„Клети създания“ (Poor Things), 2023, САЩ/Ирландия/Великобритания, режисьор Йоргос Лантимос, продуценти: Йоргос Лантимос, Ема Стоун, Андрю Лоу, Ед Гини, Илдико Кемени; сценарист Тони Макнамара, оператор Роби Райън, художници: Шона Хийт, Джеймс Прайс; костюми Холи Уодингтън, музика Джърскин Фендрикс, в ролите: Ема Стоун, Уилям Дефо, Марк Ръфало, Маргарет Куоли, Джерод Кармайкъл, Кристофър Абът, Рами Юсеф, Сузи Бемба, Хана Шигула, Катрин Хънтър.
Награди: „Златен лъв“ и UNIMED от Венеция.
В препълнената зала 1 на НДК след изпълнението на Живко Петров Жаклин Вагенщайн почете паметта на без време отишлия си изключителен програматор на Киномания и Филмотечно кино „Одеон“ Владимир Трифонов и откри деветото издание на международния кино-литературен фестивал Cinelibri. „Клети създания“ по едноименния роман на шотландския постмодернист Алистър Грей започна с технически гаф, но моментално вкопчи в себе си публиката.
С „Кучешки зъб“ (2009), „Алпи“ (2011) и „Омарът“ (2015) гъркът Йоргос Лантимос (1973) се прослави като майстор на абсурда в антиутопични или поне оригинални филми. Макар да разочарова доста от почитателите си със скалъпената шоковост в „Убийството на свещения елен“ (2017), вдъхновен от древногръцката трагедия „Ифигения в Авлида“, той и в прекрасния филм „Фаворитката“ (2018) продължи своя артхаусен щурм срещу патологично-репресивната механика на властта. В също костюмния „Клети създания“ отива още по-далече – чрез абсурд и изобретателна зрелищност брани правото на жената за свобода и независимост далеч по-ефикасно от „Барби“ (2023) на Грета Гъруиг.
Бременно момиче се хвърля от мост. Лондон, Викторианската епоха. Младата Бела Бакстър (Ема Стоун) се храни странно. Срещу нея е възрастен мъж със злокобно съшито лице (Уилям Дефо) – нестандартният учен д-р Годуин Бакстър, върнал я от смъртта и имплантирал мозъка на бебето й на мястото на нейния. Това е експериментът на живота му. Бела се движи трудно и говори плахо, но се развива и той наема младия Макс Маккендълс (Рами Юсеф) да наблюдава постоянно променящата се девойка. Внезапно тя открива секса – първо като самозадоволяване, после – като полов акт с разгулния адвокат Дънкан Уедърбърн (Марк Ръфало). И напуска „бащиния“ дом, за да открие света. Следват много нелепи и комични ситуации, предизвикани от липсата на задръжки у Бела или нейната невинност. Те се случват в Лисабон, на кораб, в Париж, където се еманципира чрез проституция и женски ласки. Следва завръщане в Лондон, борба с предишен живот и умопомрачителен финал.
Филмът е разделен на части, както „Фаворитката”. И всичко е показано с цветист абсурд – от вулгарните изрази на Бела и бесните й екстази, през експресивното изображение, побрало натурализъм и възхита (черно-бяло, разкошно цветно, с обектив „рибешко око“) до сардоничната музика. Филмът изобретателно изважда параноичните екстремности на манипулацията и опитите за изтръгване от нея. И е гадно, и е смешно. Постепенно фантастичната мелодраматична женска история ала Франкенщайн или Пигмалион се превръща в адски съвременна сатира, независимо от пищната обстановка и превъзходните костюми.
Ема Стоун бе стъписваща във „Фаворитката“, но в „Клети създания“ е върховна – с ангелско лице, дълги черни коси, спъната походка, разтворени крака, вулгарни изрази, изстрел или нежни докосвания Бела е и гротескна, и трагична. Владее и филма, и екрана. Няма по-подходящ актьор от Уилям Дефо за ролята на д-р Бакстър. Марк Ръфало е прекрасен в неочакваното си превъплъщение. Чудесна е в епизодичната си поява и Хана Шигула.
Еманципирането на жената чрез секса не е откритие, но тук е представено ласкаво-драстично. Животните често населяват филмите на Лантимос. Спомнете си как зайци щъкаха из кралските покои в предишния филм. Но тук Бела и животни са забавни хибриди. И филмът неволно ме препрати към „Мъже и пилци“ (2015), където талантливият датски абсурдист Андерс Томас Йенсен показва как синовете, живеещи с кокошки, гъски и бик, са жертви на брутален експеримент с кръстоски на баща си-генетик.
В последния половин час „Клети създания“ започва да буксува. Но пък финалът заличава скуката. Отдавна не съм се смяла така в зала едно. Не ми излиза от погледа възхитителната му визия.
