Купи само това, от което имаш нужда, съветва Даяна Уийб. Днес тя има 200 000 последователи, като ги разубеждава да пазаруват. А с въпроси като “искахте ли този продукт, преди да ви бъде предложен” напомня на феновете си, че седмичните и месечните обсесии за купуване на дрехи не са нормални.
Даяна през 2019 г. си купува ненагряващи пръчки за къдрене, рекламирани от инфлуенсър в TikTok с обещание за красиви къдрици. Но бързо осъзнава, че няма нужда от тях, разказва тя пред Би Би Си.
6-години по-късно Даяна е един от силните нови и яростни врагове на инфлуенсърите. Деинфлуенсърите са обратната вълна в социалните мрежи, които пък ни насърчават какво да пазаруваме. Уморени да се инвестира в надценени продукти, само и само да са “в тренда”, деинфлуенсърите зоват за по-балансиран подход при пазаруването. А с ревюта на продукти насърчават хората да мислят критично, преди да купуват. Те критикуват надценени продукти и разкриват подвеждащ маркетинг с хаштаг #deinfluencing, който вече генерира повече от милиард гледания.
Уийб вярва, че през 2025 г. културният тренд се обръща заради повишената информирaност какво всъщност правят инфлуенсърите. Повечето коментари под видеата ѝ са положителни, като например “Имах нужда да чуя този съвет днес”.
Други обаче питат защо се меси в навиците за пазаруване на хората. Затова тя подчертава, че не се застъпва за живот, в който изобщо не се купува, а иска хората да обмислят покупката, преди да бързат да я платят.
Всяка година в световен мащаб се произвеждат повече от 100 милиарда броя дрехи, а повече от половината (65%) от тях се изхвърлят в рамките на 12 месеца. Често ненужните дрехи се изнасят в държави в Африка и Азия, където до 40% от тях могат да бъдат изхвърлени вместо препродадени, пише Би Би Си.
Според данни на Евростат и “Оксфам” европейците изхвърлят 2 милиона тона текстил всяка година. 70% от дарените дрехи се изпращат до Африка за препродажба на местните пазари. По-добрите дрехи остават в страни като Нидерландия, по-лошите отиват в Източна Европа, а на сметището – в Африка.
Кой налага тази култура на свръхпотреблението? Инфлуенсърите в социалните мрежи внушават на милиони, че трябва да притежаваш определена стока, за да си “в тренда”. Те станаха сила покрай възхода на YouTube и Instagram и дигиталния маркетинг през тях.
За разлика от “Фейсбук”, която набляга на дискусията и двустранното общуване, Instagram, YouTube, а по-късно и TikTok залагат на визуалната комуникация – в повечето случаи филтрирани снимки или видеоклипове, предназначени за “консумация” от определена публика – в този случай последователите на публикуващия ги.
Въпреки че понятието “инфлуенсър” (от английски influence – влияние, влияя – б. р.) е съществувало и преди, то се утвърди около 2015-2016 г., когато големите компании и марки откриха златната си мина – маркетинговия потенциал на известните личности и звезди с голям брой лоялни последователи в интернет.
А аудиторията често е най-дигитализираното засега поколение Z – родените между края на 90-те години на миналия век и докъм 2011 – 2012 г. Така започва и развитието на инфлуенсър маркетинга като официална индустрия, а основното ѝ послание е: “Щом известна личност рекламира конкретен продукт, купувай!”.
Явлението се нарича Haul culture (културата “хаул”) – на видео въпросните звезди и инфлуенсъри показват и преглеждат голям брой закупени артикули, често дрехи или продукти за красота (с намерението повечето от тях да бъдат върнати на производителя, след като видеосъдържанието е създадено).
Агресивната консуматорска култура на инфлуенсър индустрията неизбежно предизвиква отпор в лицето на онези, които се обявяват за разумно пазаруване и против безумните харчове, а и против самите инфлуенсъри – движението на деинфлуенсърите. Тяхното послание е коренно различно: “Бързата мода няма да ви направи стилни”.
Влиянието на деинфлуенсърите се вижда в променящите се потребителски навици – вместо бързи резултати се търси практичност и автентичност. Така големите марки постепенно почват да адаптират маркетинговите си стратегии. Има и случаи, в които критикувани от деинфлуенсърите продукти губят стойност, докато онези, които са минали през тяхната проверка, печелят доверие.
Източник: 24 часа