Андрей Райчев е сред най-известните български социолози. Завършва философия и социология в Софийския университет. Дисертацията му от 1983 година е на тема „Категорията „социална ситуация“ в изследването на елементарните социални процеси и структури“. Доскоро беше един от собствениците на „Галъп Интернешънъл – България“.
– Господин Райчев, а сега накъде? Питам ви в контекста за затлачването около избора на председател на Народното събрание?
– Затлачено е, защото партиите все още смятат, че има някакви шансове за правителство. Когато и ако се убедят, че шанс няма, а това може би ще стане скоро, ще изберат някакъв председател на парламента, ще минат трите мандата за съставяне на кабинет и ще има нови избори. Засега не го правят, защото все още се надяват нещо да се случи, но аз не вярвам, че това може да стане.
– За кои политически сили е изгодно да има редовно правителство и за кои не?
-Проблемът е, че новата сглобка ужасно няма да се хареса на българите, а абсурд е те да понесат поредна комбинация. Двете сили, от които зависи тя – ГЕРБ и ПП-ДБ, знаят това и се правят, че искат правителство, а всъщност не го искат. Помислете, защо им е това правителство? Предишната сглобка я мразеха дори участниците в нея, да не говорим за всички останали. Затова въобще не ми се вярва да бъде съставено правителство в този парламент.
– Ще разиграете ли възможните сценарии за изход от политическата ситуация у нас?
– Има драматизъм! Предполагам, че на следващите избори ще се появи президентът Радев. Въпросът е той какво ще направи – партия или движение, коя задача ще решава. Ако направи движение, то ще е тип „Отечествен фронт“, а целта да махнем корумпетата. Ако пък състави партия, ще бъде нещо от сорта „дай да направя нещо, което да е на мястото на БСП“. Сами разбирате, че това е много по-силно като формула, но много по-нездраво като вътрешно единство. Защото трябва да привлича хора и от БСП, и от ИТН, може би някои десни и от други формации. Ще бъде нещо подобно на НДСВ на царя. Ако си спомняте, царят дойде и каза, че иска да махне биполярния модел на червено-синьото противопоставяне. Това беше заявката му навремето.
– Според вас какво ще е по-удачно да направи Румен Радев – движение или партия?
– Не съм в главата на президента и не знам дали въобще ще влиза в парламентарна надпревара, защото това изисква той да слезе от поста на държавен глава. Истинска жертва е да се откаже от половин мандат, за да оправя България.
Ако все пак направи движение, ще привлече максимално широк спектър от хора и ще довършва делото на площада от 2020 година. Ще свърши това, което тогава не беше направено. Ако основе партия, тя ще бъде достатъчно голяма и силна, с което да влезе като играч от политическата система на България. Това са два много различни сценария.
– Ваши са думите, че Бойко Борисов иска ново отношение към него. Защо мислите така?
– Тези мои думи се потвърдиха. Борисов специално отбеляза как президентът трябва да се уважава и това показва, че вижда много по-далече от ПП-ДБ. Бойко Борисов е силен стратег и вижда много ясно, че евентуалната формула президентът да направи нещо, предполага отношенията между тях да са добри. Така че Борисов просто си постила възможност и гледа в далечна перспектива, както обича да прави по принцип.
– Защо така настойчиво обаче настоява той да е премиер на евентуалния кабинет?
– Бойко Борисов казва, че иска да е министър-председател, но не означава, че настоява да бъде такъв. Той знае, че ГЕРБ е голямата партия и че останалите политически сили трябва да се съобразяват с него. Има един много важен и опасен фактор и това е собствената му партия. Той няма проблем със съюзниците, а със своите хора, него го е страх само от електората му. Това е причината да иска да е премиер.
– Как ще коментирате поведението на ПП-ДБ с техните ултиматуми в тази толкова объркана ситуация и при малкото депутати, които имат?
– Те нямат никаква стратегия, просто не знаят какво да правят. Мисля, че поведението им е много елементарно. Не съм сигурен, че от ПП-ДБ осъзнават новата ситуация, в която се намират. Те трябва да осъзнаят, че не са в ситуация да ги молят да управляват. От ПП-ДБ все още си представят, че българите ще ги изберат като единствен геополитически изход за страната.
Тази общност – умнокрасиви, сини, или както и да ги наречем, имат три вида врагове – комунистите, ченгетата и руснаците. Сега си намират четвърти враг. Човекът, с когото напълно съвпадат, е президентът. Те трябва отново да се съюзят, нищо че по едно време им беше най-големият враг. Без Христо Иванов са като мухи без глави. Не мога да повярвам, че имат такъв дефицит на лидери.
– Какъв е вашият залог в проценти за вероятността от предсрочни избори?
– 60 на 40 или 70 на 30.
– Какво ще се случи в лагера на ДПС-тата?
– Изключително труден въпрос ми задавате. Освен че има битка за ДПС, в която Пеевски отчетливо се справя по-добре, имаме въпрос дали той е намерил нов електорален избор. Дали има някое ново електорално завоевание. Ще видим на следващите избори дали ще повтори постижението си, на този въпрос предварителен отговор не може да се даде.
– Случващото се в ДПС означава ли, че дойде краят на етническата партия в България?
– Ахмед Доган още се държи, неговата партия набра 180 000 гласоподаватели. Ако тази тенденция не се смени, ние по-скоро ще бъдем в ситуацията на Северна Македония, която е с две етнически партии. Там тези малцинства не са турски, албански са, но са разединени, карат се помежду си. Едните гравитират към социалистите, другите – към антикомунистите.
У нас никога не е имало две етнически партии и е много трудно да се предвиди такова нещо.
– При евентуални нови избори какво ще стане с така наречените „партии дребосъци“? Очаквате ли набъбването им?
-Не ми се вярва това да стане, но знае ли човек.
– Трябва ли да се вдигне 4-процентният изборен праг?
-Категорично не. Изборният закон не трябва да се пипа изобщо.
– А Конституцията трябва ли отново да се променя?
– Много се надявам Конституционният съд да отмени това малоумие с „домовата книга“. Не знам обаче дали е възможно.
– Усещате ли вече някакво влияние на политическия живот у нас след победата на Доналд Тръмп? И как ще коментирате първите му стъпки?
– Не може да няма влияние. Въпросът е дали отношенията между Русия и Америка ще се подобряват, или ще видим две много силни личности, които в момента си правят далечни комплименти. Това обаче може да се влоши, което не изключва конфронтация, но все пак шансовете на мира нарастват.
Засега Тръмп не прави стъпки, а само посочва кадри, с които ще работи, и те са сензация до сензацията. Засега новият президент изглежда много радикално настроен.
В момента е интересно поведението на все още действащия президент Байдън, който разреши на Украйна да използва оръжия с голям обсег срещу Русия. На мен ми се струва, че това е начин да се разправя с Доналд Тръмп. От военна гледна точка разправията с ракетите е нищо, но от гледна точка на психологията е много голяма провокация срещу руснаците. Изнервят ги с цел те да направят някакво остро движение.
– На какъв етап е България сега – свърши ли преходът, или още ли го влачим?
– Какво говорите. Преходът свърши преди 20 години, когато собствеността се смени и се разделихме на бедни и богати. Сега България е в добро икономическо състояние, но държавата ни е с 18 милиарда дупка. Живеем назаем, но много по-добре, отколкото можем да си позволим. Като кажеш това на българите, те се сърдят. Тази работа ще се плати в един момент.
Петя БАХАРОВА
