
Николай Попов е предприемач и учредител на гражданско движение „Сияние“, което създава в памет на своята 12-годишна дъщеря Сияна, загинала при тежка пътна катастрофа. Той участва на последните парламентарни избори, като регистрира коалиция. Завършил е икономика в УНСС със специализация по „Икономическа социология“, както и „Зелена икономика и бизнес модели“. Заемал е различни ръководни позиции както в частния, така и в публичния сектор.
-Господин Попов, дъщеря ви Сияна загина в катастрофа и от години водите битка с институциите. Сигурно болезнено сте преживели трагедията на магистрала „Тракия“?
-Всеки такъв инцидент, дори с един загинал, преживявам лично като нова трагедия. Всички тежки спомени, които никога не ме напускат, се връщат с още по-голяма сила. Болката в гърдите става още по-силна и по-задушаваща. Ужасно е.
-Къде според вас е основният проблем, за да се стигне до този кошмар – състоянието на пътищата, липсата на контрол или усещането за безнаказаност у шофьорите?
-Състоянието на пътищата не е оправдание за безразсъдното шофиране. В случая на магистрала „Тракия“ виждаме, че пак има намесен камион. Тези чуждестранни тежкотоварни автомобили – румънски, турски, карат по пътищата ни като на родео, като на война. Те знаят, че никой не ги контролира, защото Автомобилната администрация фактически работи само през деня и дори в събота и неделя не дежурят. Позволяват си да управляват безобразно и затова се случват ужасяващи катастрофи.
Първият фактор е поведението на водачите, които не се съобразяват с това, че пътната ни инфраструктура е отвратителна, пътищата у нас са лоши, ужасни. Всички ние знаем това и трябва да се съобразяваме, докато не нещо генерално не се промени.
-Появиха се коментари, че напоследък в България изключително много се е усилил тежкотоварният трафик. Какви са вашите наблюдения?
-Така е. Особено след като влязохме в Шенген, трафикът на товарни автомобили се увеличи с между 30% и 40%. През нашата страна минава основният коридор Изток-Запад. Всичко отива към съседна Турция и към близките държави именно през България и затова трафикът ще става все по-тежък и натоварен. Колкото повече се развива транспортът и инфраструктурата, толкова повече се увеличава потокът. Единствената алтернатива е развитието на железопътния транспорт, който в момента е в окаяно състояние.
-Сега институциите си прехвърлят вината за липсата на електронна система за уведомяване при мъгла и подобни проблеми на пътя. Кой е виновният, г-н Попов?
-Обществената поръчка за тази система е обявена още през 2019 година и спряна заради обжалване. През 2022 г. правителството на Кирил Петков отново я спира. Покрай нещата, които той „изчегърта“, направи това и с тази поръчка. През 2025 г. отново беше обявява поръчка за център, който да контролира предупредителни табла, въпреки че самите табла липсват. Тя отново беше спряна заради липса на средства. В бюджета за пътна безопасност пак не стигат пари. И така се стигна дотам да няма предупредителни знаци. Но аз се съмнявам, че такива табла биха спрели някои наши шофьори и че те щяха да им обърнат внимание.
-Как в Европа се регулира трафикът при екстремни климатични условия?
-В съседна Сърбия, в която част от магистралата е строена от българска фирма, и в Хърватия имат информационни табели и знаци, които показват ограничения според метеорологичната обстановка. Това са интелигентните транспортни системи, които заложихме в програмата на движение „Сияние“. Не че ние сме ги измислили, всичко това се прилага навсякъде по света и трябва да се въведат и тук, за да се борим с черната статистика.
-Вие лично търсили ли сте контакти с институциите за подобни действия? Виждаме, че санкциите на пътя непрекъснат растат, а жертвите не само не намаляват, а става все повече.
-Има някакъв експертен съвет, който уж заседава. Комуникирам с няколко министри и с премиера, но официални срещи не сме имали. Може би нашата организация е с една от най-големите експертизи в тази област. Аз самият натрупах опит по трагичен начин. Но никой не ни е канил да дадем каквото можем да направим за тази кауза.
-Често изразявате съмнения относно автотехническите експертизи и бавното правосъдие. Опасявате ли се, че при инцидента сега нещата могат да бъдат потулени?
-Скандално е, че на мястото на катастрофата край Ямбол беше Станимир Михайлов Карапетков. Това е вещото лице по делото за моята дъщеря Сияна. Той внесе скандална експертиза, която ще бъде разбита на пух и прах, защото има доказателства срещу нея. Това вещо лице натвори куп безобразия не само по делото на Сияна, а по делото на Дженко Баркалов. Според родителите на децата, загинали край река Лим, и там се е случило такова нещо. Десетки са примерите. Присъствието на този човек на поредната тежка катастрофа е предпоставка за опорочаване на цялото разследване и прикриване на истината.
-Как на тази катастрофа се е появило това вещо лице?
-Полицията отрича да го е викали. Ще се окаже, че се е самопоканил на мястото на инцидента и сам се е разпоредил да разследва, за да търси следи, които понякога „открива“ дни след катастрофите. Окръжният прокурор на Ямбол отрича да го е викал, не е повикан и от шефа на следствието, доколкото разбрах. Иван Демерджиев пък е помолил това лице да не присъства на катастрофата. Остава мистерия как се е появил там.
Този човек се води доайен сред вещите лица, когото успях да развенчая. Той е бивш преподавател от Техническия университет, когото смятат за последна инстанция по делата за пътно транспортни произшествия и който извърши страшни безобразия по моето дело, водейки ми наказателни и граждански дела за хиляди левове и тормозейки ме дълго време.
-Гледах интервю с майка на загинало дете, която каза, че често при такива инциденти първи за тях научават адвокати, а след това близките на загиналите. Има ли кантори, които следят катастрофите и печелят от това?
-Проучвал съм този въпрос. Това го има и в международната практика. Например в Америка първи пристигат няколко адвокатски кантори на мястото на ПТП-то, за да се борят за клиенти. Въпросът тук е какво вършат автоекспертите, защото те са хората, които могат да насочват делата и да прикриват следи.
Факт е, че у нас има такива адвокати и наистина разбират за инцидентите изпреварващо и печелят от това.
-Неведнъж сте се изказвали остро за работата на институциите и на Държавната агенция за безопасност на движението. Има ли въобще някой, който чува гласа на почернените родители?
-Искам оставката на председателката на тази държавна агенция, защото не върши нищо. Вие самата знаете ли как се казва тя?
-Не.
-Казва се Марта Петрова. Вие сте журналист с опит, който не я познава. Бях гост в предаване на „Дарик“ и водещият също не знаеше коя е. Фактът, че имаме толкова катастрофи, че темата е публична, а дори от най-високата трибуна в парламента и Министерския съвет никой не я е чувал. Това означава, че тази агенция за безопасността по пътищата изобщо не функционира. Затова искам оставката на тази госпожа и оставката на човека, който повика вещото лице Станимир Карапетков на тази катастрофа.
На същия този участък предишната вечер загина директорката на едно от училищата в Карнобат, премазана от шофьор, каращ с превишена скорост. Това е отсечката на смъртта, въпреки че пътят там е прав, което явно дава привидно спокойствие на някои водачи. Гледах интервю с потърпевш от катастрофата, който разказваше как се е движел със 120 км/ч. Как е възможно това в такава мъгла? Мнозина си мислят, че ако ограничението е 130 км/ч, е задължително да карат точно с толкова. А не е така – водачите трябва да се съобразяват с пътните условия.
-Възможно ли е сред причините за инцидента да е и пътната маркировка?
-Факт е, че парите не стигат и за пътна маркировка. За следващата година почти няма бюджет за т.нар. текущ ремонт и поддръжка, от което страда състоянието на маркировката. От необходимия санитарен минимум от 1,5 млрд. са заделени едва 470 млн. в бюджета, което за мен е скандално.
-Какво бихте казали на семействата на загиналите край Ямбол, за които в момента започва най-тежкият път – този на скръбта и търсенето на справедливост в съда?
-Ние сме събратя по съдба, пожелавам им много сили. След като погребат близкия си, започва тяхната борба за справедливост, но малко по малко хората се свиват в себе си и се оттеглят, защото знаят какво следва. Аз говоря публично и съм подложен на страхотен институционален тормоз от същия кръг от хора, за които говоря. Разкривам схемите им и те се опитват да ме натискат и да ме изкарат черен и лош. Няма да стане, защото справедливостта и истината са на наша страна. Ужасът е пълен, не знам от кого да се търси отговорност, институциите си прехвърлят топката. Трагично е положението, наистина.
Петя Бахарова
