Тома БИКОВ
Загубилите изборите партии традиционно заявяват след обявяването на резултатите, че ще ги анализират по-късно. Обещание, което се е превърнало в клише. Анализ след това обикновено не се прави или се минава с изваждането на някакви незначителни тенденции. Целта е да се имитира следизборен разговор и да се демонстрира пред публиката, че се извършва дейност, подобна на самооценка и самокритика. Може би затова често същинските грешки остават не просто скрити, но и неразбрани. Така извършителите им отново поемат в грешна посока, а тя да ги води до поредното политическо неудовлетворение.
Пример за подобен подход през последните няколко седмици демонстрират от ПП–ДБ, които са във фазата, в която анализът е готов, а погрешните изводи са налице. Те гласят следното:
1. Управлявахме много добре, но не можахме да представим на публиката постиженията си. Затова трябва да си оправим комуникацията и да представяме постиженията си, като в същото време опровергаваме всички лъжи, с които ни атакуват.
2. Управлявахме много добре, но бяхме във властта заедно с ГЕРБ-СДС и ДПС и затова избирателите ни наказаха. Повече никога няма да влизаме в управлението нито с ГЕРБ-СДС, нито с ДПС.
3. Управлявахме много добре, но нашите избиратели са по-претенциозни и не умеят да се съобразяват с обстоятелствата. Оттук нататък ще се съобразяваме единствено с техните желания, които се изразяват най-вече в социалните мрежи.
За по-влиятелните фигури в ПП-ДБ тези три извода са достатъчни, за да се самоуспокоят. А онези от тях, които са запазили лидерските си позиции, да продължат напред с въображаеми рецепти за изход от кризата. И да се тешат, че българският народ винаги наказвал тези, които го управляват добре. Тази теза се лансира още от времената на загубата на СДС през 2001 година. Оттогава датира фетишът на тази общност към въобразено мъченичество и излизане от действителността на политическите факти.
Но да се върнем към грешните изводи. Когато се говори за лоша комуникация, никога не се влиза в конкретика. Кой е лошият комуникатор? Пиарите, депутатите, министрите или лидерите? Комуникацията се осъществява от политиците и най-вече от лидерите. Те избират пиарите си и осъществяват политическите действия. Когато политик чака пиарът да му каже какво да говори, той вече е приключил. Така че ако комуникацията е била лоша, означава, че лидерите на ПП-ДБ не са били в състояние да я осъществят.
Крайно време е също да се спре да се говори за общо управление между ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС. Властта бе на ПП-ДБ с подкрепата на ГЕРБ-СДС и ДПС. Когато управляваш сам, понасяш огромна част от негатива на управлението. Ако ГЕРБ- СДС имаха министри в правителството и участваха реално в него, то формацията щеше да има какво да губи. Това означава, че не просто нямаше да атакува правителството, но и щеше да го защитава. Когато си подменил вота на избирателите и с 63 депутати доминираш тотално в изпълнителната власт, а всички останали партии в парламента няма да загубят нищо, ако правителството ти падне, то ти си обречен да инкасираш огромни негативи. Вече няколко седмици нито един от политиците от ПП-ДБ не стига до извода, че една от стратегическите грешки, които бяха направени, е да бъде поета отговорността за цялата изпълнителна власт от формация, която не просто няма мандат за това, но дори е загубила парламентарните избори.
Какво означава също обещанието да се следват единствено желанията на собствените избиратели. Голямата задача на политиците е да водят, а не да бъдат водени. Тяхно е призванието да различават важното от несъщественото и да виждат факти в действителността, които хората не могат да забележат. Те са тези, които са длъжни да се ориентират в тенденциите още при тяхното пораждане. Да следваш само твърдото си ядро, означава да загубиш периферията и да се окажеш по-малък, отколкото си бил.
Концепцията да носиш отговорност за изпълнителната власт, след като си загубил изборите, беше родена именно за да удовлетвори твърдото ядро на ПП–ДБ. Затова и формацията загуби периферията си и се върна близо до нивата отпреди 2021 година.
Целта на този коментар не е да критикува лидерите на ПП-ДБ, а да обърне внимание на действията им, които са симптом за още по-голям крах. Той вече може да е проблем на цялата парламентарна демокрация. Защото грешните изводи на техния анализ ще доведат до още по-дълбоки разделения между парламентарните формации и до безизходица за цялата политическа система. Именно лидерите и привържениците на ПП-ДБ са сред най-ревностните защитници на парламентарната демокрация, но вземат решения, които единствено подкопават нейните основи. Когато тя рухне под техните удари, вероятно отново ще са разочаровани и ще търсят причините в лошата комуникация.