Звъннах да я попитам в зоната за пушачи или за непушачи да седна. „Няма значение, идвам след секунди“, чух в слушалката ведрия й глас. Настаниха ме при пушачите, защото там имаше място. Още не бяха донесли менюто, когато тя връхлетя устремно в ресторанта. Впечатли ме сърдечният й глас и излъчването на човек, минал през достатъчно професии, хора и години, за да не се извинява, че е тук.
„Виждаш ли къде обядват бедните студенти“, отбелязва с усмивка Александрина Исайлова, докато съблича палтото си. Сядаме за обяд в ресторант Soul Terrain, където предпочете да се срещнем известната в близкото минало телевизионна водеща, галеристка и създател на франкофонския фестивал „Солей“. Заведението наистина е изпълнено със студенти от близкия Университет по архитектура, строителство и геодезия. Очевидно младите хора харесват добрата храна.
Сервитьорът се приближава до масата, подава ни менютата и поздравява Александрина от собственика на заведението. „Той не смее да дойде лично, за да не пречи на разговора ви“, отбелязва младият мъж. Исайлова благодари с усмивка и съобщава, че са приятели със собственика на Soul Terrain и често семейно похапват там. Тя поглежда менюто и пита каква марка е узото. Поръчва си едно малко „Барбаяни“, а след това и шафраново ризото. „По някое време ще поискаме и нещо благинко“, отбелязва Саня, както я наричат приятелите.
В този момент звъни телефонът й. Тя набързо дава инструкции на съпруга си какво да бъде извадено от хладилника, защото внуците й ще дойдат и трябва да се подготви. След това светкавично превключва на тема културния фестивал „Солей“, който организира вече 15-а година и чиято подготовка стартира на 1 декември. Фестивалът включва пленери, изложби, творчески работилници, концерти, прожекции и мултижанрови културни събития с участници от различни точки на света, превръщайки „Солей“ в мост между творци, народи и идеи.
Самото събитие започва на 3 юни в Созопол и в зависимост от финансовите средства програмата продължава от 5 до 8 дни. Всъщност със „Солей“ се открива летният сезон в Созопол, а с „Аполония“ се закрива. Фестивалът е франкофонски и е със съдействието на няколко посолства, които са добронамерени към България. „Вече имам голям опит и през тези 15 години видях, че не всички посланици, които са в България, имат положително отношение към страната ни. Не всички идват като хора, които искат да свършат нещо, да разширят отношенията си с нас. Някои от тях чувстват мисията си като наказание, сред тях има и такива, които демонстрират обидна надменност“, казва бившата водеща на „Телевизионен неделник“ по БНТ. Исайлова не споменава конкретни имена на посланици, но не крие своето разочарование. През годините за фестивала й се налага да работи и с почти всички външни министри на страната ни. Според нея последният истински франкофон сред тях е Ивайло Калфин. Ако трябва да спомене политик, пряко ангажиран с международната франкофония, това безспорно е Илияна Йотова. Вицепрезидентът два пъти е патрон на фестивала.
„Франкофонската култура, протоколът, възпитанието, храната, облеклото, маниерите изискват високо образование. Това е основната причина, която отдръпва масите от този тип култура. Има какво да се научи, но тъй като в България всички знаем и можем всичко, никой не ще да учи – отбелязва с лек сарказъм тя. – Всичко е въпрос и на сой, произход, корени. Моята баба имаше един велик лаф: „Не можеш да пръднеш по-високо от гъза си.“
Александрина се пали, като чуе клишето „Бъдете себе си“.
Това е най-подвеждащото нещо, което може да бъде измислено, категорична е тя. „Ти нямаш ли стремежи и мечти, не искаш ли да учиш, да се развиваш. Аз съм на 68 години и всеки ден научавам нещо ново“, разпалено обяснява тя, докато сервитьорът слага узото и ястията на масата.
Прави впечатление, че нейната борбеност не е показна, а по-скоро упоритост да издигне онези неща, които някой друг би оставил да паднат.
На фона на всеобщата обществена апатия е истинско удоволствие да разговарям с толкова сърцат и отдаден на каузите си човек като Исайлова. Тя не крие самочувствието си на жена от сой, израснала, възпитана, учила и се развивала в София. Родителите й дават стабилна основа, която тя развива през целия си живот. Бъдещата телевизионна звезда учи в 7-а гимназия в центъра на София. Двамата й родители са икономисти, много взискателни и изобщо не стимулират дъщеря си да се занимава с хуманитарни науки. Саня обаче има свои интереси и амбиции и завършва история в Софийския университет, като е отличничката на факултета.
„Мама и тате не са ме спирали за нищо, а само са ме консултирали и наблюдавали“, признава тя. Майката на Александрина доживява 92-годишна възраст и отглежда и двамата й синове. Днес тя иска да върне жеста към синовете си и помага за внуците.
Най-голямата трагедия в живота й, както споделя Саня, е, че баща й си отива много млад от този свят. Той не доживява 10 ноември 1989 година, но предвижда всички неща, които се случват в България след тази дата. Бащата на Исайлова е сред експертите в Министерството на финансите, които изготвят правилата на Указ 56, който отваря пътя на частния бизнес в последните години на соца.
„Няма да забравя как Бригита Чолакова все ми казваше – такива хубави родители, каква дъщеря са родили“, смее се Александрина.
Именно с името на Бригита Чолакова е свързан един от най-значимите периоди в нейната биография. Години наред Исайлова е част от популярния навремето „Телевизионен Неделник“, чиято водеща е Бригита, а по-късно и самата Саня.
Преди това обаче тя ми разказва за своята баба, която остава вдовица и сама отглежда 5 деца. На 9 септември й взимат фурната на Руски паметник, а след това ресторанта, който се намира на мястото на Здравното министерство днес.
„Когато ми беше много тежко, баба ми ме прегръщаше и казваше: „Чедо, кой ти е обещавал лесен живот“.
На 3 януари 1980 година Исайлова стъпва в единствената тогава българска телевизия.
Това е първата й работа, а Саня я започва с връзки. „Нямаше как да попадна там по друг начин, защото баща ми не беше член на БКП, майка ми също. Моят вуйчо обаче беше директор в телевизията и така ми се отвори парашутът“, отбелязва с усмивка тя.
Александрина е много щастлива. Първо я пускат в новините, като две години работи за отделни рубрики. Междувременно записва следдипломна квалификация „Телевизионна журналистика“. Иначе няма никакви амбиции да се появява на екран, повече я привлича документалистиката и през годините успява да заснеме над 20 филма. С някои от тях печели награди не само у нас, а и на международни фестивали. Снимала е филми за големи български творци като скулпторите Иван Фунев и Андрей Николов, за чешкия художник Алфонс Муха и още много, много други.
Саня вече е част от екипа на редакция „Съвременник“, когато един ден главният редактор Стефан Енчев ги събира. Влиза Бригита Чолакова и на екипа е съобщено, че легендарната водеща започва нова рубрика. Тя ще се казва „Стил“, а Бригита ще си избере кадър от редакция „Съвременник“. Чолакова оглежда хората и посочва Александрина. „Бях категорична, че не искам, защото знаех, че трябва да правя репортажи и да се показвам на екран. Проблемът е, че мога да говоря 24 часа непрекъснато, но когато щракнеше камерата, започвах да заеквам, устните ми се покриваха с херпеси“, признава Исайлова.
Бригита обаче е непреклонна, Саня отива в нейния екип, но е категорична, че няма да се появява в кадър. „Аз определям кой какво ще прави“, отрязва я Чолакова. По това време Исайлова е на 26 години и не знае какво е фон дьо тен.
„Бях си готина, синеока и не ми пукаше за гримове и такива неща. Бригита ме накара да сложа фон дьо тен, прати ме да си купя – разказва тя. – Дойде време да се гримирам за някакъв репортаж. Първо си сложих пудра, а след това фон дьо тен. Бригита се хвана за главата и започна да обяснява как да се гримирам за пред камера.“ Дебютният репортаж на Исайлова за предаването „Стил“ е за съдовете „Тефал“, които тогава са внесени за първи път у нас. Тя още пази снимки от този момент, на които изглежда като от пансион за благородни девици. За този репортаж Бригита Чолакова я кара да си подстриже косата, облича я в рокля на тъмночервени, бели и черни райета.
„След като направих репортажа, се поглеждам в огледалото и виждам, че цялата съм в херпеси. Бригита разбра положението и всеки вторник и четвъртък трябваше да ходя на уроци при говорителката Любинка Няголова“, връща лентата Исайлова. След няколко урока Бригита поема обучението й – кара я да чете с тапа в устата и всевъзможни други техники. Не след дълго изчезва и заекването, и притеснението. Така Саня влиза в големия телевизионен водовъртеж и както споделя днес – вече не вижда бял ден, но започват най-хубавите години от нейния живот.
Не след дълго Бригита Чолакова започва да води едно от най-популярните предавания по соца „Телевизионен Неделник“, а Исайлова е важна част от него. Много от рубриките в това предаване Националната телевизия прави за първи път.
Тогава за първи път в студиото се появяват директни телефони, по които зрителите могат да звънят.
За първи път камерите влизат в домовете на хората. „Да говориш и показваш изоставени деца, старчески домове, сиропиталища, инвитро си беше истинска революция“, разказва с видимо вълнение Саня.
Тогава за първи път Бригита Чолакова отива при основателя на SOS детските селища, прави специално предаване на тази тема, превежда устава, след което в България се изграждат първите две детски SOS селища. „Предаването беше много гледано, защото ровехме в теми, които интересуваха хората.“
Когато Кеворк Кеворкян става програмен директор на телевизията, увеличава времето на „Неделника“. В този часови пояс в програмата има неделен концерт, който се излъчва на живо от зала „България“ веднага след новините. Диригент на филхармонията е маестро Емил Табаков, а Александрина задължително е в залата, за да разкаже на зрителите какъв репертоар ще слушат, кои ще са музикантите. Тя обаче закъснява с 15 минути за първата си среща с маестрото. Влиза в кабинета му в зала „България“, а Емил Табаков само й съобщава, че времето им е изтекло, и й казва довиждане. След това Саня не си позволява да закъснее и минута, а големият плюс за нея е, че се запознава с музиканти от световна класа. „Музиката е единственото изкуство, което ни свързва с Бога. Няма друго, там е човек, талант и Бог“, казва тя.
Част от кариерата на Исайлова в телевизията минава по времето на Иван Славков като генерален директор. Питам я дали Батето е харесвал Бригита Чолакова. „Нямаше причина да не я харесва. Нямаше мъж, който да не е влюбен в нея. Тя беше надраснала времето си. Само помисли колко души са оставили следа в телевизията. Времето показа, че хора като Кеворк Кеворкян, Бригита Чолакова, Тома Томов, Николай Конакчиев са оставили следа.“
През 1993 година
тогавашният директор на телевизията Асен Агов закрива „Телевизионен Неделник“,
като година и девет месеца преди това Александрина Исайлова го води сама. Преди това, в края на 1990 година, той пенсионира звездата Бригита Чолакова с писмо по пощата.
„Агов лично ми каза, че иска да заличи спомена за Бригита, макар да бяха не само приятели. Борислав Дионисиев, който беше от нейния антураж, единствен не я предаде, след като дойде демокрацията. Тя беше отвратена, направо смазана“, разказва Саня.
След закриването на „Неделника“ Александрина Исайлова също напуска телевизията и реализира голямата си мечта да има собствена картинна галерия. Така в София се появява „Драка“. Днес знаковата галерия на ул. „6 септември“ я няма, но в онези години е много посещавано пространство за изкуство и култура. Под шапката на „Драка“ са реализирани стотици изложби на класически български художници и млади автори. Там Саня общува с интелектуалци и арт персони като Станислав Стратиев, Валентин Стойчев, Андрей Баташов, Койна Русева, проф. Марко Семов. 4 години от живота на автора на „Вулгарни романи“ Христо Калчев минават в галерията. Политически фигури също посещават артистичния „дом“ на Исайлова, сред които президентът Желев, Симеон Сакскобургготски, както и много министри от различни правителства.
„Нищо не ме свързва с лявата идея, но не мога да кажа една лоша дума за Николай Добрев, лека му пръст. Когато той беше министър на вътрешните работи, почти всяка обедна почивка идваше в галерията. Пиехме по водка и кафе. Сядаше на една маса в някое от помещенията, в които нямаше хора. Вадеше мобифоните с размери на ютия и ги оставяше на масата. Отпускаше се за час и виждах как мозъкът му си почиваше от напрежението. От него съм чула много важни неща за държавата, но те си остават за мен. Той беше един много светъл човек.“
Въпреки ангажиментите с галерията, изложбите, срещите с интересни личности телевизията липсва на Александрина. Тогава тя става един от първите външни продуценти в БНТ. Първата рубрика, която реализира, е „Линия“. Тя се излъчва два пъти месечно в събота следобед и е насочена към малкия и средния бизнес в областта на културата и изкуството. Един ден се появява Хачо Бояджиев и казва на Исайлова, че тази „Линия“ е малка за нея. Така тя започва да прави състезанието „2 и 200“, което отново е на тема култура с участието на прохождащи български фирми. Финансирането на подобно предаване е доста трудно и Саня го спира след 1 година. Шило в торба на стои и не след дълго тя започва да прави изключително провокативното за времето състезание „Ситиком – големи яйца“.
Междувременно Исайлова се задълбочава в галерийната работа, снима документални филми. Днес времето й е разпределено между децата и внуците й, съпруга Никифор, който е архитект и както тя казва: „Той може да не ми помага, но не ми пречи‘‘. Франкофонският фестивал „Солей“ пък ангажира цялото й време от 1 декември до края на юни следващата година.
Саня е изключително ведър и занимателен събеседник. Историите й нямат край, а чувството й за хумор е заразително. Разделяме се с уговорката пак да се срещнем на чаша узо и вкусна храна.
Мисля си обаче какъв пример за стоик е тя в бурните и трудни години за културата в България, защото успява да прави изложби и арт фестивал и да вярва в стойността на изкуството. Нейната философия за галерията като „институт за възпитание“ е ценна днес, защото изкуството е памет, а не временно удоволствие.
МЕНЮ
Ресторант Soul Terrain, бул. „Христо Смирненски“ №1
Салата с бурата, чери домати, маслини, гел от печена чушка, валериана, орехи и зехтин – 22,60 лв.
Ризото с шафран – 22,80 лв.
Торта „Соул“ с маскарпоне, нютела, бисквити, орехи и филиран бадем – 11,60 лв.
Узо „Барбаяни“ – 7,70 лв.
Цитронада с дюля и ананас – 6,20 лв.
Минерална вода – 3 лв.
ОБЩО – 73,90 лв.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
Петя БАХАРОВА