За 64 процента от българите храната на трапезата ни не е питателна, а 60 на сто са на мнение, че не е достъпна. Най-важна в момента е цената – така мислят 77% от анкетираните, за 66% основното са вкусовите качества. За 19% от значение е опазването на околната среда при избора на храна.
Това показват данни от проучване на агенция „Тренд“, представено от социолога Димитър Ганев по време на конференцията „Да изхраним Европа по време на криза – предизвикателства и възможности на стратегията „От фермата до трапезата“.
Събитието, по инициатива на Сергей Станишев и Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, събра експерти от България, Централна и Източна Европа и от аграрния бизнес.
Оказва се, че 43 на сто от хората не са чували, че земеделието в ЕС се подкрепя с европейски средства чрез Общата селскостопанска политика, а едва 12% от българите са информирани за инициативата „От фермата до трапезата“, която заема централно място в Европейския зелен пакт.
Войната в Украйна, растящите цени на енергията и увеличаващата се инфлация, доведоха света до ръба на глобална хранителна криза, което предизвика нов дебат в Европа как да се намери баланс между продоволствената сигурност и екологичните и климатичните цели.
Много от предложенията в стратегията са чувствителни, спорни и нелеки за изпълнение, смята Сергей Станишев. Той цитира данни от изследване преди 2 години, според което 9 на сто от европейците не могат да си позволят месо и риба на всеки трети ден от седмицата. Според евродепутата трябва да се намери баланс между здравето на хората, интересите на селскостопанския сектор, околната среда и климата.
Идеята да ядем чиста храна, да е достъпна като цена, да е лесно приложима от фермерите, да е разбрана от потребителите е само романтична на този етап, твърди земеделският министър Явор Гечев. Той съобщи, че 50 на сто от оранжериите в Европа не са засели тази година. Трябва да сме амбициозно зелени, но и да осигуряваме продоволствена сигурност за Европа, смята Гечев.
Евродепутатът Иво Христов се надява стратегията „От фермата до трапезата“ да бъде премислена, тъй като има акумулиране на кризи. Според него енергийната стратегия е изначално сбъркана – по идеологични причини е зачеркната атомната енергия и пак по същата причина – газа, след което настана днешният хаос. Без енергия не може да има Зелен преход, а агростратегията е част от него. Европейският агропроизводител е притиснат от потребителите, които са все по-малко платежоспособни, както и от законодателството, коментира евродепутатът.
Трябва да говорим за солидарност с Украйна и да гарантираме зеления преход, но на първо място да подкрепим нашите фермери, смята Сорин Моисе, държавен секретар за земеделието от Румъния. „Ще намалим кравите, но с какво ще ги заменим? Насекомите не ни дават мляко“, пошегува се Моисе.
Клара Агилера, член на ЕП и координатор на Социалистите и демократите в Комисията по земеделие и развитие на селските райони коментира, че не може ферми, както е в Румъния и България, да получават половината от своите европейски колеги и да бъдат поставяни в неравностойно позиция спрямо вноса от трети страни.
