- Реклама -

- Реклама -

сряда, 29 март 2023 г.
-0.8 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

90 секунди до Страшния съд

Автор: Милена ФУЧЕДЖИЕВА

Онзи ден беше Международният ден за възпоменание на жертвите на Холокоста. Всеки европейски и американски президент и държавен глава прави изявление на този ден.

Така, както се развиват нещата в България, вчерашните, днешните и всички бъдещи новини ще бъдат едно и също изказване, направено от най-различни съмнителни и сменящи се според поредните избори лица, което се състои в заканата, че правителство няма да има, докато ГЕРБ не изчезнат. Подобни нелепи мантри пред народ, който обеднява ежедневно заради неконтролируемо повишаващите се цени, водят до две неща – нарастващ гняв към политическата класа и бизнеса, както и желание да се прави напук. Тоест, колкото повече се повтаря това заклинание за ГЕРБ, толкова повече избирателите му ще се амбицират да гласуват. Да не говорим, че то е нелепо, защото на практика означава стотици хиляди хора да бъдат лишени от правото да гласуват, да имат мнение, да предпочитат тази партия пред другите. Вероятността изборите до дупка да доведат до изчезване на ПП и ДБ е значително по-голяма, така че не е лошо да се внимава с посланията.

И така – кой политик освен президента вчера написа нещо за Деня на Холокоста? Написаното от Румен Радев е частично вярно – пропуснал е, че 11 343 македонски евреи от присъединените територии са депортирани. Съвсем отделен въпрос е какво е направило македонското общество, за да помогне на еврейските си сънародници. За нашето знаем, макар и не цялата истина, както винаги. Това спестяване на истината за българското участие в депортацията от страна на правителство след правителство в момента създава на България големи проблеми с Македония. А най-малкият проблем е, че ни наричат фашисти – донякъде справедливо. Били ли сме съюзници на нацистка Германия? Били сме. А разходката по Фейсбук и Туитър стените на политиците показа, че политическата класа е не само незряла и неграмотна, но тя е до такава степен втренчена в собственото си оцеляване, че няма мозъчните способности да мисли стратегически за България. Това е срамно за лидерите на ПП и ДБ, на които се гледа като на американофили, най-вече защото са финансирани от изгонените от Америка Nexo. Шега. Някога президентът Байдън каза, че е ционист, тоест, че Америка винаги ще подкрепя Израел, както и трябва да бъде. Израел е ежесекундно обграден от смъртна опасност. Да мълчиш на този ден не е политическа грешка, а прикрит, може би подсъзнателен колаборационизъм. Единствен Бойко Борисов не само написа изявление, но и дръзна за пръв път да отбележи, че „… Едновременно с това обаче с болка свеждаме глави пред паметта на онези 11 343 депортирани от Вардарска Македония и Беломорска Тракия, които българите не успяхме да спасим“.

За пръв път от български политик е изразено нещо като извинение за изпратените македонски евреи в концентрационните лагери. Преди 4 години като премиер Борисов отказва да направи подобно изявление, защо сега? Отношенията на България с Македония стават все по-опасни и всеки отговорен политик би направил максималното, за да допринесе за тяхното успокояване. Знаем, че македонци и сърби са масово Путинови пионки. Докато там се действа хибридно и подмолно, България прави грешки, които допълнително нажежават ситуацията. Не може български клуб в Македония да се казва „Цар Борис III“. Не само е нелепо, но е и шамар за близките и паметта на убитите македонски евреи. Това е политически груб ботуш в лицето им. Съответно македонците започнаха да пребиват хора. Глупостите на Кирил Петков със създаването на полет София–Скопие завършиха подобаващо – такава линия вече няма. Борисов апелираше за падане на ветото срещу Македония доста преди Петков да се хване на този спасителен за него пояс. През 2022 г., като премиер, Кирил Петков „прекланя глава пред жертвите на Холокост“, тази година не прекланя, Христо Иванов също. Никой политик, без изключение, дори и Бойко Борисов, не се осмели да изрази мнение за крайно неподходящото име на клуба в Македония. Този популизъм не само е вреден, а е и опасен. Преди месеци писах, че вината на България за депортирането на македонските евреи трябва да се признае на правителствено ниво, за да се затвори тази страница. Тогава на никой нямаше да му мине през ум да мълчи, когато клуб е кръстен „Цар Борис III“, нямаше да има и палежи и побои, нито щяха да имат грам основание да ни наричат фашисти.

Все пак с изказването си от оня ден изглежда, че Бойко Борисов поема тази отговорност. Това остана явно нарочно незабелязано от известни български евреи и вероятно така трябва, докато България не демонстрира на най-високо държавно ниво политическа воля да бъдат официално признати историческите факти. Разбира се, сигурно не им е приятно, че точно Борисов има политическата смелост да го направи, и то в кризисен момент в българо-македонските отношения, но това е положението. Нито един от техните „носещи промяната“ любимци не се сети, нито пожела да поеме отговорността, която носи това признание. Не див популизъм, а жалък страх и треперене за всеки глас на предстоящите избори. За гласовете на расистите и колаборационистите, които работят за Путин и за засилващия се сблъсък между България и Македония. В налудничавия свят, в който живеем, Македония е тази, която би нападнала България, за да си вземе територии, не обратното, както се опитват да внушават някои оттам. Дим и огледала.

Изборите ще са ден след ултиматума, поставен на Nexo от нюйоркската прокуратура да бъдат възстановени парите на клиентите на платформата. Очакваме развитието на този сюжет с любопитство. Вариантите са два – успяват да възстановят средствата и с това доказват, че не са били Понци схема и имат реална ликвидност, или обявяват банкрут и срещу тях се завеждат хиляди граждански искове. Така или иначе, явно те залагат много на България, наливайки пари в политически проекти тук, защото Америка за тях вече е затворена. Това означава, че българският избирател трябва да е нащрек, защото се е сдобил с нов тип „благодетели“. Наистина трябва да се проучи дали и къде копаят, което не е незаконно, но когато е мащабно, е толкова вредно, колкото въглищна централа.

Новото на Източния фронт е, че всички руски политици, които искат да прогресират в Путинова Русия, отиват да се снимат в новоокупираните от Русия територии, облечени във военно маскировъчно облекло. Политическата класа се радикализира в желанието си Русия да оцелее. Някои като Дмитрий Рогозин, бившия директор на „Роскосмос“, отиват да се бият на фронта, а други, като губернатора на Курск, изявяват желание да минат военно обучение във „Вагнер“. Новината за танковете от Европа и Америка е отлична, но новините от Русия са по-скоро, че те ще се бият до смърт, а това е плашещо.

Миналата седмица американският Бюлетин на атомните учени публикува съобщение, че Часовникът на Страшния съд показва 90 секунди до полунощ. Докторът на науките, президент и главен изпълнителен директор на Бюлетина на атомните учени, в чийто борд членуват 10 нобелови лауреати, казва: „Живеем във време на безпрецедентна опасност и часовникът на Страшния съд отразява тази реалност. 90 секунди до полунощ е най-близкото до полунощ време, откакто съществува часовникът. И това е факт, който притеснява експертите ни. Правителството на САЩ, неговите съюзници в НАТО и Украйна имат множество канали за диалог; призоваваме лидерите да ги изследват до пълната им способност да върнат часовника назад“.

Бан Ки Мун, бивш генерален секретар на ООН, също прави изявление: „Преди три години помогнах за разкриването на Часовника на Страшния съд – тогава последно стрелките му бяха преместени. Днес те са още по-близо до полунощ, което показва колко по-опасен е станал нашият свят след пандемията от COVID-19, екстремните метеорологични явления и ужасната война на Русия срещу Украйна. Лидерите не обърнаха внимание на предупрежденията на Часовника на Страшния съд през 2020 г.. Ние всички продължаваме да плащаме цената. През 2023 г. е жизненоважно за всички нас те да действат“.

И без този леко странно звучащ Часовник ни е ясно, че сме на 12 без 5 от ядрена катастрофа. И какво? Ще въведем еврото в свят, в който не се знае дали ще го има. И ще слушаме простотиите на политиците ни буквално до смърт. Що за глупава съдба.

- Реклама -

Последни новини