последния клас на Ловешката гимназия през 1940 година, Петко каца в двора на училището, поднася й цветя и отлита, разказват свидетели на случката. Той ухажва любимата си и като прелита ниско над нейната къща, за да й хвърля букети. Едва ли има момиче, което би могло да устои на подобни романтични жестове. Така се случва и с Поля, чието сърце е пленено от снажния и неустрашим пилот.

Кацането на Попганчев в Ловешката гимназия обаче не е само спонтанна постъпка, продиктувана от любовта му. Той прави подобни приземявания и преди – още като юнкер във Военното училище – днешната Военна академия в София. От 1925 до 1927 година 3 пъти каца в двора му, заради което началниците му се чудят дали да го накажат, или наградят.

Попганчев – лудата глава на авиацията ни, е роден на 21 август 1905 година в Сухиндол, Великотърновско. Най-напред завършва Въздушното училище в Божурище с диплом за „Пилот-авиатор на туристически самолети“. После се обучава във Военното училище. През 1934 г. заминава за Берлин, където завършва авиостроене при Фон Месершмит.

Любопитен факт е, че Петко Попганчев е дядо на кинорежисьорката Зорница София, която казва, че носи в себе си от лудостта на легендарния си дядо.

Капитан Попганчев в своята шкода кабриолет в края на 30-те години на XX век

Докато следва в Германия, Попганчев участва в учебен бой в небето над Берлин с най-добрия пилот на Третия райх. Барографите и фотокартечниците отчитат 120 срещу 12 попадения в полза на българина. Немците са потресени и за да скрият резила си, разменят резултатите, но на почерпката по-късно истината лъсва. Възмутен, Петко удря шамар на немеца пред смаяните погледи на присъстващите.

Друг ас на българската авиация – Ангел Илиев, ученик на Петко Попганчев, го описва така: „Висок, строен, мургав, с гърбав римски нос, физически много издръжлив, носеше си шапката силно накривена надясно и имаше една горда походка, особено от това, че беше висок, покрай него всички се отнасяха с уважение и го почитаха. Богоговеехме го, тъй като ние бяхме още съвсем начинаещи – 28–29-годишни, а той двойно на нашите години. В Ловеч имаше американски колеж. Точно по това време той се ожени за една от ученичките в колежа – 37-38 години по-млада от него. Като потвърждение за неговото прословуто чувство за хумор е и обяснението му, което даваше за младата си съпруга: „По-добре младо агне с приятели, отколкото дърта овца сам“.

Разказват, че веднъж, когато Петко пътувал със своята шкода кабриолет в околностите на София, го спират, за да пропусне колона от немски офицерски автомобили. Авиаторът побеснява и вдига скандал. На безупречен немски той обяснява, че само ако е в Германия могат да му казват кога да спира и откъде да минава. Задържан е от военната полиция и лично цар Борис III се намесва, за да бъде освободен. Царят го смъмря за пред хората, но когато всички излизат, му стисва ръката.

Вероятно талантът и високият професионализъм му помагат да оцелее и след 9 септември 1944 г., въпреки че е царски офицер, носител на награди от Третия райх. Дори е провъзгласен е за „народен командир“.

След последния си рекорд през 1957г., Попганчев лети още десетина години. Като пенсионер той става първият шампион по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет на републиканския шампионат, организиран през 1959-а от Централен аероклуб и аероклубовете в страната. Той е единственият носител на званието „Заслужил майстор на спорта по моторно летене“. През 1968 г. за изключителни заслуги във въздушния спорт е награден с диплом „Пол Тисандие“ – най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване. Продължава да лети като инструктор до 65-годишна възраст, а на 77 години, когато отлита завинаги от този свят, той е изпънат като струна и няма нито една пломба. Погребан е в София с внушителен военен церемониал.

- Реклама -

Последни новини