Любопитна е фамилната история на певицата Елвира Георгиева. Дядо й е създател на фабриката за цигулки „Кремона“. Елвира също опъва лъка като малка, а после се насочва към пеенето. Работи с композитора Владимир Наумов, който е и първият й съпруг. В пика на кариерата си Елвира слиза от сцената и се отдава на духовно усъвършенстване. След като се развежда с Владимир Наумов, се омъжва за пластичния хирург д-р Николай Георгиев. В последните години отново се изявява на сцената, а на 10 юли ще се включи в концерта „Обич и песен“ в Пловдив.
– Елвира, на 9 юни имате рожден ден. Как ще го отпразнувате?
– Все още се колебая. Единият вариант е да се съберем вкъщи, но доста често празнувам по този начин, така че този път може да отидем на ресторант или някъде извън София. Не съм решила.
– Усещате ли т.нар. Сатурнова дупка?
– Обикновено усещам такова влияние, но тази година не. Сега нямам някакви сътресения, но и да се случат – ще ги приема, защото Бог ги изпраща. Не сме дошли на тази земя, за да си почиваме, а да си учим уроците.
– Коя е най-хубава изненада, която сте получавали досега?
– Не е важна големината или стойността на подаръка, а самият жест. Тази година получих по-рано подарък от бившия ми съпруг, с когото сме в близки семейни отношения. Подари ми малък пулт, за да мога да включвам микрофона вкъщи и да пея. Беше голяма изненада. Навремето, когато пеех активно, си мечтаех точно за такъв пулт. Хубаво е, че сега се сдобих с него точно преди концерта, в който ще участвам. А мъжът ми през годините ми е подарявал както по-скъпи, така и сантиментални неща. Дори съм търсила и ровила, за да открия предварително подаръка. Това се промени с годините. Обичам изненадите, но предпочитам аз да си избера нещо, за да е по мой вкус и наистина да му се радвам.
– Правите ли си равносметки?
– Покрай рождените дни не. Вече все по-често се замислям колко мимолетен е животът, как всичко, което сме постигнали, не е от такова значение. Много по-важно е какво сме постигнали вътре в себе си. Външните успехи не водят до никъде. Процесът навън няма край, защото човек постоянно иска още и още. Истинският път е навътре – себепознанието, срещата ни с нас, с Бог. Това е смисълът.
– По време на активната ви кариера давахте ли си сметка за тези неща?
– Може би тогава съм гледала предимно навън. Материалният свят е важен доколкото да разберем, че пътят е навътре. Обикновено Бог ни показва тези неща чрез тежките уроци. Страданието носи истината и когато човек преминава през него чрез любов, се издига на по-високо ниво. Важно е да има баланс – да не забравяме, че първо е душата, после е тялото и трябва да следваме нейния порив. А той е свързан с любовта, с добротата, наивността, да си истински. Не е лесно, защото чувствителните и деликатни хора трудно оцеляват в суровия и материален свят. Но затова са преражданията.
– Изпитание ли беше решението да се откажете от музиката?
– Да, пеенето за мен беше всичко. Но някои ситуации ме раздвоиха. Започнах да усещам фалш. Човек трябва да мине през определен период, за да си даде сметка какво се случва. Разбрах, че това, което обичам, не е точният път за мен. Бях разочарована от взаимоотношенията, от това къде ходя да пея. Бях на около 40 години тогава. Не разбирах напълно какво се случва, но имах голямото желание да се откъсна от всичко, да се затворя и усамотя. Да избягам от този свят. Това е някакъв вид депресия, която идва за добро, ако бъде осъзната. Впоследствие научих много за себе си. Изпитах болка, мъка, страдание, но не намирах сили да се върна на сцената. Тя много ми липсваше – аз само това мога да правя. Нищо друго не ми се отдава, само пеенето. Дали рано спрях – ще мине още време, докато разбера. От две години имам единични изяви и за мое голямо учудване хората проявяват интерес към мен. Може да станат по-чести тези концерти, но не мисля засега целенасочено в тази посока.
– На 10 юли ще участвате в концерта „Обич и песен“ в Пловдив. Мислите ли и за нови песни?
– Ако запиша песен, трябва да е нещо изключително. Понякога мисля за това, но трябва да ми докосне сърцето и да има какво да кажа с нея. Безсмислено е хората да се завръщат, без да имат послание. Може и да се случи. Всичко е в ръцете на Бог.
– Споменахте, че сте изпитали разочарования, преди да прекратите кариерата си. Какво обаче ви провокира да се обърнете навътре към себе си?
– Първият ми съпруг ме запали по духовното. Срещата ми с него беше много важна за мен не само в музикална посока. Той имаше мисия да ми отвори очите за духовното. Тогава се бе натрупала много болка в мен, но си давам сметка, че това е бил хубав период от живота ми. Благодарна съм и за лошите, и за хубавите неща. Болката ни кара да гледаме навътре в душата, да се замислим. Много хора, включително и аз, правим грешката да не мислим за себе си. А човек не може да даде на другите, ако не даде първо на себе си.
– Хората виждат само славата и блясъка. Какво провокираше тази болка, за която говорите?
– При мен имаше болка от неправдата в бранша ни. Популяризирането на песните беше много тежко. По националното радио се пропагандираше западна музика и тук-там някой български певец. Опитвахме се да се конкурираме с чуждите изпълнители, да изглеждаме като тях, да правим нови песни и клипове, а това струва много пари. Когато виждаш, че всичко е залудо, не се оценява и трябва да имаш връзки, се разочароваш доста. Това, което ти е най-любимо, започва да те наранява. Разочаровах се от начина, по който трябваше да се продаваме – начинът за достигане до публиката беше някак корумпиран.
– Стана дума и за преражданията. Интересували ли сте каква сте била в миналите си животи?
– Целенасочено не съм се стремила да разбера, но някак естествено научих коя съм била в предишния си живот. Става въпрос за известна личност, но не смея да споделя коя е. Бях в един музей в чужбина и получих дежавю, вещите там и разказът за тази фигура бяха някак много близки до мен. След години имаше ситуация, при която това нещо ми се потвърди. Преди тази тема много ме вълнуваше, прочетох биографии за въпросната личност. Но сега знам, че поуката е важна – в този живот съм дошла, за да се науча да обичам себе си. Желанието ми да се усамотявам също идва от този минал живот. Дори когато пеех, обичах веднага след като сляза от сцената, да се откъсвам, да се прибера вкъщи – беше ми като черупка, като защита. Ако трябва да съм честна, все още не мога да пусна суетата. Не смея да се появя някъде неглиже, би било добре да не се интересувам какво мислят хората за мен. Това е урок, който трябва да науча. Сега ще стана на 61, а душата ми е толкова детска. Успях да запазя детското в себе си, което има и хубава, и лоша страна.
– Изглеждате изключително добре. Извън това, че мъжът ви е пластичен хирург, как се грижите за себе си?
– Имам много чувствителна кожа, така че не мога да се подлагам на различни процедури и да ползвам скъпи кремове. Два пъти през 10 години съм си правила корекции при мъжа ми – лифтинг, това само. Не съм си променяла носа, устните, очите.
– Какво бихте посъветвали младата Елвира?
– Да не е толкова страхлива и да е по-уверена. Да се обича и да не й пука толкова много. Когато човек мисли за другите, се стреми да им се хареса и така пренебрегва себе си.