Димитър ПЕТРОВ,
специално за „Филтър“
През изминалите дни се произнесоха обвинения към кого ли не по повод ескалацията на протеста пред Народния театър. За виновник бе сочен министърът на МВР, шефът на театъра, че дори и Тео Ушев, посипан с чипс и ударен с дръжката на български трибагреник. Някои от изброените определено имат вина за развитието на събитията, но в основата на скандала, потресъл обществеността, стои един друг като че ли неотговорен фактор, а именно – българската образователна система. Без да разтягаме локуми по въпрос, който е многократно обсъждан през годините, трябва да отбележим, че именно родната образователна система е призвана да създаде у младите такава ценностна система, която да им позволи (вече и на по-зряла възраст) да отсяват информацията от дезинформацията, лъжата от истината и дори културата от халтурата. Нейна роля е да възпита у младото поколение умения за търпимост, за толерантност и за уважение към чуждата гледна точка. Също нейна цел е и да насади определени културни привички в тяхното съзнание като любов и признателност към културните институции – театри, читалища, библиотеки и прочие. Не става въпрос да ги принуди да посещават редовно културни събития, а да ги научи да отдават нужното уважение на институциите, съхраняващи българския дух и традиции.
Това, на което станахме свидетели на 7 ноември вечерта, е пряк резултат от системните грешки и пълното занемаряване на българското образование. Сигурно е, че подобни ексцесии не само срещу чуждестранни постановки, но и срещу просветните ни институции, ще продължат да се случват и в бъдеще ще се увеличават лавинообразно. Защото народът ни е до такава степен културно неориентиран, че всеки следващ политик или самопровъзгласил се лидер на патриотична общност ще може да направлява гнева му към което и да е друго произведение, без значение от неговото съдържание. И ще стигнем до ситуация на пълно отричане на чуждото, до абсолютно вглъбяване в нашенското и накрая до категорична изолация на държавата ни от световната културна цивилизиция. А това ще е най-трагичната участ за народа, спасил делото на светите братя Кирил и Методий и, както дядо Вазов хубаво пише, дал „на вси славяни книга да четат“. За да може днес книгата да е на дъното на пирамидата от потребности на населението, превзето напълно от нехайство, леност и безпросвета.
