Кариерата на оперната дива Ана Тодорова продължава три десетилетия от 1911 до 1941 г., като публиката в цяла Европа посреща като празник всеки спектакъл с нейно участие. Тя има един от най-богатите и красиви мецосопранови гласове у нас и омагьосва на сцената, подобно на по-късно изгрелите Катя Попова, Ана Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Александрина Милчева. Въпреки че е първата българска певица, пяла в Парижката Гран Опера, при това цели пет сезона, името й днес е незаслужено забравено.
Родена на 21 ноември 1892 г. в София като шесто дете в семейство на обущар и шивачка, Ана израства с музиката. Майка й пее чудесно. Всичките й братя и сестри също са музикални. Ана свири на пиано и пее, а по-късно става ученичка на бащата на българската опера – тенора Константин Михайлов-Стоян, който я подготвя вокално и сценично.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
