В мемоарите „Стъпалата“ Силвестър Сталоун откровено разбулва различни епизоди от живота си. Докато споделя грехове от ранната си младост, екшън герой №1 на XX век обяснява, че някои от тях са могли да го отведат до електрическия стол.
Обратът настъпва в Уудсток през 1969 година, когато бъдещият актьор решава, че светът трябва да узнае името му. Неслучайно заглавието е „Стъпалата“ – напълно адекватно за човек, за когото нищо не е било лесно, а той е извоювал всичко с кръв, пот и сълзи. Всъщност това е генералното послание във филмите на Сталоун – личният триумф въпреки бариерите и перипетиите, завистта и злото. Затова той не спира да работи и до днес, макар че предполагаемият обем на авоарите и собствеността му е около 400 млн. долара. И по всички личи, че киното все така му доставя удоволствие, въпреки че оприличава монтажа с вадене на зъб без упойка. В момента компанията му, продуцирала няколко успешни филма и тв сериала („Кралят на Тълса“, „Самарянин“), подготвя в Канада снимките на „Моят шедьовър“, които бяха забавени от стачката на сценаристите през 2023 година. В ролята на наемна убийца, амбицирана да разруши несправедливата система в бранша, е Мария Бакалова. Така Слай още веднъж доказва, че колкото и да е странно, има някаква слабост към „произведеното в България“ – дали заради Тед Кочев, който го измъква от творческата криза, предлагайки му да бъде Рамбо, дали заради трите части на „Непобедимите“, реализирани у нас в рамките на десетина години, или заради стоматологичните услуги на д-р Венета Павлова, която извая съвършената му холивудска усмивка, може само да се гадае.
Феновете се надяват, че забавянето на някои събития, свързани със Сталоун, не е заради здравословен проблем. На наградите за чест и достойнство, които „Кенеди Център“ във Вашингтон връчва всяка година, той за първи път се появи с елегантен черен бастун със златна дръжка, който по-скоро изглеждаше като суперлуксозен аксесоар, отколкото като помощно средство за придвижване. „Става все по-трудно и по-трудно, но затова трябва да се напъвате все по-силно и по-силно“, написа тогава той. Почитателите му се вълнуват и от предстоящото излизане на биографичния филм „Аз играя Роки“ на Питър Фарели, където в образа на младия Сталоун влиза 27-годишният Антъни Иполито. Големият въпрос, който задават всички, обаче е друг – дали Слай ще застане отново пред камерите. „Мисля, че „Кралят на Тълса“ може да е лебедовата ми песен“, подхвърли той наскоро.
Сталоун наистина е много добър като мафиотския бос от Ню Йорк Дуайт Манфреди, по прякор Генерала, който излиза от затвора след излежаването на 25-годишна присъда за убийство и заминава за Оклахома, за да организира криминална мрежа в дълбоката провинция. „Всичко идва при онези, които умеят да чакат“, казва той и припомня, че преди пет десетилетия се е надявал да влезе в масовката на „Кръстникът“ – като дребен гангстер, поканен на сватбения прием в компанията на Марлон Брандо, Джеймс Каан, Ал Пачино, Талия Шайър, с която по-късно ще снима в „Роки“. От Paramount обаче го режат. „Не отговарях на типажа. За мен нямаше място дори зад проклетата сватбена торта“, самоиронизира се Сталоун и досега. Що се отнася до „лебедовата песен“, заявява, че би искал да премахне думата „последен“ от речника. Поне в киното. От тук нататък всичко зависи от това дали ще разполага с качествена история, която си струва да бъде екранизирана. Но Сталоун няма проблем и да се пенсионира във всеки следващ ден, ако сметне, че е дошъл моментът – или поне така заявява. „Вече се налага сутрин да се боря с мързела си. Просто не ми се става от леглото. Ако някой каже, че на него не му се случва, лъже – това си е в човешката природа. Но побеждавам нежеланието с помощта на вълшебната любима фраза на Роки Кeep punching – „Продължавай да пробиваш“. И когато си кажа тези думички, ми става ясно, че трябва да внеса депозит в банката на моите цели. Понякога ругая сам себе си. Но след това скачам и се втурвам напред“, изповяда се Сталоун.
Той има и още един ангажимент – като специален пратеник на Доналд Тръмп, сравнен от актьора с първия американски президент Джордж Вашингтон, който „не е знаел, че променя света“. Актуалният властелин на Белия дом назначи още двама свои специални пратеници – Джон Войт и Мел Гибсън. Според Тръмп триото трябва да участва във възраждането на това „велико, но много проблемно място Холивуд“, за да се върне блясъкът и величието на златния му век.
Сталоун продължава и да рисува. Негови платна са показвани в Ню Йорк, Маями, Санкт Петербург, Париж, Ница, Сен Мориц, Женева, Берлин, Виена. В ателието в имението си за 35 милиона в Бевърли Хилс е създал близо 500 картини, сред които посветените на Роки и портретите на Майкъл Джексън, Джеймс Дийн, на бившата му съпруга Бриджит Нилсен… Най-скъпите вървят за половин милион. Близките му приятели и колеги Арнолд Шварценегер и Джон Траволта са горди собственици на негови произведения. Убеден е, че е много по-добър в живописта, отколкото в актьорството. „Рисуването е като писане на кратък сценарий, но вместо думи използваш щрихи и цветове, за да представиш историята си. И това е прекрасно. Преди да излея върху листа сюжета за „Роки“, го виждах като образ в главата си. Очите умеят да измислят“, разказва звездата. Самият Слай е колекционер – притежава шедьоври на Клод Моне и Франсис Бейкън. Не коментира цената им – за разлика от тази на сбирката си с ултраскъпарски часовници, които продаде на търг за десетина милиона. Повечето от хронометрите са правени от най-прочутите фирми специално за него и за персонажите му.
Напуска училище на 16, расте в приемни семейства
Свири на саксофон, за да тренира парализираните мускули на лицето си
Майкъл Силвестър Гарденцио Сталоне е принуден да се превърне в боец още като дете – заради проблем от първата глътка въздух. Трябва сам да се справя с парализата в долната част на лицето си, предизвикана от щипките, с които го вадят от утробата на майка му. И започва да свири на саксофон, за да тренира неподвижната мускулатура на устата и брадичката си.
Междувременно родителите му – фризьорът от италианската област Пулия Франк Сталоне и Жаклин, в чиито вени тече френска, германска и украинска кръв, се развеждат и той временно е настанен в приемно семейство, тъй като социалните служби са в потрес от ужасните отношения между бившите съпрузи. Момчето е в пълен шок, когато Франк го прибира във Вашингтон, докато Джаки започва да прави хороскопи на крале, министри, политици, филмови звезди, генерали, а по-късно и собствена линия козметика за лице. Скандалите изострят характера на тийнейджъра и той е изключван от всяко следващо училище. След десетина провалени опита на 16 окончателно къса с образователната система на САЩ.
Заминава за Ню Йорк, където започва да обикаля кастингите. За да се издържа, чисти клетките на лъвовете в градската зоологическа градина, мете и мие киносалони. Майка му успява да му издейства договор за учител по физическа подготовка в Американския колеж в Лейсин, Швейцария. Прибира се в Щатите, където започва да пише сценарии за пиеси и второкласни продукции. Няма постоянни доходи и когато вече не може да плаща и евтината си хотелска стая и спи по автобусните спирки, излиза гол пред камерите на „Парти при Кити и Студ“ (1970), без да се включва в действието. Получава 200 долара, с които изкарва няколко седмици, но не му стигат за храна на любимия му булмастиф Баткъс. И той го продава за 50 долара. Страдането от раздялата им продължава пет години.
Пише сценария на „Роки“, когато живее като клошар
Историята е купена за 350 000 долара, първата й част акумулира 225 милиона
За образа на Роки го вдъхновява боксьорът Чък Уепнър, който не сваля гарда дори под размазващите удари на Мохамед Али в мач през 1975 г. Сталоун няма съмнение, че силните страсти на ринга и около него ще възбудят публиката максимално. „Роки не е някакъв умник, но има огромно сърце“, казва той за персонажа, който създава за три дни. Първата чернова е готова за две седмици. Обикаля студиата с неподлежащото на договаряне условия той да е Роки Балбоа.
Няколко от продуцентите му предлагат добри пари, но не и главната роля, в която виждат Робърт Редфорд или Бърт Рейнолдс. Той, беден, гладен, със затруднения в говорния апарат и без покрив над главата си, отказва без колебания. В крайна сметка продуцентите Ъруин Уинклър и Робърт Чартоф инвестират 350 000 долара в проекта, като залагат къщите си. Доброжелатели им подхвърлят, че каузата е обречена.
През есента на 1976 г. „Роки“ се превръща в боксофис сензация и колосален хит. Следват 10 номинации за „Оскар“, от които печели три: за най-добър филм, за най-добър режисьор – Джон Авилдсън, и за монтаж. Холивуд не желае да признае, че абсолютният дебютант в драматургията Сталоун превъзхожда утвърдените писатели – ще минат 20 години, преди никому неизвестните момчета Бен Афлек и Мат Деймън да спечелят статуетката като автори на „Добрият Уил Хънтинг“.
Както се знае, Роки, симпатичният аутсайдер от улиците на Филаделфия, отдавна е безсмъртен мит в американската попкултура – с пет продължения и три спинофа под името „Крийд“. В годините, в които сагата продължава, Сталоун получава и втора актьорска номинация за „Оскар“, но нито веднъж наградата на Академията. А още с първата трансакция преди снимките той отива да откупи кучето си. Новият му собственик, подушил опцията за изнудване, вдига цената на 2000. Сталоун харчи пари и нерви, преди да прибере домашния си любимец, който също се появява в „Роки“, чиято първа част печели 225 милиона в световен мащаб при бюджет от един милион.
Тогава, през 1977 г., Сталоун е тъжен не толкова заради неполучения за играта си „Оскар“ – победен е от Робърт де Ниро, колкото от отсъствието на родителите си. Те отказват да присъстват на въпросната звездна церемония. „Искаш тези, които обичаш, а те са те отхвърлили, да видят, че си успял. А тях ги няма. И осъзнаваш, че никога няма да се примириш. Но какво повече, по дяволите, да предприемеш? Можеш единствено да кажеш: „Аз съм тук. Аз го направих“, коментира той в телевизионно интервю. И добавя, че е невероятен късметлия, благословен да работи това, което би правил и без пари. Но ги печели с милиони и със следващата поредица, започваща с „Рамбо: Първа кръв“. В новата авантюра го кани българинът, роден в Торонто, Тед Кочев, който три месеца работи над сценария по романа на Дейвид Морел „Първа кръв“, но продуцентите в „Уорнър Брос“ го пренебрегват. По това време президентът Рейгън се скъсва от патриотарски речи, а филмът ще припомни, че хиляди американски войници са загинали напразно във Виетнам, след като са се превърнали в убийци на хиляди азиатци. Затова и Рамбо отказва да убива, макар че умее да го прави като никой друг. Машина за насилие, той се е нагледал на безсмислените престъпления във Виетнам. Наясно е, че напразно е омърсил душата си. Градчето, провинциалният шериф и полицаите в „Първа кръв“ са микрокосмос на Америка, която унижава своите ветерани. На финала системата убива Рамбо, стреляйки с ръката на полковник.
Тед Кочев и Сталоун работят заедно над сценария в пълна хармония. И двамата наследници на европейци мразят самоцелните стрелби и трупове, търсейки моралните стойности. А докато снимат печалния край на Рамбо, Сталоун казва на Кочев: „Не ти се бъркам, но през цялото време Рамбо преминава през страховити изпитания, а ние накрая го ликвидираме. Публиката ще ни намрази, няма да стъпи повече в салона“. Слай, който е против свободната продажба на оръжия в САЩ, убеждава Кочев да заснеме два варианта за финала – песимистичен и хипотетично щастлив. Тест прожекциите потвърждават думите на Слай. Зрителите първо онемяват от смъртта на Рамбо, а после искат да обесят режисьора. Напрежението ескалира и Тед Кочев хваща жена си за ръка, за да се измъкнат през най-близкия изход на залата. Макар и новак в Холивуд, Тед Кочев чудесно познава правилата – затова вади от задния джоб втория „щастлив“ финал, в който войникът побеждава. Въпреки крясъците на продуцентите за надхвърлен срок и бюджет Кочев и Сталоун надделяват с прецизния си кинаджийски нюх. „Щастливият край е по-популярен, докато тъжният е интелектуалният. Но аз си харесвам и двата“, коментира Тед Кочев, който наскоро си отиде на 94 години. Печалбата от „Първа кръв“ е 125 милиона. Първото продължение носи 300 милиона от световното разпространение. „Рамбо III“, измислен и режисиран от самия Сталоун, осигурява 189 милиона.
Къса мускули, чупи си гръбнака, загубва най-близките си
Нито аз, нито ти, нито който и да било може да удря толкова силно, колкото животът, казва звездата
За щастие на Сталоун, въпреки травмите по тялото главата му все така е на мястото си и умът му действа безотказно – за разлика от този на по-младия му колега Брус Уилис, който плаща по изключително жесток начин цената на дългогодишните си каскади. Но заради неустрашимите си битки Сталоун често страда до крайност.
Като един от лидерите в бруталните сцени в екшъните, държи на автентичността във физическите сблъсъци с колеги, които като него са виртуози в бойните изкуства. Не крие, че му харесва да работи с Долф Лундгрен, с когото са заедно в трилогията „Непобедимите“, в „Роки 4“ и „Крид 2“. „С Хълк Хоган в „Роки 3“ хич не ми беше лесно – тежеше 140 килограма, но се движеше изумително бързо и пъргаво. С Жан-Клод ван Дам също много си пасваме. В „Невъзможно бягство 3“ хореографите измислиха кунг-фу стъпки, които бяха различни от действителните, защото истинските боеве все пак са много крайни от тези на терена. Затова предложих да ги махнем. С Девън Савуа все пак се бихме 25 секунди и за щастие, никой не пострада“. За разлика от онзи момент, в който тренира с Мистър Олимпия Франко Коломбо за „Роки 2“. Организират съревнование с щанги от лежанка по идея на Сталоун. Резултатът – 60 шева на гърдите. „10 години по-късно трябваше да си направя татуировки, за да не виждам всичко това“, разкрива Слай.
Заради Роки къса мускули, получава микрофрактура на гръбнака, а Долф Лундгрен за малко не го убива с удар в сърцето, след който кръвното му налягане скача на 260 и лекарите в Канада, където са снимките, подозират, че ще отлети при ангелите. Вместо това хеликоптер го откарва до интензивното отделение на болница в Санта Моника, където остава четири дни, заобиколен от медицински сестри монахини. После се връща на бойното поле. Още при първия „Рамбо“ чупи ребра и стене съвсем искрено. Но истинският ужас настъпва при снимките на „Непобедимите“ през 2010 г. Настоявайки за няколко дубъла срещу звездата на WWE Стив Остин, Сталоун се оказва със счупен врат, изкълчени рамене и дълготрайни увреждания на прешлени, които налагат поставяне на метална пластина. Следват седем сериозни операции на гърба, след които никога не се е възстановява напълно.
В риалити шоуто на Paramount+ „Семейство Сталоун“ дъщеря му Скарлет разкрива как е израснала, гледайки баща си да се бори с постоянна болка, а съпругата му нарича всяка хирургична интервенция „страшна“, надявайки се, че поредната ще му донесе облекчение.
Сталоун помни и строгата диета в „Роки 3“ – само риба тон и нищо повече. „В един момент вече не знаех къде се намирам, а трябваше да играя, да пиша сценария, да режисирам, да се бия… Стигнах до 35 чаши кафе на ден. През 15 минути хапвах овесени бисквитки, за да влиза глюкоза в кръвта ми. Не бих посъветвал и най-големия си враг да го прави – абсолютно безумие.“ Когато нервите му са опънати, си пуска Майкъл Макдоналд – живото въплъщение на соула.
Но въпреки силния дух във всекидневно тренираното му тяло Сталоун предпочита да не говори за семейните драми и загуби. „Нито аз, нито ти, нито който и да било може да удря толкова силно, колкото животът. Важното е друго – колко бързо можеш да се изправиш и да продължиш напред“, философства той. Най-страшна, естествено, е смъртта на по-големия му син – Сейдж умира от инфаркт едва на 36. По-малкият, Серджо, е аутист. Сталоун му осигурява най-добрите грижи и най-искреното внимание, при това далеч от медиите. Само месец след Сейдж си отива и леля му – Тони-Ан Филити. Сестрата на актьора е от друг баща, но са много близки – за италианците фамилията е над всичко. „Понякога се разпадам на парчета. Никак не е лесно да се справя – като с вирус, който се връща непрестанно. В подобни моменти човек потъва в себеанализи, подозирайки, че не е направил всичко възможно. И не може да си прости. Продължава толкова дълго, че не съм сигурен дали изобщо може да отмине.“
Безброй жени, две съпруги и пет деца
Когато изневерява на Дженифър Флавин, тя нарязва целия му гардероб – над 200 костюма и 500 ризи
Първата му сватба е с актрисата Саша Зак – женят се на 28 декември 1974 г. Тя е майката на вече покойния Сейдж и на Серджо. Бракът се срива, когато маниакално ревнивата съпруга удря шамар на Стефани Бичем от „Династия“, за която се говори, че е поредната любовница на Слай. През 1985 г. Сталоун се жени за 22-годишната датчанка от модните подиуми Бриджит Нелсън, която е по-висока от него с 22 сантиметра. 19 месеца по-късно подават молба за развод и бившата моделка влиза в черния списък на Холивуд, оставайки без никакви роли. „Силвестър беше ужасен, но и аз не съм ангел“, оправдава се Червената Соня, която успява да прибере от Слай 16 милиона долара, както повелява предбрачния договор – всеки месец по 100 000, за всеки секс по 10 000, но не повече от 5 пъти на седмица, и то само в определените от нея пози, „заверени“ от адвоката й.
Но апетитът идва с яденето и Сталоун продължава с моделки – Наоми Кембъл, Линда Еванджелиста, Синди Крауфорд. 20-годишната австрийска аристократка Андреа Визер получава от него платинена карта с 2 милиона долара. Идилията продължава два месеца, след които разбират, че имат много малко общи неща помежду си.
През 1988 г. в ресторант в Бевърли Хилс Сталоун се запознава с Дженифър Флавин, която е с 22 години по-млада от него. Момичето е влюбено в актьора от тийнейджърските си години. Тя му е супер вярна, не му иска и долар и дори не ревнува от безкрайните му обожателки. Заради добродетелите си изпада зад борда. Слай лапва въдицата на Дженис Дикинсън, муза на Версаче и Валентино. Тя така го омагьосва, че той праща телеграма на Флавин: „Между нас всичко е свършено. Нова любов ще ми подари син. Желая ти щастие. Имаш два дни да се изнесеш от дома ми в Санта Моника“. Дженифър запазва относително хладнокръвие – нарязва 124 чифта обувки, 234 костюма и 567 ризи на любимия си. Ако това е вярно, разбира се.
Не след дълго Дженис Дикинсън ражда момиченце, но Сталоун настоява за тест за бащинство, който сочи, че заслугата за бебето не е негова. Изпада в някаква мачовска еуфория и иска ръката на Енджи Евърхарт от „Девет седмици и половина 2“. Когато идва на себе си, пада на колене пред Дженифър Флавин и моли за прошка. Женят се през 1997 г. с гражданска церемония в Лондон и с религиозна в Оксфорд.
Първата им дъщеря София се ражда година след сватбата. Момиченцето е на два месеца, когато му откриват порок на сърцето. Докато продължава сложната и успешна операция, Слай е убеден, че вероятно е наказан за многобройните си грехове. „Тогава там, в болницата, преосмислих живота си. Щастлив съм, че Дженифър не спря да ме обича въпреки всичките ми безумства и скандали. Тя е силна, спокойна и мъдра жена – никога не бърбори, говори само за най-важното“, споделял е Сталоун за майката на момичетата си София, Систин и Скарлет. През 2022 г. обаче Флавин обявява желанието си да се разведе. Настоява активите, натрупани по време на брака им, да бъдат „справедливо разпределени“ между тях, тя да бъде финансово компенсирана, а на съпруга й да бъде забранено да продава, отдава, прехвърля или разхищава имущество, докато производството е висящо. Месец по-късно оттегля молбата си. „В семейството ни винаги и всичко се е решавало по най-добрия начин“, е лаконичният коментар на Сталоун. Според клюките в Холивуд Дженифър е обидена и от още нещо – от преобразяването на лицето й върху рамото на Слай в кучешката муцуна на любимеца Бъткъс. Сталоун, разбира се, отхвърля подозрението, но пък признава, че тя не харесва новия му ротвайлер. Дни по-късно той публикува в Инстаграм снимка, на която с Флавин вървят един до друг, държейки се за ръце. „Когато живееш с четири жени и две кучета от нежния пол, най-полезно е да се преструваш на мъртъв“, споделя Силвестър Сталоун с последователите си в Инстаграм.
Албена Атанасова