- Реклама -

- Реклама -

неделя, 29 януари 2023 г.
-0.8 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

45 години живяхме в музей на съпротивата

Автор: Милена ФУЧЕДЖИЕВА

Мир на душата на Дария Дугина. Съболезнования за бащата. Отговорността за смъртта й е негова. Ужасяващо бреме за родител. Дугина не е нито дете, нито момиченце, а зрял човек, който е бил разпространител на руско-супремасистката фашистка идеология на баща си. Жалко че е изпреварила баща си, убийството й е терористичен акт, който трябва да бъде осъден. А по другите закони определено не е бил неин ред, но кои сме ние да преценяваме подобни неща?

Злорадите публични реакции не са изненадващи. Някога, когато едва спасиха моя живот и живота на детето ми след катастрофата, в която любимият ми не оживя, имаше подобни реакции на едва сдържана радост от това, че децата на високопоставените Въло Радев и Дико Фучеджиев заслужават съдбата си. Не носехме фашистките грехове на Дугин и дъщеря му като пропагандатори на ненавистническа към света извън Русия идеология. Бяхме деца на известен режисьор и на известен писател. Да, бащите ни бяха комунисти, но и досега никой не е излязъл публично, в книга, в изследване, в заслужаващ внимание труд, да посочи античовешките грехове на единия или другия – просто защото не съществуват. Но ние „заслужавахме” съдбата си. За разни хора я заслужаваме и сега. Затова и в България се изказват нелепите „искрени съболезнования“, защото има и неискрени.

Всеки заслужава съдбата си, правосъдието в смъртта обаче се раздава не от човек. Тогава нямаше Фейсбук и всичко беше само клюки, което не пречеше слуховете винаги да достигат до тези, за които бяха предназначени. Сега публичните реакции „за“ и „против“ са светкавични, съответно човек трябва бързо да се прегрупира, ако има инстинкт за самосъхранение. За да се извиниш публично, се изисква сила. Също така извинението е пречистване. Тъй като не сме възпитавани религиозно и не съществува изповед, извинението е нещо като публична изповед. Трябва не да бъде подигравано, а поощрявано.

Бях на снимки в Норвегия. Темата на филма ми е свързана с нацизма и комунизма. Бях изненадана, че в Норвегия има Музей на съпротивата. В Дания и Франция също. Във Франция са повече от един. В Швеция няма, защото са били „неутрални“, пускайки нацисткото оръжие да минава през тяхна територия към окупирана Норвегия. А ние живяхме 45 години в музей на съпротивата. Въпреки че дистанцията от общия ни „музей на съпротивата“ е – само или цели – 32 години, времената изискват исторически, неемоционален поглед върху общата ни европейска история. В Норвегия, Дания и Франция Съпротива се пише с главна буква. На български преведено, съпротивата е партизанското движение, а държава, която не е била под нацистка окупация, а е била съюзник на нацистка Германия, е нацистка държава.

Българската съпротива е била подкрепяна основно от болшевиките, а оттам знаем националната ни склонност да си създаваме спасители, пред които да се държим коленопреклонно и напълно безгръбначно. След 9 септември се случва точно това слугинско и подмазваческо подчинение на болшевишките „спасители“, които окупират България. В Норвегия, за разлика от България, след падането на Берлинската стена разсекретяват досиетата.

Те пък какви досиета имат?! – бях шокирана. Оказа се, че и там е имало досиета, но с обратен знак – досиета на комунисти. Впоследствие се е наложило да се ревизира историята на съпротивата им, защото участвалите в нея комунисти са били репресирани след края на войната, а са участвали наравно с антикомунистите и антинацистите в борбата срещу окупацията.

Голямо впечатление прави скромният начин на живот на норвежците. Те също са „малък народ“ като нас, но богат, а богатството им личи „само“ в перфектните пътища, в отлично поддържаните стари сгради в Осло и в новата архитектура, сред която се отличават Операта в Осло, както и новия музей на Едвард Мунк. Извън Осло, минавайки през безкрайни езера, фиорди, планини, тунели и водопади, впечатляващо унифицирани са всички къщи. Не можеш да познаеш по никоя от тях дали собственикът е богат или не. Така се и обличат норвежците – утилитарно. Правилата за продажба на алкохол са натоварващи за нас, хората на слободията, но пък пазят скандинавските нации от алкохолизиране по руски. Безкрайната нощ и животът в постоянна тъмнина не са за всеки.

Но да се върнем към нашите проблеми на музея на съпротивата, който продължаваме да обитаваме. Ето мислите на Просто Наско за възстановяването на Бузлуджа. Те са щастливи и усмихнати като самия него. Усмихват ни и нас с перспектива да спрем да се усмихваме, ако той отново цъфне на прозореца на Министерството на културата.

„Бузлуджа е противоречива за нас, отвътре, като минало, с което трябва да се справим и преосмислим. Бузлуджа е безспорна отвън, когато мислиш космополитно и в мащаб. Бузлуджа е смислен проект с перспектива.“

Аз харесвам уникалността в световен мащаб на архитектурата на Бузлуджа. Неслучайно проектът е подкрепен от Фондацията на Гети. Бузлуджа не бива да последва съдбата на мавзолея на Георги Димитров, а да бъде възстановена. Но Насето на баба, мама, кака и стринка не обяснява как точно ще „преосмислим“ този „смислен проект“. В това необичайно за него проговаряне думите му обичайно са лишени от каквато и да било по-дълбока мисъл. Какво ще е смисленото на този проект и как точно ще се „справим и преосмислим“ Бузлуджа? Какви експозиции ще има в нея и те ще обясняват ли щетите, нанесени върху българския народ от комунистическото тоталитарно минало?

Току що се връщам от снимки в Hamsun Center, център на името на големия норвежки писател, който е и голям фен на Хитлер и нацизма, активно подпомагал нацистката пропаганда при окупацията на Норвегия. В центъра на два етажа се разказва за противоречивата личност на Хамсун. Експозициите излагат негови писма, изказвания, изрезки от вестници, отделно непрекъснато се прожектират интервюта с норвежки учени и специалисти, които обясняват греховете на Хамсун. В „смисления проект с перспектива“ ще бъде ли обяснено какво точно е възхвалявал? Ще има ли снимки от Белене, или не бива да натоварваме младите туристи от цял свят с тази грозна история?

По всичко казано от него, Просто Наско е финансирал Просто Бузлуджа, а това е недопустимо. Този проект трябва да бъде ясно обяснен. Отсега да е ясно как и от кого ще бъде куриран. Извън възстановяването идеологическата му натовареност изисква зряла, обоснована исторически и политически платформа, която не може да бъде диктувана или обяснена от архитекти, камо ли от простомислещи. Това трябва да се направи сега, при положение че се дават такива средства за възстановяването на Бузлуджа.

Концепция, нещо, а? Няма. Има клишета и дрън-дрън за „проекти“. Само дето не каза, че това ще е просто един стартъп еднорог.

За съжаление животът ни в музея на съпротивата продължава да дава обилни поводи за съпротива – кога срещу фалшиви новини, кога срещу руската пропаганда, кога срещу пропагандата на глупостта.

- Реклама -

Последни новини