Диана ДАМЯНОВА
Отива си служебното правителство, което имаше усещането за себе си и се държеше така, все едно има поне четиригодишен мандат. Отива си правителството, което за да „запази“ вота за сътворителите, поддръжниците и защитниците на убийствата в Петрохан, избра да мълчи по този въпрос в продължение на дълги два месеца.
И изведнъж, сякаш по чудо, като минаха изборите, реши да каже истината, а именно че става дума за убийства и самоубийства, секта, нечисти отношения между мъж и деца. Това мълчание не е просто „затаяване на истината“, то беше недостойна политическа лъжа, целяща да се отблагодарим на „нашите“.
Отива си правителството, което раздаде по 20 евро помощ на тези, които имат коли, щото тези, които нямат коли – кучета ги яли.
Отива си правителството, където вътрешен министър беше човекът, возил се на яхта с единствената в историята на Европа свалена за злоупотреби прокурорка (дарена от същия с охрана), правителството, което твърди, че спря вота към Борисов и Пеевски – купен, корпоративен или какъвто там е тоз от ромките квартали, но остави този вот безпрепятствено към друга политическа, а може би други политически сили. Толкоз за честността на изборите, дето започнаха с гаф и завършиха със самохвалство. Естествено, никой не направи анализ на вота в тези територии, че що да го прави?
Отива си правителството, за което ТикТок беше главна, често единствена цел на съществуването, което създаде незабравимите форми на интервюта с по двама души (явно един не стига, за да се наслади зрителят) и което успя последните дни от своето съществуване да се разходи до Съединените щати, очевидно по неотложни ангажименти, за които после ще разказва на яхтата бившият министър, ограден от приятели и приятелки.
Отива си правителството, на което правосъден министър беше човекът, известен като юридически експерт на Антикорупционния фонд (какво хубаво квазидържавно име) и който не бил подписал писмото, което същият фонд прати до службите в България в защита на сектата, спомената по-горе.
И накрая, отива си правителството, което успя да каже за себе си толкова добри думи за два месеца, колкото не изричаме и за мъртъвците. При това само си ги формулира, само си ги изказа и само си ги разпространи. Не, не е самохвалство, а е пълна липса на разбиране за това как функционира общественото мнение.
Но… за мъртвите или хубаво, или нищо. Така че нищо.