Боян Арсов и между двата официални арт сезона остава най-играещият актьор от изгряващите звезди. Пословичният работохолик от Сатирата гастролира със своя моноспектакъл фойерверк „Луцифер“ на „Варненско лято“, после представлението беше селектирано за фестивала Prizren в Косово, където го аплодираха албанци и ценители от Франция, Германия, Великобритания, Северна Македония и Иран, сега следват „Аполония“ в Созопол и „Сцена на кръстопът“ в Пловдив. Талантливият млад мъж, вече притежател на „Икар“, е възпитаник на незабравимата професорка в НАТФИЗ Снежина Танковска, чийто клас завършва и чийто асистент става. Въпреки часовете в академията Боян Арсов с математическа точност разпределя времето си, за да поема роли не само в Сатирата. Той е отличен във „Вино от глухарчета“ в Младежкия театър, в „Целуни ме, Кейт!“ на Оперетата, а през септември дебютира в Народния. За „Луцифер“, където влиза в няколко образа, билетите все така свършват за месеци напред. От есента Боян ще продължи и с режисьорските си проекти, за които тепърва ще се заговори.
– Вашият Луцифер стана голям хит, господин Арсов. Какво ви струва – на душата и тялото, това чудесно зрелище?
– „Чудесно зрелище“, когато на сцената има единствен актьор с оскъдни приспособления, е комплимент, за който с Луцифер ви благодарим. Обикновено в сделка с дявола човек губи, но ето че тук се случи точно обратното. Това, разбира се, е възможно само в изкуството и литературата. Дори мисълта за тази сделка в реалния живот е притеснителна и неорганична. Въпреки че примерите за обратното, както и изкушенията наоколо са много. Важно е да им устоим. Слава богу (да не ми се разсърди Луцифер) театърът е място, където задръжките падат, човек е свободен да предизвиква себе си и останалите в името на това да открие верния път извън залата. А колкото до душата и тялото – винаги съм смятал, че са неразделно свързани. Опитвам се да изследвам границите, в които тялото продължава мисълта или емоцията – и обратното. То е мощен инструмент и силен коз на актьора, не бива да бъде подценявано. Свободата на тялото и на духа ражда творческата свобода.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
Албена АТАНАСОВА