Иво ДИМИТРОВ
Българинът е най-късопаметното двукрако на планетата. Готов съм да споря до откат с несъгласните по въпроса. Няма с какво иначе да си обясним това, че нашият сънародник настъпва по един и същи начин и на едно и също място мотиката. Наскоро при един кулоарен парламентарен сблъсък Делян Пеевски извика няколко пъти на превъзбудения Ивайло Мирчев: „Не на омразата!“. Ще го редактирам с: „Не на заразата!“. Защото глупостта е остро заразна. И се разпространява със звука на светлината. А глупостта е майка на амнезията. Втората вече е фатална.
Вече не помним, докато изминем разстоянието от кутийките си до скритите от планини с боклук контейнери в „Люлин“ и още четири софийски квартала. Гледах някакъв репортаж как гласоподавател на ПП-ДБ от голямата спалня на София признава, че складирал боклука си вкъщи и изчаквал момент да го закара някъде. От видео репортаж разбираме, че депутатката Елисавета Белобрадова например го карала до Елин Пелин. Друго си беше, като сама товареше кофите в камионите. А и й идваше отръки някак си. Няма да се изненадам, ако след половин година цяла София тръгне да пътува до Пловдив например, за да си хвърля отпадъците под тепетата. Питам се защо не излезем 200 хиляди срещу гламавите управници на столицата. И си отговарям – амнезия. Просто наистина вече не помним до кофите за боклук.
Амнезия и в президентството. Вицето Илияна Йотова определи вота на недоверие към правителството за различен, подкрепи протестите и направи всичко това на събитие на БСП – партия, която е част от кабинета. Още по-тревожно за състоянието на паметта й е, че Йотова силно вярва именно БСП да я подкрепи на следващите избори за президент. Удобна амнезия или препъване в собствената несъстоятелност, преценете сами. В крайна сметка тъжно за равнището на измисления ни политически елит.
За амнезия при представителите на поколението Z не можем да говорим, защото тези млади хора очевидно няма какво да забравят. Те просто много малко са научили в отделеното за целта време. И за да не приличам на голословен сърдит чичак, ще ви препоръчам да изгледате видеото от интервюто в „Офанзива с Любо Огнянов“ със студентката по журналистика Маргарита Генчева. Това момиче наистина няма какво повече да учи. Готово е направо да започне работа в „Капитал“, където кой знае каква аналитична мисъл не се изисква, може да срича опорки, докато ги наизусти и започне да ги изстрелва гладко. „Трябва да има върховенство на правото, свобода на словото, да не ни управляват диктатори. Проявите на диктатура се виждат в нагласите на нашето общество“, каканиже младата Маргарита, която в годините, когато за едно място на студент по журналистика се бореха по 90–100 души, най-много можеше да бъде приета за готвачка. Последното не означава, че смятам професията на готвачите за непрестижна.
И тъй като не искам моите приятели от „Промяната“ да се чувстват декласирани в този текст, ще ги светна, че няма амнезия за обещаните ни седем моста над река Дунав, три тунела под Стара планина, завод за български електромобили в град Ловеч и над 20 милиарда от чужди инвестиции само за 2022 година. Няма амнезия и за ала-балата с президента и машинния вот, за пуделите с пачки, както и за парапетните услуги, плащани с къси държавни поръчки. Асен Василев също да си прецени дали бившият му бизнес партньор Мортен Лунд, както и още 54 инвеститори страдат от амнезия. За да не остане накрая цялата площадна енергия по гол тумбак, чифте пищови и само с един пеньоар отгоре. В тези студове никак не е здравословно.