Кристина ПАТРАШКОВА
1 ноември 2024 година е като 24 май преди 1989 г. В тоталитарните години хората на изкуството са пред инфаркт винаги преди Деня на българската азбука и славянската писменост. Някои истински се вълнуват от духа на празника, но повечето вдигат кръвно от притеснение дали ще бъдат удостоени с най-престижните тогава отличия – заслужил и народен артист. Получат ли ги, стават по-първи сред равни, а и званието върви с ежемесечен финансов стимул.
Днес заслужили и народни артисти няма, има „мечки“ – разбирай актьори, които пълнят салони с частни проекти. Повечето от тях се оказаха оплетени в схеми за източване на държавните театри, с чийто бюджет реализират постановки, а след това обикалят из цялата страна и прибират печалбата. Грандиозен скандал, който гръмна скоро и бързо отшумя в политическата следизборна суматоха, в която се въртят сглобки и се опъват санитарни кордони. Няма как да е друго, след като думата култура не бе произнесена от нито един кандидат за властта по време на кампанията, а и след нея. То ако това се бе случило, държавата сигурно нямаше да стигне до пълното си историческо антропологично дъно.
Традиционно на 1 ноември, Деня на народните будители, Министерството на културата обяви имената на 10 творци, които предлага да получат пожизнени пенсии за цялостен принос в областта на културата. Похвална традиция. Тази година сред тях са Владимир Пенев, Ели Скорчева, Антон Радичев. В групата се оказва и Марта Вачкова – популярна актриса, известна от изявите си в някогашните телевизионни предавания „Ку-ку“ и „Каналето“. Те тръгват в зората на демокрацията, когато сатирични програми си позволяват дързост по отношение на случващото се в държавата и се фокусират върху стари и нови кандидати за властта. За кратко Марта Вачкова попада в състава на Сатиричния театър, а преди години се изявява и в телевизионния сериал „Откраднат живот“.
Всички знаят, че е дъщеря на забележителния актьор Григор Вачков, останал в съзнанието на няколко поколения като Митко Бомбата от поредицата „На всеки километър“, превърнала Стефан Данаилов в звезда. Марта е известна и като една от най-близките приятелки на изключително талантливия актьор Владимир Пенев, министър на културата за два месеца през 2013 година. Двамата са неразделни, обожават пътешествията, обикалят екзотични дестинации и не спират да споделят преживяванията си със своите последователи в социалните мрежи. Това също е чудесно.
Марта Вачкова е симпатична и позитивна дипломирана актриса, чест гост в различни телевизионни предавания. Може ли обаче някой да се сети за поне две значими роли, които тя е изпълнила на сцената или пред камерите? Едва ли.
За разлика от нея, няма българин, който да не е гледал куп филми с българския Жерар Филип – Филип Трифонов. „Момчето си отива“ и „Оркестър без име“ са първите, които изникват в съзнанието, а онази знаменита фраза „Една боза от шест“, която отправи към сладкарката Невена Коканова в „Момчето си отива“, ще остане завинаги като символ на чистата тийнейджърска любов. През последните години от живота си Фипо, както го наричаха приятелите, се бореше да получи пожизнена пенсия, защото живееше мизерно и дори спеше с кожух в дома си, тъй като нямаше пари да си плати парното. Преди това караше такси, за да издържа семейството си. Тази злочестна съдба на значими български творци, за жалост, не е изключение, но тя бива описвана едва след като човекът си е отишъл от този свят. Филип не доживя да получи пенсията – вярно, министър на културата тогава е бил друг, и все пак е някак си несправедливо.
За изключителния принос на някого към културата няма аритметически показатели, но критерият е всеобщото признание. Марта Вачкова е много симпатична, но Филип Трифонов, а и едва ли само той, стърчи над нея.
Редно е Министерството на културата да публикува мотивите, с които предлага творците да бъдат удостоени с пожизнени пенсии. Както и имената на хората, които са взели решението.
Този текст не е срещу Марта Вачкова. Той е за обезценяването на истинския принос към културата. Всъщност е срещу подмяната.
