Даровита актриса, творила няколко десетилетия в Народния театър, Марта Попова започва артистичния си път едва 19-годишна. Като прима на театъра, тя извайва забележителни образи, като най-впечатляващи са героините й от руската драматургична класика. Помнят я и заради прекрасния й, кристално пеещ глас, който е сред златните гласове на Радиотеатъра.
Родена в Трявна на 17 февруари 1891 г., Марта е едно от шестте деца на тамошен учител. Благословени от изкуството на Мелпомена са и двете ѝ сестри – Златина Недева и Невяна Тенева, които са актриси. Марта завършва гимназия в София. Една година е учителка в село Церово, Пазарджишко, и никой не предполага, че ще тръгне да гради артистична кариера. Тя обаче започва да мечтае за сцената, след като силно се впечатлява от представленията на Пътуващия театър на Матей Икономов и особено от героините от руския класически репертоар. Желанието й се сбъдва, когато сестра й Златина я вика в София, за да се яви на конкурсен изпит за млади артисти в Народния театър. Въпреки че Марта много се смущава пред комисията, е одобрена и включена в списъка на издържалите. От края на август 1910 г. започва да получава роли в театъра и през октомври е назначена за стажант-актриса. Междувременно пее в хора на Константин Рамаданов и заради прекрасния си глас е изпратена в Прага. Там постъпва в академията на прочутата музикална педагожка Пиводова, която проправя пътя към оперната сцена на голямата Христина Морфова. До 1913 г.
Марта учи пеене и драматично изкуство в чешката столица, а след завръщането си в България е актриса в Народния театър. През 1925 г. става част от драматичната школа на Николай Масалитинов.
Марта Попова се чувства най-добре на сцената. В живота тя остава сама – без любим съпруг и без деца, макар да преживява пламенна любов и да се омъжва за двама от най-талантливите ни актьори – Георги Стаматов и Кръстьо Сарафов. С колегата й Георги Стаматов, племенник на известния с бохемското си поведение едноименен писател, вдигат сватба съвсем млади, макар Марта да е вече една от най-обичаните и желани актриси. Великолепен актьор и режисьор, Георги Стаматов пък е сред най-известните плейбои на преддеветосептемврийска България. Малко след сватбата им той е мобилизиран като войник в Първата световна война. След края й се връща при любимата си с Кръст за храброст, с който е награден заради смелостта си.
Двамата живеят добре, но се борят заедно с битовите проблеми, които ги преследват. Както много други актьори, те нямат собствено жилище, а в началото на 20-те години на миналия век намирането на квартира не е лесна работа. През 1926 г. Стаматов и Марта Попова взимат заем от 120 000 лева, за да започнат строеж на свой дом. По това време дават на известни бездомни интелектуалци безплатни места около Борисовата градина. С парите обаче Стаматов връща част от дълговете си и гуляе с приятели. Когато те свършват, той е принуден да замине за Пловдив, където му предлагат добър режисьорски хонорар. Стаматов остава няколко месеца в града под тепетата, а през това време в София тръгва слухът за любовните му подвизи там.
Това прелива чашата за Марта Попова и тя подава молба за развод. Малко след него Стаматов се жени за очарована от него богата чехкиня, но и тя, подобно на Марта, не може да понесе изневерите и гуляите му, затова бракът им трае кратко. Голямата си любов Георги Стаматов открива в лицето на актрисата Петя Герганова, която също е звезда по онова време. Тя се прави, че не забелязва неговите забежки, и това също допринася за дългата им връзка.
След време Марта Попова се омъжва за друг талантлив и известен свой колега – Кръстьо Сарафов, който вече има трима синове и два брака зад гърба си. Двамата обаче не успяват да изградят стабилно семейство и се разделят. След нея Кръстьо се жени за четвърти път, макар често да казва: „Ако не случиш още от първия брак, няма смисъл да се развеждаш – все тая ще е!“. Когато логично му задавали въпроса защо тогава се е женил четири пъти, отвръщал: „Защото съм романтик“.
Един от най-трудните периоди на голямата ни актриса е нейното интерниране, макар че за този период Марта Попова казва: „От интернирането закоравях, станах по-трезва, станах по-човек“. Всичко започва през 1940 г., когато в зала „България“ е организирано събрание по случай годишнината от смъртта на руския поет Михаил Лермонтов с литературно-музикална програма. На този концерт Марта Попова рецитира стихотворенията „Смъртта на поета“ и „Предсказание“ на Лермонтов. Когато изрича думите на поета от „Предсказание“: „Ще дойдат за Русия страшни дни, / ще се яви човек със червен плащ / и с меч в ръка. / Короната на царя ще рухне в прах…“, залата избухва в аплодисменти, но преди да завърши честването, артистката е откарана в близкия полицейски участък. На другия ден тя е наказана за революционната си дързост.
Интернирана е в Момчилград за шест месеца, като е настанена в единствения хан в града. За нея настъпват черни дни. Тя мръзне без дърва и въглища във февруарски студ. Добре че се намират непознати нейни почитатели, които ѝ докарват каруца с дърва. Проблемите й обаче са още по сериозни. В кръчмата на хана, в който спи до късно, гуляят офицери от тамошния гарнизон. Като се напият, се качват да тропат по вратата на стаята ѝ, дори се опитват да я изкъртят, за да нахълтат при нея. Марта трепери от ужас барикадирана отвътре и се моли вратата да издържи. За радост заточението й свършва след около два месеца, тъй като се вдига голям шум около интернирането на известната и обичана актриса. В нейна подкрепа протестира и юристът проф. Петко Стайнов. Междувременно той й пише писмо, за да ѝ вдъхне кураж.
След Девети септември Марта Попова е на почит, но никога не злоупотребява с възможностите, които ѝ се предлагат. Изиграва немалко роли, участва и в артистичните бригади, които обикалят заводски клубове, села и казарми. Пресъздава на сцената на Народния театър десетки образи и впечатлява публиката и критиката с многостранния си талант. Тя владее до съвършенство превъплъщението, нейната жизненост, непосредственост и темперамент докосват сърцата. „Много съм благодарна за срещите си с нея“, казва актрисата Маргарита Дупаринова, жена на Апостол Карамитев.
През 1963 г. Марта Попова преценява, че е дошло времето да се оттегли достойно от сцената и да даде път на младите, преди да е започнала да си забравя репликите. През 1972 г., шест години преди да си отиде от този свят на 11 април, излиза автобиографичната й книга „На сцената и в живота“. „Моментът, когато артист и зрител сме заедно, когато дълбоко успея да развълнувам зрителя с чувствата, които и мен вълнуват – ето това е постигнато щастие“, казва актрисата и цитира Толстой: „Душата е потребна човеку, душата“. „Най-силното нещо за един артист е душата. Тя трябва да се пази повече от зеницата на окото и да не се разпилява.“
Мария ПЕТКОВА
