Недоволството срещу управлението отнема малко над 4 пункта от електоралната подкрепа за ГЕРБ. За момента партията на Бойко Борисов запазва първо място с 21.4% от твърдо решилите да гласуват, ако изборите бяха днес. След като уловиха обществените настроения и подкрепиха масовите протести, ПП-ДБ влизат в положителна траектория. Вотът за тях нараства с почти 4 пункта и през декември стига до 18% от решилите да гласуват.
Това твърди социологическата агенция „Алфа Рисърч“, която представи свое изследване, правено между 5 и 12 декември.
Проучването улавя както обществените настроения в разгара на протестите, така и резонанса от започналите питания – „накъде след тях“. 40% от българите предпочитат управление около „нова политическа сила“.
Настоящото изследване е проведено в периода 5 – 12 декември 2025г. и е част от регулярния мониторинг на „Алфа Рисърч“. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
В противовес на обнадеждаващия старт на 2025, започнала с пълноправното приемане на България в Шенген и подаването на молба за членство в еврозоната, годината приключва с поредица от негативни равносметки, показва регулярното национално представително проучване на агенцията.
Задълбочава се ерозията в доверието към институциите, някои от които достигат исторически антирекорд.
Увеличаване на песимистичните очаквания за домакинствата и страната през 2026 г. – резултат както от ръста на инфлацията, така и от неяснотата за развоя на политическата ситуация през следващата година.
На този фон обществената подкрепа за избухналите в началото на декември най-големи през последното десетилетие протести е разбираемо висока и консистентна:
Мнозинството от 59% подкрепят безусловно протестите, а още 25% – частично, които ги оценяват като справедливи, но имат опасения да не доведат до неприемлива политическа алтернатива.
Оставката се приема като логичният изход от протестите и над половината от анкетираните смятат, че тя трябваше да бъде подадена.
Политизацията на обществото и на младите поколения предполагат начало на много по-динамично развитие на електоралните процеси в сравнение с последните няколко години. Към момента се открояват няколко тенденции, които със сигурност ще продължат да търпят развитие:
- Ръст на желаещите да гласуват с около 300 хил. до 500 хил. души.
- Известно сближаване на вота за ГЕРБ и ПП-ДБ, което предполага още по-изострено съперничество в предизборната кампания.
- Намаляващи електорална тежест на БСП, ИТН, изчакващи позиции сред избирателите на част от националистическите формации като Възраждане и МЕЧ
Нетърпимостта и острата конфронтация между основните политически сили, както и декларираната невъзможност за управленски коалиции между настоящите партии, кара 40% от българите /отново/ да очакват нови политически субекти. От това дали подобно очакване ще се реализира като вот за дадена партия, или не, ще зависи до голяма степен резултатът и политическата конфигурация след предсрочните парламентарни избори.