Николай ПОПОВ
Една много долна, лазеща по дъното сган, зад която стоят нездравите интереси на част от хората, станали милионери от обезщетенията на убитите по пътищата, и една група вещи лица, които си присвояват ролята да раздават правосъдие, без да имат това право, много се интересуват от това каква кола карам, колко печели бизнесът ми и какви пари имам.
Обаче забележете нещо.
Тези хора някак пропускат да споменат колко луксозни автомобила в паричен еквивалент дарихме аз и мои приятели за лечението на болни български деца – деца, които често са забравени от собствената ни държава.
Колко живота спасихме заедно с вас чрез всички дарителски кампании?
Някак не им е удобно да говорят за това.
А аз питам тях:
Колко пари дариха те от многомилионните си хонорари, спечелени покрай смъртта по пътищата?
На колко болни деца помогнаха?
На кого помогнаха изобщо, освен на себе си, докато прибират проценти?
Аз ще продължавам да се боря, както мога.
Но това, за което се боря, не устройва тези хора. Защото, ако безумната война по пътищата бъде спряна и ако най-после имаме истинско правосъдие – такова, при което виновните не се измъкват, а невинните не биват превръщани във виновни – тогава тяхната игра приключва.
Техните милиони спират.
С мен ли сте в тази битка?
Аз вярвам, че доброто винаги побеждава. И вярвам, че съм на правилната страна.
Загубих единственото си дете.
Единствените похарчени пари, които могат да ми донесат поне частица удовлетворение, са тези, с които мога да помогна на друг човек.
На друго дете.
На дете като Сияна, на което можем да дадем шанс да живее.
Няма какво повече да кажа.