Нихал ЙОЗЕРГАН
Замислих се колко е иронично, че именно администрацията на шаха, с любезното съдействие на Запада, полага основите на ядрената програма на Иран. Това знаехте ли го? Иран подписва и Договора за неразпространение на ядрено оръжие при управлението на шаха Мохамед Реза Пахлави през 1968 г. и го ратифицира през 1970 г. Да, същата програма, която днес е обект на толкова сериозни опасения заради режима на аятоласите.
Докато през 70-те години Западът приемаше ядрената програма като „чисто енергиен проект на съюзник“, днес тя се възприема като геополитическо предизвикателство и „екзистенциална заплаха за Израел“. Този договор е безсрочен и задълженията по него преминават към Ислямската република след 1979 г. по силата на международното право за право. Основният документ, който позволява на инспекторите на МААЕ (Международна агенция за атомна енергия) да влизат в иранските обекти, е Споразумението за всеобхватни предпазни мерки от 1974 г. Иран често използва Допълнителния протокол (който позволява по-задълбочени и внезапни проверки) като разменна монета, понякога го прилага доброволно, друг път спира прилагането му, тъй като той така и не беше официално ратифициран от иранския меджлис.
Без инспекциите на МААЕ на терен светът би останал „сляп“ за нивата на обогатяване на уран и за това дали материалът се отклонява за военни цели. Обезпокоително е, че МААЕ няма достъп до ключовите ирански ядрени съоръжения вече повече от 8 месеца. Последните стандартни и всеобхватни инспекции на обекти като Натанз и Фордо бяха прекъснати юни 2025 г. (12-дневната война), когато започнаха първите масирани удари на САЩ и Израел срещу иранската ядрена инфраструктура.
Към днешна дата генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси официално потвърди в доклад от края на февруари и началото на март 2026 г., че Агенцията е загубила „непрекъснатост на информацията“ за иранските запаси от обогатен уран.
Иран все пак продължава да позволява достъп само до обекти, които не са били засегнати от военните удари (като АЕЦ „Бушер“), но категорично отказва достъп на инспектори на МААЕ до засегнатите обекти в Исфахан, Натанз и Фордо.
В момента МААЕ разчита основно на сателитно наблюдение, търговски сателитни изображения, за да следи движението около ядрените центрове, тъй като инспекторите не се допускат на място за верификация на материала.
Последните дипломатически опити бяха в началото на февруари 2026 г. Иран официално информира МААЕ, че „поддържането на стандартните гаранции е правно несъстоятелно и материално неприложимо“ заради продължаващите военни действия от т.нар. операция Midnight Hammer. Въпреки че Гроси присъства на непреки преговори в Оман миналия месец, реален пробив по въпроса с инспекциите не бе постигнат. Агенцията няма информация за най-чувствителните части от програмата – за обогатяването до 60% от лятото на 2025 г. насам. И на практика положението е доста притеснително, защото никой не знае какво точно се случва в тези обекти и какво е всъщност КПД-то от военните действия на Израел и САЩ за смяната на теократичния режим в Иран.
Любопитно е какви са вашите прогнози за развръзката?