Изборният експерт Александър Андреев е бивш член и председател на ЦИК. По образование е юрист, доктор по право. Номиниран е в ръководството на ЦИК от БСП и от ГЕРБ. В началото на януари тази година парламентът прие на първо четене пет законопроекта на политическите партии ГЕРБ, ПП, ДБ, „Възраждане“ и ДПС за промени в Изборния кодекс. За да се чуят мненията на различните политически партии, организации и експерти, имащи отношение към изборния процес, беше сформирана работна група под председателството на Анна Александрова. Сега се очаква правната комисия да внесе обобщените промени в Изборния кодекс за гласуване на второ четене в Народното събрание.
– Господин Андреев, след като приключиха заседанията на работната група за промени в Изборния кодекс, стана ли ви ясно какво ще бъде предложено за гласуване?
– Трудно е да се каже, кое от направените предложения в рамките на обсъжданията в работната група ще бъде възприето от народните представители. Мисля, че основната цел на работната група беше да се проведе обществено обсъждане на предложените промени с внесените пет законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс и да се чуе експертното мнение на поканените за участие в работната група. За съжаление, в рамките на дискусиите се изказаха много различни и противоречиви по своята същност становища. Надявам се работната група да не послужи единствено за легитимиране на приетите вече на първо четене предложения за изменение на кодекса.
– От внесените пет законопроекта в НС на политическите партии БСП –Обединена левица, ПП, ДБ, „Възраждане“ и ДПС, ГЕРБ, предложените идеи за промени са доста разнородни, смятате ли, че ще успеят да се обединят и да направят наистина така важните и необходими промени за обществото?
– Така е. Внесените пет законопроекта наистина са разнопосочни по отношение на съдържащите в себе си предложения, и то по основните, болните за обществото въпроси. Трудно ще могат да бъдат обединени в един действащ закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Ще е необходимо вносителите на някои предложения да се откажат от тях, за да потърсят подкрепа за други, които събират по-голяма подкрепа, като например предложенията, свързани с машинно гласуване, активна регистрация на избирателите, сканиращите устройства за отчитане на гласуването.
Правилно поставяте акцент върху „приемането на важните и необходими за обществото промени“ в изборния процес, защото легитимността на държавните органи, на властта е пряко свързана с представителността и активното участие на избирателите. Знакът, който дават партиите и коалициите вносители на предложените промени е много различен от този, който очаква обществото, а именно да има съгласие по отношение на промените. Това е първата стъпка към връщане на доверието на избирателите. Самият факт, че на първо четене са обединени в един законопроект пет предложения, които по определени въпроси са взаимоизключващи се, показва че няма такова съгласие и всеки счита, че неговото предложение е единствено възможно. Изключвам да има други причини. Но обществото приема, че предложените промени пак се правят в полза на една или друга политическа сила, която иска да си осигури служебна победа в едни бъдещи избори.
На второ място, време е да бъде прекратена лошата практика да се въвеждат нови технологии за гласуване за изправяне на определени недостатъци, без да се направи сериозен анализ на истинските причини, които са довели до изкривяване на изборните резултати и до неправилното отчитане на действителните гласове. Машинното гласуване беше въведено като своеобразна панацея на недействителните гласове и на грешките в протоколите. Оказа се, че след проведените през последните две години избори, машинното гласуване не само не увеличи доверието в изборния процес, обратно, в момента доверието към машинното гласуване е също толкова ниско колкото и към гласуването с хартиени бюлетини. Да, нямаме недействителни гласове, защото направихме така, че машините да не допускат това, но ако се направи анализ на гласуването с машините, се вижда че разминаването между бюлетините от машинно гласуване и флашпаметта в определени случаи е значително. Една немалка част от машините дефектират при използването им, това води до неотпечатани или наполовина отпечатани бюлетини, многократно рестартиране на машини, а в определени случаи и до нееднократни опити да се гласува с машината, след което на избирателя се дава и хартиена бюлетина. Казвам всичко това не защото една или друга технология на гласуване е по-добра или по-лоша, а защото е все по-наложително да се установят причините за тези разлики. Само така ще се върне доверието на обществото към машинното гласуване.
Мисля, че преди да въвеждаме нови технологии, е необходимо да анализираме проблемите и да вземем адекватни решения, а не да експериментираме. Само така ще покажем на обществото, че търсим неговото доверие, а не политически или лобистки интереси.
– Най-важната фаза на изборния процес започва от откриването на изборния ден до отчитането на бюлетините, попълването и предаването на протоколите. Какви са стъпките, за да се гарантира прозрачността на този процес?
– Прозрачността на изборния процес може да бъде гарантирана единствено чрез ясни, предвидими правила, които да се спазват от секционните избирателни комисии и от всички участници в изборния процес. На второ място, необходимо е активно поведение на всички участници в изборния процес. Видяхме, че видеонаблюдението показа една част от недостатъците в работата на секционните избирателни комисии в последния етап на изборния ден. Станахме свидетели чрез изнесените от медиите случаи за явно манипулиране на изборните резултати, което дава основание за търсене и на наказателна отговорност на виновните длъжностни лица. От друга страна, видеонаблюдението при преброяването на изборните резултати показа и един друг недостатък, а именно липсата на ангажираност на останалите участници в изборния процес при наблюдението и контрола в изборния ден. Виждаме, че в повечето случаи в изборните помещения в изборния ден не присъстват застъпници, представители на партии, коалиции и инициативни комитети, липсват и наблюдатели, които да следят за спазването на правилата в изборния процес. С видеонаблюдението имаме последващ, постфактум контрол, за сметка на възможността в момента да се установи нарушението и да се сезира РИК, ОИК или разследващите органи. Този последващ контрол невинаги е ефективен, защото, когато са пуснати в избирателната кутия действителните гласове за една листа или един кандидат, или са направени недействителни гласовете на опонента, или е гласувано повече от един път с машината, после трудно може да бъде установена действителната воля на избирателите. Когато в протокола на СИК е записано, че изборният ден е преминал в нормална обстановка и няма сигнали и жалби, трудно на основата на записа от видеонаблюдението може да се установи честността на вота.
– Не трябва ли видеозаснемането да служи за доказателство пред съда, ще бъдат ли изчистени най-накрая избирателните списъци от мъртвите души и докога ще се отлага влизането в сила на самостоятелния избирателен район чужбина?
– Трите въпроса бяха широко дискутирани в работна група, и по трите се чуха много разнопосочни мнения. В хода на дискусията изложих моето виждане като експерт, защото по отношение и на трите теми се чуха не само правни доводи, но и популистки изказвания. По отношение на видеонаблюдението при отчитането на резултатите и видеозаснемането по време на изборния ден моето виждане е, че не следва да има видеозаснемане по време на изборния ден. Видеозаснемането противоречи на международните стандарти в изборите, защото дава възможност, от една страна, да бъде компрометирана тайната на вота, а от друга страна, позволява контролирането на избирателите, които са отишли до секциите в реално време.
Мисля, че е време да спрем да говорим за живи български граждани с избирателни права като за „мъртви души“. Активната регистрация е съществен въпрос, който ще измени изцяло съставянето на избирателните списъци и упражняването на активното избирателно право. В момента избирателните списъци са съставени на основата на постоянния адрес на българските граждани и в тях са включени всички български граждани с избирателни права, независимо дали живеят в страната или в чужбина, дали имат друг, различен от постоянния настоящ адрес. Това, че има български граждани, които трайно са се установили в чужбина и не са декларирали адреса си в страната по пребиваване, не ги прави мъртви души. Считам, че принципът на формиране на избирателните списъци по постоянен адрес отразява най-пълно залегналото в конституцията всеобщо пряко избирателно право. Свързан с въпроса за избирателните списъци е и този за район чужбина. Чуха се много мнения, включително, че район чужбина е единствената възможност да се гарантира на нашите сънародници зад граница възможността да бъдат представлявани в Народното събрание. Това мнение граничи с популизма и цели да отклони общественото внимание от истинските цели. Моето мнение е, че въвеждането на район чужбина изисква съществено изменение на сегашната уредба на изборния процес. Съществени стават въпросите за формиране на границите на района, мандатите и разпределението му по страни, континенти или друг критерии, определянето на избирателното тяло, което има право да гласува. Истината е, че кандидатите ще бъдат определени от кандидатските листи на партиите и коалициите, защото е трудно да има независими кандидати, които трябва да покриват и критериите за пасивното избирателно право, тоест ако имат двойно гражданство, да са пребивавали в страната. Не по-малко съществен въпрос е и контролът върху провеждането и финансирането на предизборната кампания. Мнението ми е, че в момента страната ни не е готова за такава радикална промяна на изборните правила.
– Къде е проблемът – в закона или в неговото прилагане?
– И в двете! От една страна, постоянната промяна на Изборния кодекс създава „шум в системата“, още повече че прибързаните промени невинаги са най-добрите и най-работещите. Промените в повечето случаи се правят в последния момент, за да осигурят предимство на една или друга политическа сила. Изборният кодекс от приемането му през 2014 година е променян 27 пъти. Това е за срок от 10 години. От друга страна, проблемът е и в прилагането на законовата уредба. Мисля, че има много какво да се направи чрез обучение и контрол върху членовете на секционните избирателни комисии, както и налагане на санкции, адекватни на извършеното нарушение.
– От дебатите на работното обсъждане политическите представители и експерти като че ли не постигнаха съгласие по много въпроси, като един от тях беше за избора на състава и мандатността на ЦИК ?
– Мисля, че дебатът не беше адекватен на истинските проблеми в работата на ЦИК. Формирането на ЦИК е ключов въпрос, още повече когато бъде анализиран през призмата на последните избори. Важните въпроси са свързани със създаването на административен капацитет, осигуряването на сграда и помещения за съхраняване на машините, заедно, разбира се, с въпроса за състава на ЦИК.
– След последните избори за народни представители на 27 октомври 2025 г. ясно се видя политизираният състав на ЦИК. Липсата на професионална компетентност и независимост при вземането на решения, което доведе до касиране на изборите от Конституционния съд. Това беше голям шамар за българската демокрация и за изборния процес в страната. Не смятате ли, че този състав на ЦИК е изчерпал доверието в обществото и трябваше отдавна да си е събрал багажа?
– Мисля, че ЦИК загуби доверието на обществото, на политиците и на институциите. С някои от действията си постави под въпрос своята обективност и независимост като орган, който е натоварен с произвеждането на изборите и формирането на държавните органи на власт. Имам предвид не само някои действия по време на активния период на изборите, регистрацията на участниците в изборите, но и накрая в отношенията с Конституционния съд и прехвърлянето на отговорности към него и към експертите, назначени от Конституционния съд. Мисля, че горното съдържа в себе си и отговора на вашия въпрос.
– „ЦИК ще се занимава приоритетно с обучението на районните избирателни комисии (РИК), ако има физическото време за това“, това каза пред депутатите и експертите на работната група председателката на ЦИК Камелия Нейкова. Това не е ли бягство от отговорност и неизпълнение на закона да подготвиш участниците в изборите, за да си свършат добре своята работа?
– Колегите от ЦИК в работната група търсеха как да се извинят за пропуските, а не да дадат адекватно предложение. Не мога да се съглася, че членовете на ЦИК не са имали физическа възможност да проведат адекватно обучение на членовете на РИК. В предходни комисии членовете на ЦИК обикаляха страната и провеждаха обучение на терен, като в него участваха не само членове на РИК и ОИК, но и представители на ГД ГРАО, ИО, МВР, община и областна администрация. Това позволяваше да се видят проблемите на място и ако е необходимо, да бъдат докладвани в заседание на ЦИК за вземане на съответните решения. Тази практика мисля, че трябва да се възстанови, като се подсили и работата на обучителното звено към ЦИК. Дигитализацията на този процес, колкото и да улеснява обучаващите, не позволява да се получи обратна връзка и да се поставят дадени въпроси, за които обучаваният не иска да занимава останалите комисии.
– Конституционният съд не удари ли звучен шамар на ЦИК?
– Констатациите на Конституционния съд са ясно доказателство за това, което коментирах по-горе, и за неспособността на тази ЦИК да се справи с организирането на изборния процес, за липса на доверие към нейната компетентност и желание за справяне с отговорностите.
– Вече четири години ЦИК се ръководи от Камелия Нейкова, на работната група тя се оплака, че няма желаещи да работят в звено „Машинно гласуване“, което е заложено в Изборния кодекс. Как си обяснявате липсата на административен капацитет от нейна страна да управлява толкова важна държавна структура ?
– Изграждането на звено „Машинно гласуване“ е изключително важен въпрос, ако се запази сегашната система на гласуване. Вярно е, че трудно биха се намерили специалисти, ако не се подобрят условията на работа и се предостави адекватно възнаграждение. Същият проблем стоеше още при въвеждането на машинното гласуване, но моите очаквания бяха този въпрос да залегне в докладите за изборите на ЦИК и да се търси адекватно решение с всички институции, а не да се иска от тях да поемат отговорност за изпълнение на определени задачи.
– Бяха ли защитени демократичните принципи при произвеждането на изборите за народни представители на 27 октомври 2025 г. с решението на Конституционния съд?
– В изборите за народни представители на 27 октомври 2024 година честността и прозрачността на изборите бяха поставени на сериозно изпитание. Когато говорим за честността на изборите, следва да имаме предвид че в основата на възприемането на честността на изборите е признаването на изборния резултат от страна на всички политически сили, участвали в изборите, от приемането им от обществото като основа на демократичното управление, на управлението, основано на мирното преминаване на властта от една политическа сила на друга. В тази връзка признанието е следствие от обществено и това на политическите сили доверие към органите, които организират и произвеждат изборите и които са гарант за честността на изборите. Всички нарушения, на които станахме свидетели от видеозаписите в СИК, от изнесените в медиите материали за извършени манипулации, от политизираните и неадекватни решения и действия на изборната администрация, доверието в честността на изборите беше сринато до земята. Върхът на този айсберг бяха липсващите 21 действителни гласа на партия „Величие“. Показателен е фактът, че в Конституционния съд бяха внесени пет жалби от различни политически сили, парламентарни и извънпарламентарни, с които се искаше обявяване на изборите за незаконосъобразни. Имах възможността да бъда един от експертите, които работиха по назначената от Конституционния съд експертиза и която имаше за задача да установи съответствието на действителните и недействителните гласове и съответствието на бюлетините от машинно гласуване и флаш паметта от машините в близо 2200 секции. Експертизата установи множество съществени нарушения, включително и седем чувала с липсващи бюлетини. Беше направен опит да се политизира процесът по установяване на незаконосъобразност на изборите през октомври 2024 година и да се прехвърли отговорността за установените нарушения на Конституционния съд. От своя страна съдът при установените нарушения в хода на експертизата устоя на политическия натиск и възстанови надеждата за честност в изборите. Със своето решение даде нов тласък на процеса по възстановяване на доверието в демократичните принципи, във възстановяване на държавността, в приемането на адекватни промени в изборното законодателство. Конституционният съд посочи ясно в своето решение кои са най-съществените проблеми, които трябва да са във фокуса на измененията на Изборния кодекс – обучението на секционните избирателни комисии, опростяване на протоколите на СИК при запазване на тяхната достоверност и проследимост, професионален състав на ЦИК. Оттук остава политиците да си свършат работата, за която са избрани.
