Шокираща история преживява актрисата Анна Кошко навръх 1 юни – деня на детето. Партньорката на Деян Донков е защитник на животните и има особена слабост към котките.
За преживяването си, което силно я разтърсва, сподели самата тя пред Fiternews.bg. Ето и разказа й, в който са замесени хора и котки. А историята говори много за агресията, която обладава все повече хора днес – както към себеподобни, така и към животни. Ето разказа на Анна Кошко, който трябва да бъде чут, защото демоните в човешката душа започват да стават по-силни от ангелите в нея.
„Видях, че най-страшните чудовища не са онези от хорър филмите, не са онези големи страшни монстри от анимациите, а живи хора, които се разхождат навън и дишат същия въздух с нас. На 1 юни около 14:21 на ул. „Хан Аспарух“ 8 безчовечен, арогантен, смразяващо страшен и опасен човек караше бял Форд Куга с регистрационен номер СА3749НН в насрещното с много бърза скорост. Две котки от изненадващата поява на автомобила изпадат в паника и се опитват да избягат, но само едно от тях се спасява… Второто коте остава под гумата на автомобила му, който той дори не си направи труда да спре. Моят писък също не го спря, жестикулациите ми към него преди да стане трагедията не го спряха също. Той продължи да кара и след като се затичах към него, той благоволи да спре. Дори за миг не се замислих, че човекът няма да помогне. Бях убедена, че веднага ще качи котето в колата и ще го закара до ветеринарна клиника, но не… Това не беше човек, това беше чудовище с празен поглед, това беше умряло и прогнило отвътре същество, което може само да псува, да ругае и да изкарва цялата си изгнила душа навън. Молих го, виках, ревах на глас, но той само продължаваше с обидите. Хванах котето и се затичах към най-близката ветеринарна клиника (на 15 минути пеш от мястото), ридаех и молех хора по пътя за насоки, тичах, краката ми бяха в кръв след случката, протрих ги с неудобни обувки, с които едва вървях преди това. Тичах и се молех, обещах на котето, че ще го прибера, обещах му, че ще се грижа за него, само да оживее, молих се на глас и тичах, но не успях… Котето издъхна в ръцете ми, защото онова чудовище не пожела да го закара, малкото му сърчице още туптеше като го хванах, беше живо, имаше шанс, но това гнусно същество му го отне.
Вече е подаден сигнал в районното управление, утре ще бъде препратен и към прокуратурата, подаден е сигнал в БАБХ, алармирам медиите, споделям номера на колата му и физиономията му, за да бъде извършен справедлив съд от всички хора, които плачат заедно с мен. Записвах видео на моя приятелка точно преди случката, на видеото се вижда номера на колата му и гнусното му лице.
Само за един ден 500 души споделиха поста, не спират коментари, подкрепящи думи и желанието за справедливост нараства все повече! Обещах на себе си, на малките невинни животинки по улиците и на това малко ангелче, че ще направя всичко възможно този човек да получи заслуженото наказание. Никога няма да подмина, никога няма да оставя една несправедливост да остане невидяна, ще се боря до край.“