
Иглика Трифонова е сред известните български кино и театрални режисьори. През 2001 г. дебютира с „Писмо до Америка“. Постановчик е на спектакъла „Фенове“ по пиесата на Елин Рахнев, а в представлението участват Валентин Танев и съпругът й Христо Гърбов.
Печели награда на кинофестивала в Кан през 2011 г. за най-добър сценарий в Централна и Източна Европа, носител е и на отличието „Кшищов Кешловски“ за „Лъжесвидетелят“.
- Как се представяте пред хората?
Знам, че в първия момент хората ме възприемат като прекалено сериозна и дистанцирана. Трябва малко време и усещанията се променят. Аз съм човек с чувство за хумор и това сваля напрежението.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Първото впечатление не е най-важно за мен. Добре съзнавам, че хората и проявите им са многопластови. Харесва ми да откривам пластовете. Това е част от моята професия.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Не.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Случвало ми се е, но не е правило. Все повече време ми е нужно, за да го направя.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Глупостта и най-вече натрапената глупост.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Прекалено е теоретичен този въпрос. Както и да отговоря ще бъда неискрена или в клишето.
- Какво може да ви разплаче?
Плача на неочаквани, дори за мен самата, неща, често на пръв поглед незначителни. Неведоми са проявите на тъгата и отчаянието. Не искам да ги анализирам. Това е нещо съкровено…
- На какво най-често се смеете?
Най-истински се смея с приятелите от близкия ми кръг, с мъжа ми, с брат ми, с актьорите по време на работа. До сълзи ме разсмива внучка ми, защото е до болка непринудена.
- Последната книга, която ви впечатли?
Книгата, която завърших вчера, е „Неспокойните“ на Лин Улман, за копнежа й да бъде близка с баща си Ингмар Бергман, за трудния път на двамата един към друг. Красива и истинна книга.
- Последният филм, който ви впечатли?
Италианският „Раят на пауните“ на Лаура Биспури.
- Любим художник?
Ван Гог, Пикасо, Иван Милев, Майстора, Георги Божилов-Слона, Васил Абаджиев.
- Любим писател?
Чехов, Фокнър, Селинджър.
- Любим поет?
Яворов, Емили Дикинсън, Валери Валериев.
- Любим певец?
Много е еклектичен вкуса ми към певци: Големите български гласове Вълкана Стоянова, Янка Рупкина, Роза Цветкова, Верка Сидерова и още, и още (израснах с тези жени, майка ми пееше във „Филип Кутев“) младостта ми и белязана от Ян Гилън, Джон Ленън, Мик Джагар, Фреди Меркюри, обожавам Били Холидей, Би Би Кинг, Рей Чарлз, вълнува ме пеенето на Теодоси Спасов и… много са.
- Любим филм?
Любим филм на човек, който се занимава с кино? Това са стотици филми, вярвайте…
- Любимо тв предаване?
След „Сънчо“, което като дете гледах в захлас, не мисля, че имам „любимо“ тв предаване. Следя новините.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Всякаква, наистина всякаква.
- Политик, на когото вярвате?
Това е нещо много лично. Не виждам смисъл да го споделям. Не бих го подложила на хейтване.
- Историческа личност, която презирате?
Към историята не изпитвам презрение, опитвам се да проумявам как се заражда и проявява злото и може ли да бъде избегнато. Посвещавала съм филм на тази тема. Възмущават ме съвременни политици.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Нашият мъченик Левски, Чърчил с цялото противоречие на характера си, Вацлав Хавел, сега – Зеленски. Екзистенциално вълнуващо е да гледаш как един мъж се вдъхновява от изпитанието си, израства мисловно и нравствено и застава срещу злото без сметки, без уговорки, без предпазни колани.
- Любим парфюм?
Странно е след предишния въпрос да отговарям на този. Сега харесвам L,INTERDIT на Givenchy.
- Любимо мъжко име?
Христо.
- Любимо женско име?
Анна.
- Какво научихте от родителите си?
Всичко. Моите родители имаха човешката дарба да обичат силно децата си. Дадоха ни безпределна обич и ни накараха да се чувстваме личности, повярвахме, че нещата, които искаме да правим, са важни.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Да възпитаваш детето си е толкова трудно. Опитвах се да бъда като баба си, като родителите си, да покажа на дъщеря си колко много и завинаги ще я обичам. Благословена съм с прекрасна дъщеря. Щастлива съм, че и тя има таланта да обича детето си. Сега наблюдавам как тя възпитава внучка ми и това ми се струва още по трудно.
- Каква искахте да станете като малка?
Режисьор. За това има доказателство в лексикона на моя съученичка от трети клас.
- Кое е любимото ви животно?
Куче.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
Не съм по цитатите. Нямам мото.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Да разказвам виц писмено? Ооо, абсурд! Това е предизвестен провал.
- Думата, която използвате най-често?
Накарахте ме да се замисля. Не знам.
- Любимо ястие?
Обичам да ям. Обичам френска и италианска кухня. Открих простата гръцка кухня с малко продукти. Обожавам прясно уловена риба (от семейния ни приятел Панчо от Лозенец) на скара. Обожавам десерти.
- Любим цвят?
Никога не съм предпочитала един цвят. В това отношение съм всеядна. За мен е важна комбинацията на цветовете, влиянието на светлината върху цветовете… там някъде се проявява магията им.
- Любимо питие?
В младостта ми – ракия. Сега се уча да пия вино, да го разпознавам, да търся любим вкус, да му се наслаждавам…
- Пушите ли?
Отказах се от цигарите преди двадесет и три години.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
На пет години, защото нашите не ме пускаха в морето на бургаския плаж да влизам докъдето искам и да стоя колкото дълго искам. Някак усетих, че в предстоящия ми живот ще има ограничения и това никак не ми хареса.
- Кога сте били най-горда със себе си?
Това са мимолетни моменти, много, много лични и ако ги разкажа, ще ги превърна в нещо тромаво и при всеки случай самохвално. Те са за лично ползване.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Нека да отговоря така: Открихме се с мъжа, с когото живея вече тридесет и пет години, и създадохме семейство. Едва след това имах равновесието и силата да започна своята кариера, ако работата която върша може да се нарече кариера. В известен смисъл аз я дължа на този мъж.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Приятели от детинство. Състудентите ми от ВИТИЗ. Актьорите ,с които работя, работила съм и ще работя. Много интелигентни и отдадени на професията си хора от различни области, които ми помагат да израствам и да преодолявам предразсъдъците си. Без изключение хора със забележително чувство за хумор и самоирония. Свестни хора.
- От какво най-много се срамувате?
Когато осъзная, често със закъснение, че съм постъпила тесногръдо, предубедено, несправедливо, тъпо. Когато по време на снимки пред екипа ми се почувствам безпомощна. Когато съм премълчала нещо, което не е трябвало да премълчавам.
- Кой е най-големият ви страх?
Че близките ми ще се разболеят. Че мога да ги загубя. Това е екзистенциалния ми ужас, като на милиони хора.
- Мечтата, която преследвате?
Да правя добро кино.
- Откъде черпите информация?
От медии и журналисти, на които вярвам. Ако са световни събития, гледам CNN и Euronews.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Това става все по-трудно и все повече внимавам. Налага се все повече да мисля.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
В един момент започнах да затъвам в тях, но си наложих дисциплина и се ограничавам. Чета много, пиша и за професията ми е супер важно да имам свободна и чиста територия. Но не отричам, че социалните мрежи са чудесен и светкавичен консултант за толкова много важни информации, езикови справки, проверки на превод и други.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Не и в моя живот.
- Искате ли да летите в Космоса?
Не съм копняла за това.
- Вярвате ли в извънземни?
Би трябвало да има, но засега няма истински доказателства. Ами ако сме сами?
- Имате ли пророчески сънища?
На сън ми се явяват епизоди, диалози, визия за бъдещ филм, но само ако яко съм се измъчила и мислила наяве. Сякаш на някого му дожалява за мен и ми прави подарък. Такива са най-добрите моменти във филмите ми.
- Кое е любимото ви цвете?
Лалета, рози, божури.
- Отглеждате ли домашен любимец?
В момента не. Имахме една чудна, любвеобвилна фокстериерка Джой. Винаги ще ни липсва.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Спонтанността, вродената доброта, таланта да обичаш друг човек, дарбата да мислиш.
- Кога предпочитате самотата?
Когато съм преуморена, за кратко преди снимки, за по-дълго след снимки.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Давам вътрешна битка да не се докарвам до ненавист. За моето занимание е важно да наблюдавам, да познавам пороците. Те са важна част от дълбоката драматургия.
- Борили ли сте се със зависимости?
Трудно и дълго отказвах цигарите.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Да се осмеля да казвам това, което наистина мисля. Отне ми време в младостта.
- Имате ли хоби?
Не.
- Бихте ли се определили като бохем?
Определено. Това е моята среда
- Къде почивате – в България или в чужбина?
В България.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Страх ме е от дългата самота.
- Вярвате ли в късмета?
Разбира се.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Нямам драма за нещо съществено, което съм пропуснала, наистина. На тази възраст мога да кажа, че съм имала добри шансове и съм получила много, може би повече, отколкото съм заслужила, от хората с които съдбата ме е срещнала. Смирена съм на тази тема… и благодарна.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Защо не. 65.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Хиляди неудобни ситуации, разбира се. Напъвам се отделя една по-ярка. В момента не успявам.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
50-те и 60-те години в Ню Йорк. Имам копнеж по тези години и това място.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Печатарската машина и Теорията за относителността.
- За или против ваксините?
За.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
По същество не. В тези теории вкарваме собствените си страхове и неспособността си да приемем реалността. Не отричам, че понякога, страхотиите, които закодираме в измислиците си, са по търпими от ужаса на истинския живот. Пример: войната в Украйна.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Между тези двете, категорично либерал.
69.Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
А как иначе.
- Интересувате ли се от спорт?
Гледам волейбол, ски и футбол. Мъжът ми и дъщеря ми са болни футболни фенове. Единствената театрална постановка, която направих, е по текст на Елин Рахнев и през цялата пиеса се говори за футбол! Футболът е велика игра.
- Държите ли на перфектна визия?
Харесвам красиви хора, но перфектна визия – звучи ми напразно амбициозно.
- За или против пластичните операции?
Как мога да бъда срещу нещо, което хората правят със страст. Стъписват ме крайни промени, когато индивида просто става друг на вид. Мисля си за близките му и как се справят с тези промени. В крайна сметка ти обичаш някого и с несъвършенствата. Леко ме смущава и факта, че след пластични операции жените започват смущаващо да си приличат. Но ако търсят това, аз съм ок.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Средно твърдо. Чудя се какво ще разберете за мен от този отговор.
- Доволни ли сте от заплатата, която получавате?
Не съм на заплата.
- Страхувате ли се от новото начало?
Не. Винаги ме е привличало новото начало. Изключвам близостта с близки и приятели.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Искам да пътувам и да видя много държави. Много ми е важно това. Но вече знам, че ще живея тук. По милиони причини
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Когато попаднах в истинската си среда, когато се намерихме с Христо, когато се роди дъщеря ми, когато се роди внучка ми, премиерата на първия ми игрален филм „Писмо до Америка“
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Загубата на родителите ми, с които имах много, много силна връзка и загубата на близък приятел, който беше мой съдник, мой критерии и мой подстрекател. Боли, когато губиш тези, които те обичат безуговоръчно. Някак си светът ти се смалява.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Внучката ми.
- Вярвате ли в приятелството?
Приятелството е съществена и красива част от моят живот.
- С кого бихте живели на самотен остров?
С хората, които обичам, разбира се.
- Можете ли да простите изневяра?
Мисля, че мога.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
С някои да, с други не.
- Привърженик ли сте на брака?
Не е задължителен.
- Романтична ли сте?
Не. Романтиката някак замъглява реалното. Предпочитам да гледам „на фокус“.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Късна вечер, почти нощ и рано сутрин.
- На кой народ симпатизирате?
На народите страдалци. Днес това са народите на Украйна и Иран.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Защо?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С Путин.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че в нашия живот няма да има голяма война. Че светът се движи единствено напред, че изкуството може да предотвратява злото…
- Кога свършва детството?
Когато си отидат родителите. Но тогава ти започваш да се връщаш в спомените от детството, защото те са там. Така че, по някакъв начин, детството е до края с теб.
- С какво никога не искате да се разделите?
С реалистичното възприемане на света и със способността да обичам.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Със съвета на баба ми да не се страхувам от тъмното, защото „там са душичките на прабабите, а те ни обичат и ни пазят“.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Има нещо такова.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Да се допитвам – не. Правени са ми подробни хороскопи, които са интригуващи.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Не.
- Каква е представата ви за щастие?
Да бъда с близките си, след като съм завършила снимките на тежък и вълнуващ филм, по възможност на морския бряг, извън сезона, с чаша кафе с мляко и внучка ми да не спира с въпросите.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
В съня си.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С разговори, които сме водили с приятели, с моменти на близост, които са запазили, със спомени, когато сме се смяли до захласване, с музиката, която сме слушали, с парчета от филмите ми…
