Иво ДИМИТРОВ
Лицето Гриша Данаилов Ганчев, което в годините се изживяваше в различни роли – на бизнесмен, на футболен благодетел, на арт меценат, си тегли ремаркето с гафове през целия житейски път. И по всичко изглежда, няма сила, която да го откачи от него. Героят от къщичките за пиленца на всеослушание призна, че като футболен ръководител е купувал мачове, както на пазара се купуват домати. При това цели 12 мача за един сезон. Подобно публично признание не се прави всеки ден не само у нас, но и в Европа, където правораздавателните органи са особено чувствителни по темата за корупцията. В същото време адвокатите на Гриша Ганчев, които очевидно са на неговото високо интелектуално равнище, пледират, че техният довереник никога не е осъществявал нерегламентирани плащания по какъвто и да било повод и видите ли, подобни твърдения го обиждали, причинявали му дискомфорт и го дискредитирали пред обществото.
Последното го пиша, защото именно адвокатите на г-н купувача на мачове внесоха иск срещу „Филтър“, тъй като изданието било написало, че Гриша Ганчев плащал за протестите. Съдът даде ход на делото, а аз, докато търся с лупата в написаното обидата, причиняваща страдание, бях подпомогнат от самия г-н Ганчев. Той ме улесни, правейки чистосърдечно и открито самопризнанието, че имал навика нерегламентирано да плаща. Нещо повече – да корумпира цели клубове – от чистачката до горе.
Наистина навсякъде по света предлагането на подкуп е съставомерно. А когато това се прави в спорта, обикновено подобни състезания се анулират и виновните се наказват строго. Какво излиза от цялата работа. Първо, че прокуратурата трябва автоматично да се самосезира и да повдигне обвинение на Гриша Ганчев за подкуп в особено големи размери в процес на рецидив, защото става дума за многократно повтарящо се престъпно деяние. Второ, Ганчев трябва да получи пълна забрана от страна на БФС да участва по какъвто и да било начин в организирания футбол. Подобни действия спрямо господин благодетеля би било нормално да предприемат и всички останали федерации, включително и тази по борба, където знаем, че е особено активен финансово и поддържа клуб. Просто хора като господина нямат място в спорта, а обществената им активност е противопоказна за доброто здраве на същото това общество.
Тук трябва да се отвори скоба, че самопризнанието на Ганчев в никакъв случай не бе направено в режим на саморазкаяние. Нещо повече – той опита да се похвали, че само с 12 купени мача е станал шампион, а другите с 14 купени мача не са станали. В случая другите са „Левски“ и ако „сините“ държат на клубния си авторитет, са длъжни да заведат дело за набеждаване и да приберат тлъста сума.
Сега нямам съмнение, че купувачът на мачове Ганчев е дошъл на себе си, осъзнал е какво е изстрелял публично и ще опита да търси спасителен пояс през политици, удобни журналисти, ще се присламчва към каузи и партии, за да спаси кожата. А и все ще се намери някоя удобна Миролюба или Генка да му задава умни въпроси за битките с олигархията. Все едно самият Ганчев не е провинциален олигарх, а визионер или философ от мащаба на Питър Сингър, Дейвид Чалмърс или Ноам Чомски, който в свободното си време спори наум с Имануел Кант, Фридрих Ницше или Рене Декарт.
Именно в такива случаи ролята на държавата и на правораздавателните органи е да въздадат справедливост. Иначе оставаме да живеем в хоръра на безнадеждността, а лошото ще продължи да побеждава. И накрая, за улеснение на прокуратурата, цитирам Ганчев, който разказва за времето, когато е бил собственик на „Литекс“ (Ловеч): „Ние станахме шампиони. „Левски“ купиха 14 мача, ние купихме 12. Ей така ги купуваме – ти като ходиш на пазара, как си купуваш домати! Ей така. Да, и накрая остана да играем на „Герена“ мачбол пред 40 000 зрители, 0:0 и ние сме си първи. На кой даваме, когато купуваме? Даваме на клуба да си помага с разходите. Ние не купуваме играчи, а целия клуб, барабар и чистачките знаят, че ще вземат премии, че ще падат. Това е била схемата“.