Киното е магия, която често ни откъсва от реалността, за да ни помогне да я осмислим по-добре.
В историята на седмото изкуство има куп знакови заглавия, които са белязали няколко поколения. Най-успешните имат дълъг живот, а публиката няма търпение да види всяко следващо продължение с обратите в житието-битието на любимите си и не чак толкова персонажи. Когато дойде краят на такава поредица, винаги е тъжно. През тази година се сбогуваме с една от най-успешните екранни продукции за всички времена – христоматийната „Индиана Джоунс“.
На 18 май по време на кинофестивала в Кан се състоя премиерата на петия филм „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“. Той слага финална точка на известната приключенска сага. Или поне със сигурност ще е последният филм с Харисън Форд в главната роля. Любопитното е, че четвъртата част от поредицата, „Кралството на кристалния череп“, бе представена на същата дата 18 май през 2008 г. отново на Лазурния бряг.
Петата, последна лента е първата, която не е под режисурата на Стивън Спилбърг, а сценарият не е дело на Джордж Лукас. Великото кино дуо са изпълнителни продуценти, така че все пак взимат участие в продукцията. Този път режисьор е Джеймс Манголд, познат с филми като „Върколакът“ и „Пълно ускорение“. Скоро Спилбърг сподели, че вече е гледал напълно завършения „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“ и е доволен от резултата. А зрителите ще могат да видят филма и да дадат своята оценка след 30 юни, когато той ще тръгне в кино салоните.
Критиката и зрителите в Кан вече обсъждат продукцията, а сред най-коментираните теми е подмладяването на Харисън Форд в част от сцените. За да се постигне възрастовата трансформация е бил използван модерният софтуър IML, който преди това е бил прилаган, за да намали годините на Робърт де Ниро, Ал Пачино и Джо Пеши. Твърди се, че първоначално Спилбърг е бил против идеята за дигитално подмладяване на Индиана Джоунс, но в крайна сметка актьорът останал впечатлен от крайния резултат.
Действието в „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“ се развива през 1969 година, когато надпреварата кой ще „завладее“ Космоса достига точката си на кипене. Известният археолог и приключенец е разтревожен, след като американското правителство вербува бивши врагове от Втората световна война в отчаян опит да изпревари Съветския съюз. Един от тях е Волер – бивш нацист и настоящ член на НАСА, който участва в програмата за кацането на Луната. Той е твърдо решен да прекрои света, както на него му изнася. Но не и когато Инди има какво да каже по въпроса. Джоунс се впуска в шеметна надпревара с времето, за да попречи на нацистите, а единствената (съмнителна) помощ, на която може да разчита, е на своята кръщелница Хелена. В централната женска роля на въпросната кръщелница влиза екстравагантната британка Фийби Уолър-Бридж.
Испанският секссимвол Антонио Бандерас също е част от продукцията. Ще го видим в образа на Реналдо – приятел на Индиана Джоунс. Бандерас признава, че буквално е трябвало да се „разчекне“ по време на снимките, защото едновременно с този филм е снимал и последния филм за Котарака в чизми, както и още една продукция.
В петата част на приключенската поредица Джон Рийс-Дейвис се завръща като Салах – старият приятел на Инди, който се появява в първата и третата част – „Похитителите на изчезналия кивот“ и „Последният кръстоносен поход“.
Любимото лошо момче на Холивуд – датският актьор Мадс Микелсен, влиза в кожата на основния опонент на Инди – Волер. В лентата участват още Шонет Рене Уилсън, Томас Крещман, Бойд Холброк, Тоби Джоунс, Оливър Рихтерс и Етън Изидор.
Новият филм от любимата на милиони зрители кино история е замислен преди повече от 40 години. Плановете за него съществуват още от 80-те на миналия век, когато Лукас и Спилбърг подписват договор с „Парамаунт“ за още 4 серии след невероятния успех на „Похитителите на изчезналия кивот“, който се появи на екран през 1981 г. Подготовката за петата част започва още след излизането на четвъртата през 2008-а, но процесът изключително много се забавя поради множество причини. В началото на 2018 г. е съобщено, че следващият филм, по който Спилбърг ще работи, е „Индиана Джоунс“. По първоначален план снимките трябва да започнат в началото на следващата година, но това не се случва. През февруари 2020 г. Харисън Форд споменава, че клапата ще щракне през април. Но настъпва ковид, а Стивън Спилбърг се оттегля от режисьорския пост. В крайна сметка снимките стартират през втората седмица на юни 2021 г. във Великобритания и приключват в края на февруари 2022 г. Заради многото забавяния няколко пъти е променяна и премиерната дата. Финално е решено да бъде на 18 май в рамките на кинофестивала в Кан – безспорно най-доброто място за премиера, а и за отдаване на почит към големия Харисън Форд, който през юли месец става на 81.
Как се ражда образът на смелия археолог
Той е като супергерой, но без суперсили, може да греши и дори да бъде наранен.
Индиана Джоунс се появява за пръв път във филма от 1981 г. „Похитителите на изчезналия кивот“, създадено от гениалния тандем Стивън Спилбърг и Джордж Лукас. Приключенията на сексапилния и смел археолог грабват веднага публиката. Но кой всъщност е той?
Д-р Хенри Уолтън „Индиана“ Джоунс-младши е легендарен професор по археология, който преподава в измисления колеж „Маршъл“. Но той не е скучен университетски преподавател, а красив мъж, готов да се впусне във всяко предизвикателство и да преодолее куп препятствия – нацисти, недобросъвестни колеги, алчни за пари колекционери и търговци, природни стихии, мистични заклинания, опасни животни.
Индиана Джоунс се превръща в емблематичен филмов герой. Основните фактори за известността на персонажа са неговият легендарен външен вид – широкопола шапка, кожено яке, тесни панталони, особеното му чувство за хумор, дълбоките му познания за много древни цивилизации и езици, неизменно добрата физическа форма, а особен чар придава фобията му от змии. Точно слабостите на Инди са едно от нещата, с които той толкова категорично привлича зрителите. Джоунс е като супергерой, но без свръхестествени сили или умения. „Инди може да греши и дори да бъде наранен. Това е другото нещо, което хората харесват – той е истински герой, а не герой със суперсили“, казва продуцентът Франк Маршал.
За Стивън Спилбърг също е важно главният персонаж да може да изпитва болка, да се ядосва, да греши, за да се доближи максимално до хората, а те да се припознаят в него. „Индиана Джоунс не е перфектен и неговите несъвършенства накараха публиката да почувства, че с малко повече упражнения и малко повече смелост би могла да бъде точно като него“, обяснява Спилбърг. С две думи Индиана Джоунс е човешки супергерой.
Но как се ражда този образ? Историята започва във втората половина на 70-те години на миналия век, точно около излизането на първия филм от друга легендарна поредица – „Междузвездни войни“. Джордж Лукас и Стивън Спилбърг случайно се оказват по едно и също време на Хавай. Кино величията започват непринуден разговор, в който откровено си споделят трудностите и проблемите в работата. Лукас се оплаква от спънките около „Междузвездни войни“, Спилбърг – от „Челюсти“. Тогава Стивън споделя, че винаги е искал да направи филм, подобен на историята за Джеймс Бонд. А Лукас го изненадва с отговора си, че има нещо по-добро и му разказва идеята си за „Похитителите на изчезналия кивот“. Минават няколко години, докато работата по първия филм за Индиана Джоунс започне.
Любопитен е фактът, че според мнозина Джордж Лукас заимства името на героя от това на любимото си куче – аляски маламут на име Индиана. Американският режисьор, продуцент и сценарист бил много близък с домашния си любимец, който почти не се отделял от него. Едва ли е случайно съвпадението в имената. Освен това Лукас е споделял, че е почерпил вдъхновение от четириногото за създаването на Чубака в „Междузвездни войни“. „Имах аляски маламут, когато пишех сценария. Много сладко куче, тя винаги сядаше до мен, когато пишех. И когато шофирах, сядаше на предната седалка. Това, че беше с мен през цялото време, ме вдъхнови да дам на Хан Соло помощник, който приличаше на голямо, космато куче“, разказвал е Лукас. Така че не е изненадващо, ако името на Индиана Джоунс е наистина свързано с това на кучето.
Що се отнася до самия персонаж, образът на Агент 007 до известна степен дава основа за създаването на този на смелия археолог. Неслучайно именно Шон Конъри, който направи емблематична роля на Бонд, е избран да изиграе бащата на Индиана Джоунс в третата част на поредицата – „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ от 1989 г.
Оказва се, че до известна степен проблемите, които Лукас и Спилбърг срещат в индустрията, също ги насочват към създаването на приключенската поредица. Историята не ни пренася в измислени, космически светове или в далечното бъдеще, а по-скоро има препратки към киното през първите десетилетия на 20 в. Връща се към по-романтичните години на филмопроизводството. „След „1941“ (филм, режисиран от Спилбърг, бел. а.) г. ми писна от безкрайни скъпи продукции. Не искам да звуча помпозно, но някои от проблемите, които Холивуд има в момента, произтичат от това, че режисьорите превишават бюджетите и графиците и моето поколение го прави. Направих го и аз. След това се върнах и погледнах любимите си филми от 30-те и 40-те години на миналия век и си помислих колко бързо и евтино са направени“, разказва Стивън Спилбърг.
Двамата с Джордж Лукса се вдъхновяват силно от продукциите от 30-те и 40-те години, както и различни измислени персонажи от онези години. Заимстват идеи от сериалите, излъчвани тогава, както и от т.нар. пълпсписания и героите от историите, публикувани там. Пример за такъв е Док Савидж – измислен герой, който за първи път се появява в американските списания през 30-те и 40-те години на миналия век. С истинско име Кларк Савид-младши, той е лекар, учен, авантюрист, детектив и учен, който наказва злосторниците и винаги се грижи правдата да възтържествува. Спилбърг е признавал, че са черпили вдъхновение и от историята за Тарзан.
Разбира се, съществуват и предположения, че редица реално съществували личности са послужили като прототип за образа на Индиана Джоунс. Сред тях са археолозите и изследователи Сър Чарлз Леонард Уули, Рой Чапман Андрюс и Хайръм Бингам. Списъкът с евентуални прототипи е дълъг, но непотвърден и както се вижда, Индиана Джоунс е многопластов персонаж, за който е черпено наистина голямо вдъхновение.
Поредицата печели над 1,4 млрд. долара
С последната част създателите й се надяват, че ще върнат зрителите в киносалоните.
„Индиана Джоунс“ завинаги ще остане в историята като една от най-добрите приключенски поредици, създавани за голям екран. Тя се появява в златните време на кино индустрията, когато салоните са единственото място, в което хората могат да се наслаждават на седмото изкуство. Това е и една от причините четирите филма, излезли до момента – „Похитителите на изчезналия кивот“ (1981), „Храмът на обречените“ (1984), „Последният кръстоносен поход“ (1989) и „Кралството на кристалния череп“ (2008), да отчитат значителни печалби. Данни от индустриалния анализатор Box Office Mojo показват, че франчайзът за Индиана Джоунс е спечелил общо 1,4 милиарда долара. Повече от половината от тази сума – над 780 млн. долара, е генерирана от четвъртата част на поредицата, тъй като тя се появява на екран във времена, в които цените на билетите са значително по-високи. Сега, с премиерата на последния пети филм „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“ от „Дисни“ се надяват, че ще успеят да върнат хората в кино салоните. През последните години индустрията преживява крах заради появата на стрийминг платформите и все по-лесния достъп до филмово съдържание, а и претърпя щети покрай ковид пандемията. Именно заради това преди няколко месеца Стивън Спилбърг поздрави Том Круз, че е успял да увеличи посещаемостта на кино салоните с най-новия филм от хитовата поредица „Топ Гън: Маверик“.
Със сигурност интересът към Индиана Джоунс ще е голям, макар че вероятността да триумфира на наградите „Оскар“ догодина е малка, заради все по-странните критерии на академията. За своите 42 години поредицата е спечелила общо 6 златни статуетки. Четири грабва „Похитителите на изчезналия кивот“, нищо че бюджетът й е едва 20 млн. долара. По една печелят втора и трета част, а четвъртата не взима нито една. Но пък отчита най-големи приходи, както вече стана ясно.
През годините интересът към Индиана Джоунс е толкова голям, че провокира създаването на най-различни други продукции и формати, посветени на героя. На пазара излизат книги, комикси и видеоигри, посветени на него. В продължение на два сезона по ABC от 1992 до 1993 г. се излъчва сериалът „Приключенията на младия Индиана Джоунс“, който се фокусира предимно върху ранните години на героя. В края на миналата година се появи информация, че „Дисни“ ще направи нов сериал за тяхната платформа за стрийминг Disney+.
Но освен огромни печалби и развитие на развлекателната индустрия, „Индиана Джоунс“ постига нещо още по-значимо – оказва положителен ефект върху археологията като наука. „Тези филми запознаха толкова много хора с археологията. Можем да документираме тяхното въздействие статистически, въз основа на броя на студентите по археология преди и след първия филм. Някои от най-добрите археолози в света днес казват, че Индиана Джоунс е предизвикал първоначалния им интерес. Това е голямо наследство за Джордж Лукас – и за връзката между популярните медии и науката“, казва археологът д-р Фредрик Хиберт. Актьорът Джон Рис-Дейвис, който влиза в образа на египетски археолог и стар приятел на Индиана Джоунс Салах, също признава, че много хора са му споделяли, че именно поредицата ги е провокирала да се насочат към археологията. Това категорично е безспорно признание за Джордж Лукас, чиято филантропска дейност е насочено основно към образованието. И е доказателство, че усилията му не са напразни.
Том Селек е първоначалният избор за ролята
Актьорът отказва, защото по това време снима сериала „Магнум“.
След четири поредици и още една, която предстои да излезе на голям екран, е трудно да си представим някой друг, а не Харисън Форд в ролята на Индиана Джоунс. Образът на смелия и умен археолог сякаш му „лепва“ идеално. Макар че нито един от филмите не му носи номинация за „Оскар“, поредицата се превръща в емблематична за кариерата му и му помага да си изгради име, стабилни позиции, а и финансова свобода да избира сам продукциите, в които да участва. Всъщност именно с появата му в „Похитителите на изчезналия кивот“ той затвърждава статуса си на главен актьор. Само че Харисън Форд е бил на косъм да се размине с ролята.
По времето, когато Джордж Лукас и Стивън Спилбърг започват работа по „Индиана Джоунс“, Харисън вече е работил по два проекта с Лукас – „Американски графити“ и „Междузвездни войни“. Точно заради това Джордж Лукас не иска да го използва за още една своя продукция. Още повече че първите два филма от космическата поредица са излезли скоро и Лукас го свързва именно с тях. „Когато създавах образа на Хан Соло за „Междузвездни войни”, никога не съм си представял, че ще намеря толкова подходящ актьор като Харисън. Човекът е съкровище за всеки режисьор и продуцент. Харисън превърна Хан Соло в нещо специално, инжектира му от своя изключителен бандитски чар. Той винаги ще бъде Хан Соло“, признава Джордж Лукас.
Стивън Спилбърг обаче от самото начало смята, че Форд ще е изключително подходящ за Индиана Джоунс, но приема съображенията на колегата си. Така се насочват към Том Селек. Той е поласкан от идеята, но има сериозна спънка – по това време е ангажиран със сериала „Магнум“. Селек така и не успява да прекрати договора си със серийната поредица и в крайна сметка не може да приеме предложението на Лукас и Спилбърг. Кинодейците не разполагат с много време да търсят друг актьор и благодарение на това Харисън Форд получава ролята.
Той се изправя пред сложно предизвикателство – да се разграничи от образа на Хан Соло, с който вече публиката добре го познава. Справя се блестящо със задачата. Един от най-трудните моменти за Харисън е от заснемането на втората част – „Индиана Джоунс и храмът на обречените“ (1984 г.). Физическите изпитания в снимачния процес са в изобилие и Форд получава дискова херния по време на снимките с нападението в спалнята. Налага се да бъде опериран по спешност и отсъства повече от месец от площадката. Затова и много от сцените с боеве във филма са снимани от дубльора му – каскадьорът Вик Армстронг. Оказва се, че дори не се налага да прикриват особено лицето му, тъй като физическата прилика с Форд е изумителна дори в чертите.
Харисън Форд, който за последно влиза в образа на Индиана Джоунс, пази особени симпатии към поредицата. И не крие гнева си, когато бива подценявана. „Ядосвам се, когато хората ме наричат екшън филмова звезда. „Индиана Джоунс“ е приключенски филм, комикс, фантазия“, казва Форд по отношение на поредицата.
Джордж Лукас – бащата на Инди
Един от най-големите кинаджии на всички времена цял живот преследва радостта, за да намери щастието
Джордж Лукас е сред най-големите имена в съвременната кино индустрия. Той е човекът, благодарение на когото се появяват шедьоврите „Междузвездни войни“ и „Индиана Джоунс“. Определян е за една от най-значимите фигури на движението Нов Холивуд на 20-ти век и за пионер на съвременния блокбастър. Задвижва нова вълна в киното заедно с добрия си приятел Стивън Спилбърг и Робърт Земекис. Огромните му успехи му носят и солидни печалби. Още през 2018 г. е обявен за най-богатата известна личност със състояние от 5,5 милиарда долара, което впоследствие се увеличава до 7 млрд.
Но преди големите кино успехи Джордж Лукас има и други влечения. Той е роден в Модесто, Калифорния, в семейството на собственик на магазин за канцеларски материали. Когато е на 11, със семейството си посещава „Дисниленд“ през седмицата на откриването му през юли 1955 г. Лукас е силно впечатлен. Още тогава проявява интерес към комиксите и научната фантастика. Но в гимназиалните си години мечтае да бъде автомобилен състезател и прекарва по-голямата част от времето ви в състезания. На 18 обаче претърпява тежка катастрофа. Колата му се преобръща няколко пъти и се блъска в дърво. Вследствие на инцидента получава тежък кръвоизлив в белите дробове. Тази катастрофа го кара да се откаже от мечтата си.
Междувременно, бащата на Лукас има други планове за него. Той се надява, че синът му ще наследи неговия магазин за канцеларски материали. Желанието му е момчето да започне работа в магазина, след като навърши 18. Но Лукас е пленен от таланта на Федерико Фелини, Франсоа Трюфо и Жан-Люк Годар и иска да постъпи в училище по изкуства. Смело заявява на близките си, че ще стане милионер до 30-годишна възраст. И се оказва прав.
Джордж снима с 8-милиметрова камера още преди да започне обучението си в Училището по кинематографско изкуство в Южнокалифорнийския университет, където се сприятелява със Стивън Спилбърг. Завършва кинорежисура, а после и филмопроизводство.
Любопитна подробност е, че Джордж Лукас се пробва да постъпи в армията, след като завършва бакалавърска степен, но не успява, защото е натрупал глоби за превишена скорост. След това е призован да се включи във Виетнамската война, но успява да се освободи, след като медицински тестове показват, че има диабет. От този момент започва възходът в кариерата му. Печели награда със свой късометражен студентски филм, а после и стипендия, благодарение на която наблюдава снимките на мюзикъл, режисиран от Франсис Форд Копола. Заедно с него основават компанията American Zoetrope, чрез която произвеждат два предшественика на „Междузвездни войни“ – THN 1138 (1971 г.) и „Американски графити“ (1973 г.), който носи на Лукас първата номинация за „Оскар“. Тогава е едва на 29 години. След това напуска American Zoetrope, за да се посвети на собствената си компания – Lucas Films.
Следва епичната сага „Междузвездни войни“, която се превръща в негова визитна картичка. В интерес на истината, много студиа отказват да снимат филма. Все пак, Лукас се съгласява на по-ниско заплащане за „Нова надежда“ – първият от поредицата, в замяна на правата за мърчандайзинг. Това е неочаквано решение, защото никога преди това тематичните играчки, създадени по герои от филми, не са носили големи приходи. Но „Междузвездни войни“ се оказват културен феномен, който завинаги променя маркетинга на игралните филми.
Работата по епичната сага е изпълнена с куп проблеми и дори самият Лукас накрая не е много сигурен в успеха му. Заради това заминава за Хавай, където се среща с добрия си приятел Спилбърг. И така, в непринуден разговор, се ражда идеята да работят заедно по „Индиана Джоунс“. С тези две поредици Джордж категорично записва името си в историята на седмото изкуство. През 2012 г. Лукас продава компанията си, която е собственик на „Междузвездни войни“, „Индиана Джоунс“, Industrial Light & Magic и LucasArts (подразделението на Лукас за видео игри) на „Динси“. Сделката е на стойност 4 млрд. долара.
Но Джордж Лукас не се цели в касови филми заради материалните облаги. Изпитва по-голям интерес към експериментално кино. Причината да търси материален успех е, че с парите, които изкарва, прави кино, което харесва. Половината от цялото му богатство отива за благотворителни цели. Той финансира проекти, свързани с образование, защита на човешките права и развитие на киноиндустрията. „Нещо, което открих през годините, е, че има два начина да живееш щастливо. Единият е като изпитваш удоволствие, а другият – като изпитваш радост. Удоволствието е краткотрайно. То има пикове и спадове, но следващият път, когато искаш пик на удоволствието, трябва да хвърлиш двойно повече усилия. От другата страна е радостта. Тя няма такива високи нива на покачване и спадове, но остава с теб и можеш да си я припомниш, за разлика от удоволствието. Колкото и скъпа кола да си купиш, никога няма да можеш да изпиташ толкова силно удоволствие, както когато си си купил първата кола. Удоволствието е егоистична и егоцентрична емоция. Радостта, обаче, е вечна, тя е състрадателна, тя е да посветиш част от себе си на някой или на нещо друго. Ако преследваш удоволствието, си обречен. Преследвайки радостта, ще намериш вечно щастие“, казва геният на киното Джордж Лукас.