Предстоящото приемане на бюджета, което е един от най-важните актове в държавата за годината, за пореден път фокусира вниманието върху голямата тема за източването на средства. Освен схемите при обществени поръчки и всевъзможните корупционни практики, една от най-мощните далавери от години се прави чрез ТЕЛК (териториални експертни лекарски комисии), които предоставят официална оценка на здравословното състояние на хората и ги снабдяват със свидетелство за инвалидност.
Тези хора получават месечно по 800 лева помощ за лица, чиято трудоспособност е засегната, а и лечението им предполага допълнителни средства.
В списъка от болести, които дават основание да се отпусне такава помощ, са различни хронични заболявания на дихателната система, болести на сърцето, кръвоносната и нервната система, на опорно-двигателния апарат.
Комисиите разглеждат предложената документация, извършват оценка на изследванията, за да определят работоспособността на хората и особеностите на битието им. Свидетелството за инвалидност е валидно за 3 години от датата на издаване, а след изтичането на срока засегнатото лице трябва да подаде нова молба за преоценка на инвалидността и работоспособността.
Издаването на такова свидетелство от ТЕЛК гарантира не само месечно парично възнаграждение, но и дава възможност за паркиране на забранени места, а тази привилегия се оказва една от най-примамливата при все по-трудното намиране на свободни места за спиране на автомобили в големите градове и космическите цени на паркингите.
За изплащане на възнагражденията на всички 800 000 българи с ТЕЛК бюджетът трябва да отдели 1 200 000 лева всяка година. Към това се прибавят и средствата, необходими за определените 120 000 асистенти – хора, които да помагат на инвалидизирани хора.
Грижата за болните и страдащите е в основата на човешката съпричастност, а държавата трябва да създаде условия за нормален живот на всички свои граждани, стига причините за издаването на ТЕЛК да са основателни.
По официални статистически данни работещите българи са около 3 милиона, пенсионерите са 2 милиона, а около 600 000 души нито работят, нито учат. Внушителната бройка от 800 000 човека се оказват инвалидизирани, което е тревожен знак за здравословното състояние на нацията, но и поставя въпроса за корупционни практики при издаването на ТЕЛК. Защото колкото и проблеми да има здравната система, а профилактиката да е занемарена, как пък толкова много сънародници са с нарушена работоспособност?
Дали съмненията за повсеместно издаване на ТЕЛК са основателни, може да стане ясно само ако бъде проверена цялата процедура за удостоверяване на инвалидност. Защото на реално болните трябва да се помага, но е абсурдно да се помага финансово на напълно здрави хора.
Борис КРУМОВ