Убийството на Алексей Петров върна в дневния ред на обществото темата за точките на допир между подземния свят, бизнеса, службите за сигурност и политиката. Самият той имаше образа на човек, който присъства под различни форми и в четирите полета още от самото начало на прехода. От тази гледна точка, Петров беше последният мохикан на силовия контекст на революцията от 1989 година, чиято най-характерна изява беше съчетанието между подземния свят, бизнеса, службите за сигурност и политиката.
Това взаимодействие би могло да се нарече и първоначално натрупване на капитал, което се случва винаги, когато обществото се намира в революционна ситуация. При нея формите на политиката и икономиката се разрушават за миг, а все още непознатите, но вече покълващи нови порядки са оставени да се развиват според инстинктите на най-силните и най-смелите.
Този свръхдинамичен процес в българския вариант винаги приключва със знаково убийство, което отбелязва края на определена мрежова ситуация и поражда нова. В България първоначалното натрупване на капитал приключи с приемането на България за член на ЕС и НАТО. Мрежите, които неговото формиране създаваше и променяше обаче, натрупаха достатъчно исторически опит, за да продължат да влияят под една или друга форма на икономическите и политическите процеси. През последните 33 години в определени моменти тези мрежи ту доминираха политиката, икономиката и службите за сигурност, ту бяха доминирани от тях. Те обаче неизменно присъстваха по някакъв начин в българската действителност. Формата на присъствието им зависеше от слабостта или силата на държавата, а трансформациите им често бяха мотивирани от външни фактори.
Първата фаза на първоначалното натрупване на капитал и трансформация на мрежите на прехода приключи с убийството на създателя на ВИС 2 Васил Илиев през 1993 година. При тази фаза се формираше и структурираше не само силовият бизнес, но и новата пазарна икономическа структура, новите политически отношения и техните субекти в лицето на основните партии на прехода. В нея службите за сигурност и техните дейци често играеха ролята на посредници между политиката, икономиката и групировките. Последните бяха едновременно под и над повърхността на официалните отношения. Убийството на Васил Илиев сякаш отбеляза края на периода на структуриране и началото на нов етап, при който вече оформените групировки се оказаха в доминираща позиция спрямо политиката и икономиката. Последваха още редица показни убийства, които обаче вече не бяха част от изграждането на силовите структури, а от борбата за надмощие между тях.
Краят на този период беше отбелязан с убийството на бившия премиер Андрей Луканов през 1996 година. Малко след него правителството на премиера от БСП Жан Виденов подаде оставка, която беше последвана от масови протести и поемане на цялата власт от правителството на Иван Костов и СДС. Освен да отворят пътя към евроинтеграцията, последните трябваше да зададат и новата форма на отношенията и взаимоотношенията между първоначалното натрупване на капитал и държавата в нейната политическа и икономическа форма. При управлението на Костов, групировките бяха публично делегитимирани с показни жестове от страна на държавата. Такива бяха отнемането на лицензите на почти всички охранителни фирми и показното отнемане на скъпи автомобили от свързани с тях хора, които бяха наречени операция „Комар“. По този начин пред групировките беше поставен въпросът за собствената им трансформация. Те вече не доминираха, а бяха доминирани от държавата. Тя изискваше от тях да изберат дали да функционират под повърхността като организирана престъпност или да излязат над нея като хора от реалния бизнес. Междинната форма на тази трансформация беше преучредяването на охранителните структури в застрахователни. В същото време беше проведена бърза приватизация, която завърши преразпределянето на собствеността и първоначалното натрупване на капитал. В този процес част от първоначалните мрежи на прехода се утвърдиха като официални бизнес субекти, други останаха под повърхността на икономиката и политиката под формата на организирана престъпност, а трети се опитваха да балансират между различните полета. Средоточието на всички тези дейци бяха службите за сигурност, които неизменно изпълняваха посредническата си роля.
Етапът на легитимирането на първоначалното натрупване на капитал и неговите дейци приключи през 2003 година с убийството на Илия Павлов. Към този момент Павлов беше изградил една от най-могъщите бизнес империи в лицето на „Мултигруп“. Групировката беше участвала активно във всички фази на първоначалното натрупване на капитал – от структурирането на мрежите на прехода, през тяхната доминация в средата на 90-те години до легитимацията им като официален бизнес чрез приватизацията след 1997 година.
Отказът на „Мултигруп“ да премине от доминираща в доминирана позиция доведе до конфликта й с правителството на Иван Костов и забавянето на групировката да се позиционира като легитимен бизнес субект. Опит да се осъществи това позициониране беше направен след излъчването на правителството на НДСВ и ДПС през 2001 година. Още при избора на цар Симеон II за министър-председател Илия Павлов символно присъстваше на ложата в парламента. След това групировката му, освен да се позиционира като официална бизнес структура, опита още веднъж да се позиционира и като доминираща над управлението на държавата. Този процес приключи с убийството на Павлов, което, от своя страна, доведе и до края на „Мултигруп“. Последното сякаш налага извода, че този тип структури могат да доминират държавата само в революционна ситуация. След като тя е безвъзвратно отминала, за тях е възможно да взаимодействат с държавата единствено като бъдат доминирани от нея.
Мрежовите трансформации след 2007 година бяха изцяло в полето на официалния бизнес. Те се изразяваха най-вече от легитимната смяна на собствеността – покупко-продажба на банки, големи предприятия или експанзия на определени едри бизнеси в икономиката. Тези трансформации не винаги имаха лицеприятен вид, но се случваха не в подземния свят, а над повърхността. Техните оръжия вече не бяха пистолетите, а адвокатите. Днес мрежите вече не се състоят само от локални субекти. В тях участват и чужди капитали, което ангажира в процеса на функционирането им и различни геополитически фактори. Европейските фондове и членството на България в ЕС въвличат в процеса и европейските институции.
През последните три години в България се случи мащабна трансформация на политическата система и в нея вече няма доминираща партия. В същото време властта се упражнява много повече от парламента, отколкото от правителството. А това вероятно създава усещане в мрежите, че могат отново да си върнат доминиращата роля върху управлението.
На какво слага край и начало убийството на Алексей Петров, тепърва ще става ясно.
