Иво ДИМИТРОВ
И какво – 35 години преход, за да получим накрая Руди Гела. Това написа мой приятел във Фейсбук и е убийствено точен. Заслужаваме си точно Руди Гела. Ние го отгледахме, ние го образовахме (друг е въпросът доколко и как), ние го накарахме да си повярва. После ние му облякохме костюма, сресахме го и накрая ние си го избрахме. Сякаш сме орисани да живеем в режим на избори, хората да се чувстват в безпътица, безсилни и без бъдеще, а политиците да се хапят до кръв за това кой да заграби плячката.
Иначе доскоро предпочитах да гледам дистанцирано персонажи като въпросния г-н Гела и като великия ни хан Ивелин Михайлов. И съм ги гледал с разбирането, че е нормално, когато на една територия са отишли държавността и общественият контрол да се появяват такива политически троскоти. Те сега изглеждат далеч по-безобидни от рафинираната паплач, самоопределяща се като системна.
Много обичам тази думичка системна. Какво значи системна. Би трябвало да значи част от системата. Коя система, ще попитате. Ами световната система на големите корпорации, на огромните армии с наемници, които се бият за тях на всички всички фронтове, включително и на медийния. Говоря за фронтове, защото животът заприличва на военновременен. Поне така казват по-възрастните. Онези, които си отиват, без да ги погледнем дори и без да се вслушаме в думите им.
А че около нас мирише на война, го разбират всички, на които още им е останало обоняние в гъстия дим от политически и медийни лъжи. Мирише и още. Затова миризмата от Руди Гела и на хан Ивелин все още не е така натрапчива, както миризмата от Кир. Да, за Кирил Петков, за Асен Василев става дума, както и за цялата системна паплач от лигльовци, които обичат да се наричат демократи. Все едно като си сложат този етикет и изведнъж ще се появят чисти и неопетнени както майка ги е родила. И като стана дума за майката, нейната работа не е само да ги роди, но и да ги възпита и да ги научи да не пипат от чуждото, да не лъжат състезателно и да не се правят на месии.
Абе, нали на 10 ноември преди 35 години безобидни изглеждаха и Ахмед Доган, и Соломон Паси, и Емил Кошлуков, че и Андрей Луканов и неговите рожби като Иван Костов, които се появиха след първия антракт. Най-миловиден от всички изглеждаше царят. Неговото величество щеше да ни оправи за 800 дни. Преметна ни, но поне не ни ограби до шушка като сегашните. Тези днешните наистина са особено крадливи. Ненаситници.
Е как в цялата тази кочина да не се появят Руди Гела и хан Ивелин? Те са следствие и от Слави Трифонов и неговите пажове Тошко Йорданов, някакъв си там Балабанов и още двама, както би казал неповторимият оратор Димитър Пенев.
Всичките идват от недрата на народа и в името на народа и искат да папкат до преяждане. Както преди тях го правеха Кирчовците – започнаха от пицата и тръгнаха искаха да поглъщат цялата държава. Приседна им и сега чакат пред лекарския кабинет на времето. Дали някой ще им отвори вратата на кабинета, не се знае. За 35 години остана да си отговорим само на този въпрос…
