
Наум Шопов влезе в „Трейтърс: Игра на предатели“ заедно с любимата си Теа Минкова. Дали това е привилегия или минус, тепърва ще става ясно, но погледите на останалите участници вече сериозно са вторачени към тях и по специално към Теа. Макар да са в ролята на праведни, ще им се наложи сериозно да се отбраняват и да отхвърлят съмненията, че някой от тях е предател. Преди да влезе в „Трейтърс“, Наум съобщи и новината, че вече няма да води риалити шоуто „Ергенът“. Сега за първи път той разкрива и каква е причината за това негово решение.
- Наум, досега не сте били участник в риалити формат. Защо се съгласихте да се включите във втория сезон на „Трейтърс“?
- Пет години бях в доста удобната позиция да знам повече от участниците. Стана ми любопитно как ще се справя, когато и аз знам точно толкова, колкото човекът до мен. Конкретно в „Трейтърс“ ми хареса, че можеш да си наблюдателен, да си слушал внимателно всяка дума и пак да си направил напълно грешен извод. А и възможността да играем с Теа беше голяма част от удоволствието.
- Това, че с Теа Минкова участвате заедно, макар и като отделни играчи, плюс или минус е?
- За мен е плюс. Хубаво е да се спогледаш с някого и да знаеш, че е забелязал същото като теб. Уловката е, че след 14 години заедно аз разчитам доста добре Теа, но и тя ме познава прекрасно. А останалите имат съвсем основателна причина да се питат дали, когато единият от нас каже нещо, вече не говори от името на двама.
– Кой е по-добрият стратег от двама ви?
– Теа по-бързо усеща хората. Аз имам нужда да си подредя кой какво е казал, на кого го е казал и дали преди половин час не е твърдял друго. Когато накрая стигнем до един и същ човек, нейният анализ е отнел около 30 секунди, а моят – половин ден. Така че по ефективност й давам предимство.
– Кои бяха най-сериозните ви спорове относно стратегията за разкриването на предателите?
– При нас интересният спор е колко тежи едно „усещам го“. Аз веднага бих попитал какво точно е направил човекът. Това е логичен въпрос, само че, ако чакаш някой да ти даде безспорно доказателство, може междувременно да си тръгнеш от играта. Конкретните имена ще оставя за епизодите.
– Ако ви бяха дали ролята на предател, мислите ли, че щяхте да се справите с нея?
– Мисля, че да. Играта тогава щеше да е съвсем различна, защото съм далеч от мисълта, че нямаше да се усетим един друг.
– Имахте ли трудно изпитание или инфарктна ситуация по време на снимките?
– Още изборът на предателите на първата кръгла маса е особено преживяване. Стоиш със затворени очи, Владо Карамазов обикаля и чакаш да разбереш дали ще усетиш ръката му на рамото си. Като зрител това трае секунди. На стола обаче имаш предостатъчно време да си представиш всички варианти.
– „Трейтърс“ за вас е…
– Единственият случай, в който имам основателна причина да попитам Теа къде е била снощи. И тя има пълното право да ме излъже.
– Обявихте, че няма повече да сте водещ на „Ергенът“. Защо се отказахте? Не се разбрахте с продуцента Ники Николов или имаше друга причина?
– Аз взех това решение. След пет години усетих, че за мен е време да приключа участието си като водещ в това предаване. С Ники сме в чудесни отношения и това няма общо с решението. На финала вдигнах тост за новите пътища, по които е време да продължим. Това не е случайно, защото решението ми беше в процес на взимане от повече от година.
– Какво ви даде работата в „Ергенът“?
– Научи ме на толкова много неща, за колкото не бихме имали време и пространство в това интервю. Когато получих предложението, бях сигурен, че съм най-неподходящият човек в България за тази роля. В крайна сметка извървях дълъг път и благодарение на многото професионалисти, които го вървяха с мен, успях да се развия както професионално, така и лично.
- А какво научихте за любовта, гледайки толкова различни участници?
- Колко лесно е да кажеш: „Аз на негово място щях да избера другата“. И аз съм го правил наум, а съм бил там и съм виждал много повече, отколкото влиза в един епизод. Пак не знам как се чувства този човек, когато остане насаме с някого. В това отношение „Ергенът“ ме направи доста по-предпазлив с даването на акъл.
- Запазихте ли приятелски отношения с някого от ергените?
- С Виктор от първия сезон например много лесно намерихме общ език покрай спорта. Тогава имаше уникалното обстоятелство, че беше „първи път“ и за мен. Нещо, което повече не се случи в контекста на „Ергенът“.
– Коя е най-паметната ви история от това риалити?
– Първият сезон и моята тетрадка. Аз трудно помня имена, а трябваше да запомня 22 момичета и да знам по нещо за всяка от тях. Седнах и си направих пищов. После обясних на продуцента колко е важно никой да не ме хване с тази тетрадка. Хората гледат церемонията и се чудят кой ще получи роза, а водещият преди това е учил за контролно.
– Загърбихте ли актьорските ангажименти?
– По-скоро си позволявам да избирам. За сериала „Откраднат живот“ ме привлече медицината. Рядко ти се случва сутрин да учиш нещо като студент и после то да ти влезе в работа пред камера. След това дойде „Без крила“, където влязох в образа на шампиона без ръце по скок на дължина Михаил Христов. Тези две роли ми дадоха съвсем различни причини да кажа „да“. Пак бих го направил, ако прочета нещо, което ме заинтригува така.
– Разочарован ли сте от актьорската професия?
– Не. Имам много хубави спомени от снимачната площадка. Просто харесвам и работата, която вършим с Теа. Там можем сутринта да измислим сцена, следобед да я снимаме и вечерта вече да знаем дали идеята е била добра и за някого извън нашето семейство. Тази свобода много ми допада.
– Киното не ви ли блазни?
– Блазни ме. В „Без крила“ играх човек, който после ще седне в салона и ще види как си разказал живота му. Мишо Христов знае кое какво му е струвало. Моят ангажимент беше да го разбера достатъчно добре, за да може той да се разпознае на екрана. Такъв тип работа бих приел отново с удоволствие.
– А театърът?
– На седем години излязох на сцена в „Кукувицата“ на Димитър Еленов. После имах възможността да гледам дядо ми в десетки представления, но последното му завинаги ще остане в съзнанието ми – „Крал Лир“. Така че към театъра имам лично отношение. В момента ми е далеч по-естествено да работя пред камера, а в театъра с удоволствие влизам като зрител.
– Не сте ли мислили да играете с баща ви Христо Шопов заедно на сцената?
– Честно казано, трудно си ни представям в общ проект.
– Кой е урокът, който ви остана от дядо ви Наум Шопов?
– Че можеш да кажеш на някого нещо направо и той пак да усети колко го обичаш. Дядо ми имаше тази прямота. С братовчед ми Асен сядахме при него и слушахме историите му от времето, когато е бил млад. Сега ми се иска да го бях питал за още толкова неща. Съветите му са си мои, а начина, по който говореше с нас, бих искал да запазя и като баща.
– Любопитното е, че не сте го наричали „дядо“. Защо?
– Всички в семейството му казвахме Големия Наум. Аз бях Малкия. За мен той беше превърнал това име в титла и съм горд, че го нося. Преди време заведох дъщеря ми Амая пред Театър 199 да види отпечатъците от дланите му. На едно дете трудно можеш да обясниш с думи кой е бил прадядо му и какво значение е имал той за цялата актьорска гилдия в България.
– Завършили сте медицина с почти пълно отличие. Но и тази професия май изоставихте?
– В момента професионалното ми ежедневие е друго. Медицината ми е дала страшно много, включително навика да си задавам въпроса: „Откъде знам, че това е така?“. Има и нещо забавно – в девети клас едва не останах на поправка по биология. Наложи ми се да седна да уча сериозно и точно тогава установих колко ми е интересна. Ако ми бяха писали една лесна четворка, кой знае с какво щях да се занимавам.
– Били сте на стаж в клиника за естетична хирургия. Няма ли да ви е приятно да правите хората по-красиви?
– Бил съм в почти всички видове хирургични клиники. В хирургията винаги ме е привличала прецизността. Трябва да вземеш решение, да си достатъчно подготвен, за да го изпълниш с ръцете си, и да поемеш отговорност за резултата. Стажът ми даде възможност да видя какво означава това в действителност.
– С Теа сте заедно от 14 години. За това време минавали ли сте през по-сериозни кризи?
– Имали сме трудни периоди и сме се карали съвсем качествено. Ние живеем заедно, работим заедно и отглеждаме дете. Понякога уж обсъждаме монтажа на едно видео, а и двамата отдавна сме се ядосали за нещо вкъщи. Теа много добре е описвала разликата помежду ни – тя иска да говори, аз мога доста дълго да мълча. След 14 години поне знаем кога единият трябва да даде малко време, а другият най-после да си отвори устата.
– Поддържате страхотна форма. Каква е рецептата – само правилно хранене и спорт ли?
– Кардио и тежести почти всеки ден. Правя го от години и вече не водя сутрешни преговори със себе си дали днес ми се тренира. По-скоро гледам къде мога да вместя тренировката. Понякога имаш цяла зала, друг път имаш ластик до басейна. А за храненето гледам какво правя през по-голямата част от времето. Една пица няма да ми развали формата, както и една салата няма да ме вкара във форма.
– Може ли човек да живее добре като инфлуенсър в България?
– Да, може. При нас едно видео означава да измислим идея, да я съгласуваме с клиента, да я изиграем, да я заснемем и монтираме. После идват корекциите, сроковете и фактурата. Хората виждат минутата, която сме публикували. За да живееш добре от тази минута, трябва да можеш да свършиш и останалата работа. А понякога най-разумното бизнес решение е да откажеш кампания.
– За какво мечтае Наум Шопов?
– Амая да си спомня, че сме имали време за нея. Много харесвам пътуванията с кемпера точно по тази причина. Ако някъде ни е хубаво, можем да останем още един ден. А за мен си имам и една доста шумна мечта – да карам повече на писта и да видя докъде мога да стигна в развитието си в моторните спортове. В последните 5–6 години те стават все по-голяма и важна част от живота ми. Ако успея да съчетая състезателен уикенд със семейно пътуване с кемпера, още по-добре.
Антон СТЕФАНОВ
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
